Как движението и спортът помагат на децата да учат?

Как движението и спортът помагат на децата да учат?

Физическата активност има благоприятно влияние върху паметта и способността за съсредоточаване

Дебора Фармър Крис, KQED


Уенди Сузики, специалист по невронаука, е още изгряваща звезда в областта на изследването на паметта, когато осъзнава, че не води здравословен начин на живот. Тя споделя, че в името на кариерата си, единственото, което е правила, е да работи. „Извън лабораторията нямах никакви приятели. Осъзнавах, че нещо не е както трябва. Помислих си, че може би трябва да започна да практикувам спорт, за да повиша тонуса си и да се почувствам по-здрава“, казва тя.

Така Сузуки решава да се запише на подходящи за нея тренировки. Точно както е и очаквала, настроението й, както и физическата й подготовка, се подобряват значително. Нещо друго обаче също й прави впечатление. „След година и половина редовни тренировки осъзнах, че те оказват много позитивно влияние върху работата ми. Осъзнах също така, че всичко преминава много по-леко и гладко, единствено и само защото съм въвела движение в ежедневието си“, обяснява ученият.

Това наблюдение вдъхновява Сузуки да започне изследвания как движението се отразява на мозъчната дейност. Тя споделя, че благодарение на месеците на усилена физическа подготовка, нейната памет е била значително подобрена – лесно е успявала да запомни детайли и да възпроизвежда информация.

В последно време Уенди Сузуки е насочила изследователската си дейност именно в тази посока – какви са когнитивните ползи от увеличена физическа активност. Тя е автор на книгата „Здрав мозък, щастлив живот – Персонална програма за активиране на мозъчната дейност и подобряване извършването на ежедневните дейности“. Представяла е изводите от проучванията си и в популярните TED Talks. Сузуки е преподавател в Нюйоркския университет, а класът, който води, се казва „Може ли редовната физическа активност да промени функционирането на мозъка“.

За да потопи студентите си в материята, тя започва часовете си с един час физически упражнения, а след това преминава към лекцията си. За времето, в което преподава, Уенди Сузуки измерва резултатите от този тип хибридно учене количествено и качествено. „Мой студент веднъж ми каза, че по време на други лекции, които се провеждат сутрин, му се налага да влиза задължително в часа с чаша кафе. В моя час дори не е нужно да си води бележки, защото запомня всичко“, разказва тя.

Сузуки казва, че физическата дейност определено внася осезаеми промени що се отнася до функционирането на мозъка ни. Нейна мисия е студентите, а и хората изобщо, да разберат по-добре ефекта от физическата активност и начина, по който тя променя живота, подобрява настроението и когнитивните способности.

Когнитивните ползи от физическата дейност

Това, което прави Уенди Сузуки, е да окуражава хората да мислят повече за мозъка си като за мускул. Физическите упражнения подпомагат префронталния кортекс, който участва в т.нар. изпълнителна функция на мозъка – планиране на когнитивно поведение, изразяване на личността, процеси по вземане на решения; както и хипокампуса, който пък от своя страна играе ключова роля в запаметяването и ученето. Така физическата активност подпомага способността ни да мислим креативно, да вземаме решения, да се фокусираме и извличаме основна информация. В изследванията си Сузуки открива, че една-единствена тренировка може да подобри способността на учещия да се съсредоточи върху една задача в рамките на поне два часа.

Тренирането стимулира растежа на нови неврони, обяснява още ученият. Този процес се нарича неврогенеза. В допълнение, то увеличава производството на неврохимикала BDNF – Brain-derived neurotrophic factor, или извлечен от мозъка невротрофичен фактор. Този протеин укрепва невроните и ги прави по-малко податливи на разрушаване. Освен това физическата активност значително повишава и нивата на серотонин, норепинефрин, допамин и ендорфини, които допринасят за намаляването на стреса, за нашия емоционален баланс и ежедневна мотивация. Физическата активност оказва и защитен ефект върху мозъка ни, правейки го по-малко податлив на невродегенеративни заболявания и когнитивен спад, които естествено се появяват с възрастта. „Движейки се, човек може да формира повече връзки между синапсите в мозъка, както и да стимулира синапсите да растат. Тренировката днес може да ви помогне, намалявайки риска от развитието на неврологично увреждане в бъдеще“, уверява Сузуки.

Какво влияние оказва движението сред учениците?

Почивките в училище имат огромни ползи за децата, казва Сузуки. „Свързано е с това, което знаем за функционирането на мозъка и как бихме могли да стимулираме активността му и в частност – как да бъдем по-фокусирани, в по-добро настроение и със заострено внимание. Ако децата нямат достатъчно време за почивка между часовете, те нямат и достатъчно време за игри и тичане. А когато едно дете тича, неговият мозък „се къпе“ във вана от неврохимикали, невротрансмитери и ендорфини, които помагат на паметта и настроението. Малка тренировка помага на учениците да се съсредоточат по-добре, да могат да разберат на какво да обръщат внимание в час и на какво – не“, обяснява неврологът. Затова според нея почивките и междучасията – от детската градина до края на средното образование, подпомагат процеса на учене.

Всъщност, възрастните имаме нужда от същото. Дори и да става дума просто за един час тренировка, който сме успели да си откраднем по време на работния ден, това усилие ще ни се отплати. „Необходимо е дори само едно раздвижване по стълбите на сградата, за да бъдем по-продуктивни. Човекът не е създаден да стои пред екран по цял ден. Движението със сигурност е по-добрата алтернатива от чаша кафе“ , разказва още Уенди Сузуки.

Въвеждането на повече движение в ежедневието на учениците е постижимо, споделя ученият. Тя разказва за програма, наречена „Миля дневно“. Инициативата е започнала преди 6 години в начално училище в Шотландия. Директорът на училището, Илейн Уайли, е осъзнала, че учениците не изглеждат здрави. Затова тя предложила на останалите преподаватели всеки ден децата да ходят или бягат в рамките на 15 минути. Вече повече от 8000 училища в 65 държави, включително половината училища в Шотландия, са станали част от програмата. Сайтът на програмата дава и всички насоки и съвети как тя да бъде достъпна за всички ученици, с цел подобряване на тяхната концентрация по време на час.

„Преобразяването“ на тренировките в движение

Уенди Сузики подчертава, че в днешното забързано ежедневие физическата активност за някои хора може да бъде просто далечно понятие. Именно затова, по време на нейните семинари, тя започва да говори за тренировките просто като за „движение“. Един от най-любимите й „трикове“ е да даде пример с най-обикновена ежедневна дейност, към която може да се добави допълнително натоварване – например „Да грабнем прахосмукачката в стил Мисис Даутфайър“.

„Има толкова начини да накараме тялото ни да се движи. Трудно е да приучим някой, който не практикува никаква физическа активност да тренира ежедневно. Веднъж преминал този праг, човек може да бъде много по-продуктивен и да съзре мигновения ефект. Движейки се, ние моделираме нашия мозък“, казва Уенди Сузуки.


Източник: https://www.kqed.org

Превод и адаптация за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Стефанова Богданова

Редактор: Янина Здравкова