Сетивните системи представляват сензорния дял на нервната система и дават информация за околната среда и вътрешната среда на организма
Сетивният дял на нервната система включва: соматосетивна система; зрителна, слухова, равновесна, обонятелна и вкусова сетивна система. Чрез основните сензорни модалности като зрението, слухът, обонянието, осезанието и вкуса човек получава информация за заобикалящата го среда. Мозъкът получава много проприоцептивна информация от челюстите, докато захапваме и дъвчем различни храни, които имат различна плътност и съпротивление (например да възприема дали консумираме хрупкав морков или дъвчащ бонбон). Когато вкусовата сетивна система е нарушена настъпват промени и някои от възприятията могат да бъдат нарушени.
Сетивните рецептори в устата ни позволяват да възприемаме вкуса, температурата и текстурата на храната, която консумираме.Освен това тя допринася за начина, по който движим устата си, контролираме слюнката си и произвеждаме звуци за ясна реч. Начинът, по който устата ни възприема вкусовата сетивна информация, ни помага да ядем и пием по функционален, адаптивен начин и ни позволява да се наслаждаваме на храната.
Децата със здрава вкусова сетивна система обикновено ядат разнообразни храни с различни вкусове и текстури. Те са готови да опитват нови храни (в рамките на разумното. Обичайно е за малките деца да избягват определени храни като зелени листни зеленчуци и някои видове месо). Децата със здрава вкусова сетивна система могат да консумират храни със смесени текстури като зърнени и млечни или зеленчукови супи. Те са в състояние да понесат миенето на зъби и посещенията при зъболекар с минимални протести и не търси допълнителни орални сензорни преживявания (например дъвчене), за да регулира поведението си.
Децата, които проявяват чувствителност към обработката и реакциите на вкусовата сетивна информация, с която се сблъскват в ежедневието могат да имат повишена чувствителност (свръхчувствителност или съпротива) към вкусовата стимулация, което ги кара да избягват например опитването на нови храни или миенето на зъбите. В някои случаи по време на подобни преживявания биха могли дори да се задавят. Тези деца често биват окачествявани като „злояди” и могат да имат изключително ограничена диета, свеждаща се само до няколко познати за тях храни. Също така могат да откажат да използват прибори за хранене, тъй като не харесват усещането за лъжица или вилица в устата си.
Тяхната съпротива към вкусови сетивни преживявания може да бъде придружена от екстремни емоционални реакции (напр. истерии, страх, бягство), което затруднява храненето и денталната хигиена. В някои случаи тези деца могат да бъдат насочени към специализирани клиники за хранене за преодоляване на злоядството и за разширяване на диетата.
Други деца изпитват намалена чувствителност към вкусовата сетивна стимулация (хипочувствителност). Това състояние би могло да включва хапене, дъвчене или поставяне в устата негодни за консумация предмети (дрехи, ръце, пръсти, моливи, играчки), тъй като тези деца може да се нуждаят от повече вкусови сетивни данни, които да им помогнат да организират поведението си и да концентрират вниманието си. Децата с хипочувствителност могат да издават много шум с уста за допълнителна сетивна стимулация (щракане, бръмчене, жужене). За предотвратяването на този тип поведение може да помогне използването на дъвчащи играчки.
Понякога децата, които търсят повече вкусова сетивна стимулация натъпкват устата си обилно с храна по време на ядене. Намалената чувствителност към приема на храна също може да доведе до затруднения с осъзнаването на движенията на устата, включително координирането на движенията, необходими за ефективно дъвчене и пиене от чаша или сламка. Това може да повлияе на устното двигателно планиране и възпроизвеждането на звук и реч.
В случай, че в менюто на детето предстои да се въведе нова храна би било добре предварително то да бъде подготвено, като това освен че ще допринесе малчуганите да бъдат повече информирани, би могло и да ги направи по-внимателни в моментите, когато се изисква от тях концентрация в училище или вкъщи.
Някои примери за подготвяне за вкусови сетивни дейности биха могли да включват:
– вибрация (електрическа четка за зъби, вибриращи играчки по бузите/устните);
– издаване на звуци с устата: жужене като пчела, щракане с език, тананикане, бръмчене;
– игра с изражението на лицето с помощта ръчно огледало или имитиране на различни мимики: широко отворена уста, изплезен език, усмихнато или намръщено лице, издуване на бузите;
– консумиране на хрупкави храни (например: ябълки, чипс, соленки, пуканки, сурови зеленчуци, препечен хляб, бисквити, мюсли);
– хапване на храни с кисел/сладък вкус (напимер: кисели желирани бонбони, грейпфрутови или портокалови/лимонови резенки);
– хранене със солени храни като чипс, крекери, ядки;
– приемане на студени храни (следолед, замразени плодове или зеленчуци);
– пробване на хранителни продукти с леко по-интензивни вкусове (лютиви бонбони, газирани напитки).
Съществуват успокояващи вкусови сетивни дейности, които могат да допринесат за релаксиране на тялото, като помагат на децата да контролират поведението си и да действат съответно обстановката по време на учене и други ежедневни задачи.
Някои примери за успокояване чрез вкусови сетивни дейности включват:
– пиене на по-гъсти течности през сламка (млечни шейкове, смутита, ябълков нектар, пудинг);
– пиене от бутилка за вода със сламка или отвор, който изисква засмукване;
– интензивно дъвчене, както и дъвчене на дъвка или дъвчащи бонбони (карамелени бонбони, смучещи бонбони, желирани бонбони);
– консумиране на сушени плодове, плодови рула, маршмелоу, портокали, стафиди;
– надуване на балони, духане на мехурчета, свиркане с уста;
– успокояващи дихателни техники за деца;
– пеене, тананикане или издаване на звук възможно най-дълго (напимер: пеене на една нота възможно най-дълго на един дъх);
– използване на дъвчащи играчки;
– консумиране храни с богата палитра от вкусове, които включват всички основни от тях като сладки, солени, горчиви, кисели или пикантни храни.
Източник: https://theinspiredtreehouse.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Вероника Велчева
Редактор: Дарина Димитрова