Моля, не казвайте "съжалявам", когато разберете, че детето ми има увреждане

Джейми Клейн
9 февруари, 2021 година

„Много съжалявам“. - Това обикновено чуваме, когато споделяме сложното медицинско състояние на Кали.

Когато тя се роди, това беше първото, което чухме от лекари, медицински сестри, специалисти и съветници- съжалявам. Но дали изричането на това на човек, който тъкмо е станал родител, и то на дете с увреждане, не поставя трагично начало на опита му като такъв?

Дали изказването на съчувствие над новороденото бебе в деня на раждането му, не хвърля сянка върху събитието? Не отнема ли това първите няколко часа на радост, блаженство, любов, постижение и сплотеност? Все чувства, които трябва да изпитва едно ново семейство.

Това трябва да са най-сладките моменти, а не мигове, към които родителят гледа с болка.

Нека не започваме разговора за увреждането на детето със "съжалявам".

Като погледна назад, виждам, че са го казали с добро, но това породи и много въпроси:

• Дали са смятали, че заради диагнозата си Кали няма да стане толкова способна, колкото един обикновен човек?
• Дали "съжалявам" не означава, че диагнозата ѝ е лоша?
• Дали са смятали, че животът ѝ няма да е пълноценен?
• Това не поставя ли много ниска летва за нея?
• През целия ѝ живот ли ще бъде така?
• Наистина ли обществото гледа така на хората с увреждания?
• И откъде знаеха, че тя ще води по-малко стойностен живот, само защото е различна?

За какво точно съжаляваха?!

Работата е там, че след фразата "съжалявам", никога не следва нещо положително.

След нея винаги следва само негативно.

Освен, че скърбяхме за загубата на плановете и очакванията си, сега трябваше да се приготвим за още лоши новини. С течение на времето разбрахме, че диагнозата не е лоша, но ми се иска да бяхме с тази нагласа от самото начало.

В тези ранни моменти от живота, не знаем какво предстои на нашите малки деца.

И кои сме ние, за да проектираме живот, изпълнен с трагедия и безнадеждност, върху някого, заради това, че се е родил различен?

Можем ли да изместим гледната точка към безкрайните възможности, вместо към загубата? Можем ли да се опитаме да погледнем към всички начини, по които тези деца са съвършени и красиво създадени?

Можем ли да се отнасяме към това като към дар с безкрайни и невероятни възможности? Можем ли да се насладим на чудото на чисто новия живот?

Мисля, че можем.

Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Филка Караланова
Редактор: Деяна Борисова