Томас напуска училище на 16-годишна възраст и се записва в колеж по хранене, защото иска занаят, който не изисква висока грамотност.
Направен в колежа тест показва, че нивото му на правопис е на осемгодишен, а нивото му на четене е на единадесет годишен.
Сега той е на 34-годишна възраст, главен готвач в Кардиф, и управлява кухня, но все още се чувства тревожен, когато му се наложи да пише пред някого. Томас казва, че началниците и директорите му са проявявали „много разбиране“.
Той казва, че „най-големият му кошмар“ са картичките при напускане на работа.
„Хората нямат нищо против, те разбират, ако просто ги помолиш за малко помощ,“ казва той.
„Имал съм директори и шефове, които са много разбиращи. Ако имам нужда от помощ, винаги има с кого да разговарям,“ каза той пред Radio 5 live.
‘Зачеркнато, проверено за правопис или подчертано’
Когато нови хора започват работа, Томас казва, че той се старае да избягва ситуациите, в които трябва да пише пред тях. Всяка нощ той трябва да напише подготвителните списъци и новите менюта за следващия ден.
„Опитвам се да отделям малко допълнително време вечер, когато няма никой и тогава да ги напиша, за да се уверя, че изглеждат представително, четимо и написани правилно,“ казва той.
„Имал съм ситуации в миналото, когато моите шефове идват сутринта, вземат моя подготвителен списък, а когато дойда по-късно, той е целият задраскан, коригиран за правописни грешки или подчертан.“
На демонстрация на храна в парка Батерси, готвейки пред 300 души, водещият попита Томас защо се е захванал с готвене.
А той отговоря: „Не мога да чета и да пиша, но мога да готвя.“
Сам, 34-годишен строител от Лондон, е диагностициран с дислексия, когато е в началното училище
Близките му приятели и членовете на семейството му знаели с какво се бори, но когато пораснал и приятелите му започнали да използват мобилни телефони и да си пишат съобщения, той усещал, че все повече изостава зад тях.
Ежедневни дейности, като попълване на формуляри и следване на рецепти били истинска борба. Сам казва, че попълването на формуляри би го изпълнило с ужас, ако до него няма колега, който да му помогне
„Аз съм строител. Всеки път, когато посетите сайт, трябва да попълните формуляр, а ужасът (който чувствам), ако някой от колегите ми не е с мен е голям. Ще изпадна в паника“, казва той.
Телевизионна програма подтиква Сам да потърси помощ за подобряване на уменията си за грамотност.
Той се обадил на благотворителна организация, наречена Read Easy (Четете лесно) и сега получава помощ за подобряване на своята грамотност.
Сега той може да чете приказки за лека нощ на сина си Тед.
Джоана искала да подобри грамотността си, за да може да чете на дъщеря си
Линда Лоелен, преподавател по основни умения в Пемброкшир, казва пред BBC, че хората често започват да търсят помощ за подобряване на тяхната грамотност, след като създадат семейство.
„Често някой, който вече има свои собствени деца осъзнава, че той трябва да е в състояние да им помага, а след като веднъж вече са поели в тази посока, хората осъзнават, че трябва да развиват уменията си, за да могат да получат по-добра работа,“ казва тя.
Такъв бил случаят и на Джоана, 24-годишна майка в Глазгоу.
“ Имах нужда да мога да прочета книга на дъщеря си,“ казва тя.
“ Мислех, че никога няма да мога да си намеря добра работа.“
Тя решава да посети клас в Библиотеката за жени в Глазгоу, където се провеждат курсове за грамотност за възрастни, и да посети клас за грижа за детето, който успява да премине успешно.
„Мога да покажа на дъщеря си, че нищо не може да те спре да правиш това, което желаеш,“ добавя тя.
Ниската грамотност ‘все още е стигма’
Кристиан Уейкфорд, депутат от консервативната партия от Бъри Саут и председател на Всепартийната парламентарна група по грамотност, каза пред Radio 5 live, че трябва да се работи повече, за да се преодолее стигмата на възрастни хора с ниски умения за четене и писане.
„Всички сме виждали стигмата за психичното здраве. Трябваха ни поколения, за да я преодолеем.,“ казва той.“
„Все още имаме стигма за неграмотност. Хората не са достатъчно готови или на разположение да говорят за това,заради това чувство на срам.“
Строителят Сам има окуражаващи думи за тези хора, които са с ниска грамотност и изпитват затруднение да поискат подкрепа.
„Това просто отнема време,“ казва той. „Направете го, съберете кураж и го направете.“
Източник и снимки: https://www.bbc.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елия Атанасова