Тормозът може да се определи като нежелано, агресивно поведение, при което има дисбаланс на силите. Той може да бъде физически (удари с ръце, ритници и др.), но може да бъде под формата на обиди и подигравки. Активното използване на интернет доведе до проблема с кибертормоза, при който социалните мрежи се превърнаха в платформи за унижение и подигравки.
Кибертормозът е особено обезпокоителен поради скоростта, с която информацията се движи, и колко бързо смущаваща снимка или видео може да бъдат споделени с множество хора. Тормозът не засяга само деца с ADHD. По данни на УНИЦЕФ проблемът засягавсяко трето дете на възраст между 13 и 15 години. Статистиката показва, че по-голямата част от физическия тормоз се извършва в училище като малък процент се извършва в обществени пространства като например в парка.
Тормозът обикновено започва в началното училище, достига своя връх в основното училище и намалява в гимназията. Определени групи са изложени на особено висок риск от тормоз. Това са например децата с увреждания или когнитивни затруднения, младежите с различна сексуалност, външен вид, поведение.
Проучванията показват, че децата, изправени пред проблеми и състояния като диабет, аутизъм, епилепсия, ADHD и заекване, е по-вероятно да бъдат тормозени от другите деца.
Ако подозирате, че детето ви с ADHD е тормозено или участва в тормоз, е от съществено значение да вземете подходящите мерки. Това е така, защото ефектите от тормоза се простират далеч отвъд конкретния случай; доказано е, че тормозът има дългосрочни психически и физически ефекти върху своите получатели.
Едно скорошно проучване показа, че жертвите на тормоз обикновено имат по-високи нива на С-реактивен протеин (биомаркер на хронично възпаление) в зряла възраст и е по-вероятно да страдат от депресия, храносмилателни разстройства и тревожност. Тормозът също е свързан с по-висок процент на самоубийства. За децата с ADHD може да бъде трудно да създадат близки приятелства в училище. Някои може да изглеждат нетърпеливи, други могат да проявяват „шефско“ поведение, а трети могат да пропуснат жизненоважни социални сигнали или да изглеждат невнимателни по време на игра. Тормозът може да произтича от най-малкото нещо, като просто репутация на човек, на когото му липсва търпение.
Едно скорошно проучване, сравняващо тийнейджъри с ADHD и без него, установи, че тези с разстройството е по-вероятно да станат жертви на физически, словесен и социален тормоз; също така е по-вероятно самите те да са склонни към тормоз.
Ако смятате, че детето ви може да бъде побойник, е задължително да:
- Говорите с учителя му, за да видите как училището се справя с проблема и какви мерки се предприемат, за да го спрат. Опитайте се да насърчите открити, честни и неотбранителни отношения с учителя на детето си, така че той да се чувства комфортно, когато ви разказва за всяко поведение на тормоз, което детето ви е проявило, или ако детето ви е било подложено на тормоз. Проблемът ще се влоши, ако учителят на детето ви се страхува да ви говори за случаи на тормоз. Тъй като крайната цел е да помогнете на детето си, е добре да работите като един отбор.
- Друг начин да помогнете на детето си е като се опитате да му помогнете да създаде приятелства; децата, които са част от тесен социален кръг, е по-малко вероятно да бъдат тормозени, тъй като изглеждат по-малко уязвими и изолирани.
- Ако установите, че детето ви се разбира добре с другото дете, опитайте се да укрепите приятелството, като поканите детето във вашия дом и забавлявате децата с кратка, целенасочена дейност. Децата с ADHD могат да бъдат разочаровани или отегчени по време на дейности, които продължават твърде дълго.
- Когато сте сами вкъщи с детето си, играйте много игри с него, така че да свиква с някои от най-трудните части на социалното взаимодействие – като отстъпване, търпение, докато някой друг играе своята роля в играта, и да се научи как да губи.
- Дори и да се случва тормоз, жизненоважно е детето ви да не вижда, че сте твърде напрегнати от това, тъй като изследванията показват, че „обсебващото родителство“ може да изостри симптомите на ADHD.
Нека детето ви знае, че се грижите за него, че винаги сте готови да го изслушате и че можете да му помогнете да реши проблемите, с които се сблъсква.
Източник: https://childdevelopmentinfo.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Персиана Пастухова-Личева