Заради по-различния начин, по който реагират на натиск и награди, подрастващите е по-вероятно да се признаят за виновни за престъпление, което не са извършили
Ексетърски университет
Младите хора се нуждаят от допълнителна подкрепа и защита, когото се касае за наказателно правораздаване, тъй като са по-склонни да признават вина, когато са невинни, твърди ново проучване.
В изследването се казва, че различията в мозъка на децата, които влияят на чувствителността им към натиск и поощрение, както и различията в начина, по който обработват информацията, увеличават вероятността те да признаят за престъпления, които не са извършили, особено когато са стимулирани за това. Тези особености означават, че адвокатите следва да получат допълнителна помощ, за да могат да помогнат по-добре на младите хора, когато решават дали да се признаят за виновни.
Д-р Ребека Хелм от Университета в Ексетър, която ръководи изследването, публикувано в „Списание за право и общество“, твърди: „Системата за наказателно правораздаване разчита почти изцяло на автономността на обвиняемите, а не на точността, когато обосновава присъди при признаване на вина. Децата обаче невинаги имат способността да вземат истински самостоятелни решения в този контекст, особено когато са изправени пред наистина непреодолим натиск“. „Децата са склонни да не разбират правилно информацията, да не признават, че не я разбират и че не са съгласни с твърденията, или да се поддават на натиск от страна на другите и системата. Възможно е да не са сигурни дали са извършили закононарушение или дали имат защита, на която могат да разчитат“, обяснява тя.
„Стимулите за насърчаване признаването на вина, и свързаният с тях времеви натиск най-вероятно взаимодействат със слабостите в развитието на децата и създават среда, в която невинни деца системно се признават за виновни“, допълва Хелм.
В Англия и Уелс по-голямата част от обвиняемите деца веднага се признават за виновни, вместо да оспорват вината си при съдебен процес. През 2019 г. 61% от подсъдимите деца в Кралския съд се признават за виновни (като 58% от тях се признават за виновни на първото си изслушване), а 47% от подсъдимите деца в Съда за малолетни се признават за виновни на първото си изслушване.
Деца, които се признаят за виновни при първата им дадена възможност, могат да получат намаление на присъдата с до една трета в сравнение с присъдата, която биха получили, ако са осъдени в съдебен процес; или да получат заповед за медиация и общественополезен труд или заповед за рехабилитация на младежи, докато в съдебен процес биха били осъдени на лишаване от свобода.
В проучването се казва, че общовалидните намаления на присъди не са подходящи за деца и могат да създадат натиск и напрежение при признаването на вина. По-добре би било да се прилагат съобразени с нуждите на деца намаления на присъди – въз основа не толкова на общите протоколи, а на база индивидуалните обстоятелства по случая, включително възрастта на обвиняемия.
Д-р Хелм казва: „Вече доста добре разбираме процеса за вземането на решения при децата и как той се различава от процеса на вземането на решения при възрастните. Ето защо не е уместно да продължаваме да поставяме децата, обвинени в престъпления, в ситуации, в които е предвидимо, че те ще „признаят“ вината си, дори и да са невинни и след това да ги наказваме, сякаш са виновни. Осигуряването на подходяща и съобразена с нуждите на децата защита при вземането на решение дали да се признаят за виновни е изключително важно“.
Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Филка Караланова
Редакция: Янина Здравкова