Британска разузнавателна агенция казва, че отдавна цени невро-разнообразието сред аналисти, като Алан Тюринг.
В резултат на стремежа да наемат хора, чиито мозъци обработват информация различно, в GCHQ – Government Communications Headquarters (Щаб на правителствените комуникации във Великобритания), е четири пъти по-вероятно служител да има дислексия, отколкото в други правителствени организации, споделят от Агенцията.
Според GCHQ, служителите с дислексия имат полезни умения да откриват модели, които другите не виждат – ключова област, която агенцията иска да развива, правейки преход от старовремските разузнавателни средства към Кибер сигурност и анализ на данни.
„Търсим хора, които могат да различат нередни части от „голямата картинка“, които имат добра визуална ориентация и могат да забележат аномалии,“ казва Джо Кейвън, директорка на отдела за стратегии, политика и ангажираност в GCHQ.
„Пресяването на огромно количество данни от множество източници за предотвратяване на терористична атака или сериозна криминална проява, превръща разпознаването на модели в ключова дейност. Много колеги с дислексия имат това умение.“
Кейвън споделя, че агенцията е ценила невро-разнообразието през 100-годишната си история, като най-забележителният пример е работата на Алан Тюринг, който разбива кодове през Втората световна война. Фокусът върху Кибер сигурност, за който говори доклада „Преглед на сигурността, отбраната, развитието и външната политика“ от Март 2021, ще направи уменията на хора с дислексия още по-важни за бъдещето на GCHQ.
Виждането на Кейвън споделят и продуцентите на видео серия от благотворителната организация „Направено с дислексия“, която се опитва да преобърне начина по-който се гледа на дислексията в образованието и професионалната сфера – от проблем в силно качество.
Шарлот, анализатор на данни в GCHQ, разказва, че всъщност дислексията й е помогнала в кариерата, но също е случила да бъде в подкрепяща работна среда, в която е имало разбиране за трудностите на нейното състояние.
„Често преглеждам много данни и мисля, че дислексията ми помага да виждам по-добре голямата картинка и да забелязвам модели, които не са очевидни за хората около мен. Също така, знам, че имам доста различен подход за намиране на решения. Мисля бързо и по-нестандартен начин“, казва Шарлот.
За да насърчи хора с дислексия да кандидатстват, GCHQ активно се рекламира като работодател, който държи на невро-разнообразието. Агенцията прави подобрения на подбора на персонал, позволявайки на хората да донесат помощни средства като мисловни карти или да отделят повече време на задача. Също така се провеждат специални обучения за мениджъри и се създават групи за взаимопомощ.
Стажантската програма е особено атрактивна за хора с дислексия, тъй като много от тях „не чувстват, че ще се справят в традиционна обучителна среда“, казва Кейвън.
Според Кейт Григс, изпълнителен директор на „Направено с дислексия“, GCHQ е добър пример как работодател може да се възползва от специалните начини, по които хора с дислексия обработват информация – нещо, което почти не се случва в другите индустрии.
„Основната причина за проблема е това, че оценяваме хора в образованието и работата чрез стандартизирани тестове – практика непроменена от векове. Хората с дислексия нямат стандартизирани умове. Ние обработваме информацията различно и това е от огромно значение, когато вършим работа“, казва Григс.
Доклад на „Направено с дислексия“ и консултантската агенция EY споменава, че някои особено силни умения на хора с дислексия включват решаването на сложни проблеми, емпатия, комуникация и критично мислене. С въвеждането на изкуствения интелект и машинното самообучение в работната среда много рутинни отговорности отпадат и горе-изброените качества стават все по-важни, твърдят авторите на доклада.
Източник: https://www.theguardian.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“ : Силвия Ц.