Ново проучване на Университета на Британска Колумбия показва, че следродилното обсесивно-компулсивно разстройство /ОКР/ може да е по-често срещано, отколкото се е считало до този момент. Проучването изчислява, че 17% от жените съобщават за симптоми, отговарящи на диагноза за ОКР, приблизително 38 седмици след раждане. Предишни изследвания изчисляват разпространението на ОКР сред около 2,2% от жените по време на бременността, както и в следродилния период.
Бебето на Алексис Стивънсън е само на няколко седмици, когато станалата за първи път майка започва да получава видения как семейството й попада в ужасна автомобилна катастрофа. След трудно раждане и след като се установява, че детето ѝ има сърдечен дефект, тя живее с тези натрапливи мисли няколко седмици.
С времето, мислите се засилват, вместо да избледняват. Тя си представя как дъщеря й Джулия си чупи врата. Ако има ножове наблизо, гърдите на майката се стягат като дишането й става плитко. Тя не може да се отърси от чувството, че ножовете представляват голяма опасност и не трябва да са близо до бебето.
„Когато правех кафе, бях сигурна, че ще я опаря. Въобразявах си как се върти в сушилнята. Започнах да се страхувам все повече от домакинските уреди“,
спомня си 37-годишната майка, преподавател в университет.
Стивънсън има натрапливи страхове, мисли или фантазии, за които знае, че не са истински и които не съответстват на това, което прави. Тя разказва за тях на семейния лекар и е насочена към клиника за психично здраве. В клиниката й обясняват, че мислите й са признак на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Някои жени с ОКР виждат в мислите си как неволно изпускат бебето по стълбите или случайно го давят във ваната. Макар че такива натрапливи мисли не са необичайни, когато не можете да ги изпъдите от главата си, те се превръщат в непреодолими фиксации и отличителен белег на ОКР. Характерен белег на тези натрапливости и фиксации е, че те често са свързани една с друга. Например, ако имате фобия от микроби, може безмилостно да си миете ръцете.
Жена, страдаща от ОКР след раждане, може например да се страхува от заболяване и в следствие на това да къпе бебето си няколко пъти на ден или да стерилизира непрекъснато бебешките бутилки. Въпреки че Стивънсън не е имала подобни компулсии (непреодолими импулси), тя е била диагностицирана с ОКР, което е специфичен вид психическо разстройство. Докато жената със следродилна депресия се чувства много тъжна и може да се откъсне от бебето или социалния си кръг, защото се чувства преуморена или безполезна, една жена с ОКР се страхува, че по невнимание ще направи нещо, с което ще нарани бебето си.
„В следродилнияа период са възможни проявите на ОКР“, казва Деидре Райън, психиатър и медицински директор на „Програма за репродуктивно психично здраве“ на детската болница. Канадско проучване от 2016 г. установява, че 3,6% от бременните жени страдат от ОКР след раждане. Смята се, че 1,6% от жените страдат от ОКР, което не е свързано с бременност. Райън обяснява, че бързото преминаване на хормоните от бременността към раждането, съчетано с лишаване от сън, както и анамнеза (или фамилна анамнеза) на тревожност, както и грижите за новороденото, може да увеличат риска от следродилно психично заболяване, включително ОКР.
Мисли, предизвикващи безпокойство след раждането, са често срещани, казва Симоне Вигод, психиатър, ръководещ „Програмата за психично здраве на етапите на репродуктивен живот“ в специализирана болница в Торонто. Ако не можете да се отърсите от тези мисли, има вероятност те да се превърнат в натрапчиви. Ако няма подобрение след четири или шест седмици може да се наложи лечение, твърди д-р Вигод.
Проблемът настъпва, ако мислите или фантазиите започват да отнемат много време и да пречат на способността ви да се грижите за себе си или за бебето. Алексис Стивънсън например започва да се изнервя на паркингите пред големите магазини, страхувайки се, че Джулия ще бъде прегазена, ако остави за момент детското столче за кола, за да посегне към ключовете си или да сложи хранителните стоки в багажника. Страхува се да остане сама с Джулия.
„В най-тежките моменти просто си седях на дивана и си представях как Джулия се върти в сушилнята. Това можеше да продължи шест до осем часа на ден.“
Стивънсън моли майка си да дойде да й помогне, докато се почувства по-добре.
Характерно при тези натрапчиви мисли след раждането е, че жените често страдат мълчаливо, защото се страхуват да говорят за това, което преживяват. „Жените се притесняват, че хората ще си помислят, че всъщност искат да направят нещо на бебето си. В действителност е точно обратното – те са ужасени, че ще се случи нещо лошо“, казва д-р Вигод. Жените също бъркат това, което преживяват, с психоза – ако си представят как ще удавят бебето си във ваната, това означава ли, че един ден ще загубят самообладание и наистина ще го направят? ОКР след раждането е значително по-различно (и по-често срещано) от следродилната психоза.
„При наличие на психотично състояние, жената губи връзка с реалността. Тя не се притеснява от мислите, които има, защото смята, че постъпва правилно“,
казва Райън.
Добрата новина е, че ОКР след раждането е лечимо. Ако имате странни или нежелани фантазии или мисли за вашето бебе, д-р Вигод предлага да споделите това с психотерапевт. С негова помощ може да успеете да нормализирате това, което преживявате, като достатъчна мярка, за да преминете плавно през първите няколко седмици след раждането, докато тези мисли отшумят.
Наскоро Стивънсън и съпругът й се разхождат до реката, когато тя получава мимолетна фантазия, в която Джулия пада във водата.
„Помислих си, добре, просто трябва да я наблюдавам отблизо и нищо повече“,
казва Стивънсън. Така натрапчивите мисли я напуска и тя с облекчение продължава разходката.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса”: Валентина Иванова
Редактор: Елена Машева-Илиева
Източник: https://www.todaysparent.com