Едно от децата ми показваше признаци на перфекционизъм още преди да проговори. Беше ни ясно, че знае повече думи, от тези, които казваше, но не ги изговаряше, докато не беше сигурна, че са правилни.
„От една страна, родителите често се надяват децата им да имат склонност към перфекционизъм“, казва д-р Дуня Полторак, педиатър и медицински психолог за юноши в клиника в Бирмингам, Мичиган. „Такива деца показват склонност да са „отговорни, предразположени към постижения, имат силни ценности и принципи“, обяснява тя.
По време на карантината заради пандемията от Ковид-19 обаче, обвързвайки се по-отблизо с образованието на дъщеря ми, видях колко страда в стремежа си да бъде перфектна. Ако сгреши два въпроса в домашното по математика, говори само за това – а не за 18-те, на които е отговорила правилно. И този “провал” в нейното съзнание често се превръща в срив.
Тази година дъщеря ми имаше прекрасен учител, който забеляза склонността ѝ към перфекционизъм и ù помагаше да се справи. Детето ми се прибираше у дома, казвайки:
„Не можеш да се научиш, ако не правиш грешки“
Когато обаче аз ù кажа същото, извърта очи. Прилагам всички препоръчани от експертите съвети, за да ѝ помогна да се пригоди към леки провали, като например ѝ задавам въпроси относно процеса, хваля фокуса ѝ, неотклонността ѝ, разказвам ѝ за мои преживявания, когато съм се провалила и въпреки това всичко е завършило добре. Но това не изглежда да помага.
Тъй като “новата ни нормалност” означава, че не се връщаме към старата в скоро време, разговарях с детски психолог, както и с педагог, за да се опитам да разбера как най-добре да помогнем на деца, които се стремят да бъдат перфектни. Ако вие също сте притеснени за психическото здраве на детето си, потърсете помощ.
Перфекционизмът е често срещан и има разнообразни корени.
„Перфекционизмът е наследствен“, казва д-р Гордън Флет, директор на „Ла Марш“ – Център за детски и юношески изследвания в Йоркския университет в Канада, който изучава перфекционизма при деца и възрастни от десетилетия. (Да, аз самата съм Алфа-тип откачалка, така че не е учудващо, че детето ми е толкова строго към себе си). „Някои деца започват да показват сигнали за перфекционизъм от 3 или 4 годишна възраст“, обяснява Флет.
Но генът не обяснява всичко. Изследвания показват, че перфекционизмът се е увеличил при деца и тийнейджъри през последните десетилетия. Проучвания сочат, че в юношеството между 25-30% от тях имат „неадаптивен перфекционизъм“, или стремеж към нереалистична перфектност, с който сами си причиняват страдание. Още по-голям процент имат по-безобидна форма на перфекционизъм. Ако не бъде контролиран, перфекционизмът е рисков фактор за клинична депресия и стрес.
Натискът от семейството за повече постижения и успехи може да окаже негативен ефект, както и влиянието на средата извън дома.
Ако детето ви е заобиколено от други, много амбициозни деца, в училищна среда с голямо напрежение, то може да чувства „срам и притеснение, че не е част от групата“, казва доктор Флет. Социалните медии също могат да влошат перфекционизма при децата. „Виждаме какво се случва, когато някой известен или неизвестен сгреши“, допълва той. „Хиляди хора са готови да го вземат на прицел“.
Последствията от грешките изглеждат по-големи, отколкото са.
Научете се да разпознавате сигналите на проблемния перфекционизъм. „Знак за склонност на детето ви към перфекционизъм е когато стане прекалено самокритично“, казва д-р Полторак. „Може да казват неща, като „не съм способен“, „толкова съм глупав“, „оплесках нещата“, „мразя се“, „не мога да направя нищо като хората“. Такива самокритични коментари са особено притеснителни“, казва тя.
„Друг признак е, когато имат проблем да се справят с нещо, което възприемат като провал“, допълва доктор Полторак. „Нормално е децата да реагират с разочарование, когато нещо не стане по техния начин. Проблемът е, ако се случва често и детето не може да го превъзмогне“, обяснява тя.
„Показателно е също, когато детето се притеснява да пробва нови неща, които знаете, че иска да прави“, казва Мариса Поргес, директор на училище Болдуин в Брин Маур, Пенсилвания, автор на книгата „От какво имат нужда момичетата: как да отгледаме смели и силни жени“. „Те мислят, че да пробват нов тип спорт, или даже по-високо ниво на училищен проект, ги прави потенциален обект на критика“, пояснява тя.
„Още един знак е неспособността да бъдеш щастлив или доволен от постиженията си, защото си прекалено обсебен да подлагаш триумфите си на анализи“, казва д-р Флет.
Как можете да помогнете?
„Ако децата ви се плъзгат по спиралата на перфекционизма, бъдете до тях“, казва д-р Полторак. „Техните чувства са толкова силни в този момент, че ако се опитате да се намесите, може да се почувстват неразбрани“, казва тя. Ако родителите започнат да насилват ситуацията, децата може да се почувстват безполезни и засрамени от себе си. Вие най-добре познавате детето си – ако реагира на физически контакт, прегърнете го или галете косата му. Ако ли пък не, просто го изслушайте.
„Веднъж успокоили се, кажете им, че това, което виждат като провал не е по тяхна вина – би могло да се случи на всеки, по всякаква причина“, съветва д-р Полторак. След като сте провели този разговор, продължете напред. Няма нужда да се връщате към него, защото може да направите така, че проблемът да изглежда по-голям, отколкото е.
Поргес предлага да разкажете истории за моменти, в които сте сгрешили като дете, или когато сте били уплашени да направите нещо, и как сте продължили напред. „Става дума за това да бъдем уязвими с децата си, по начин, по който обикновено не сме“, казва тя.
„Накрая, ако сте загрижени, че подлагате децата си и техните постижения на прекален натиск и това задълбочава тяхната склонност към перфекционизъм, върнете се към спомените си от първите седмици от живота им“, казва д-р Флет. “Изисквахте ли нещо друго от тях, освен просто да ги има?“
Източник:https://www.nytimes.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Северина Грозева
Редактор: Янина Здравкова