гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Природа срещу възпитание : Защо развитието на детето ми е резултат от средата, която създавам

Природа срещу възпитание : Защо развитието на детето ми е резултат от средата, която създавам

Петък, 14 Май 2021

Има безброй изследвания и научни статии по въпроса природата срещу възпитанието. Генетичната ни предразположеност или средата има по-голямо влияние върху формирането ни като личности? Специализирайки психология, съм допринесла с трудове и проучвания по темата за природата срещу отглеждането. Често заключението е, че до голяма степен е субективно, но и двата компонента играят важна роля в човешкото развитие. Нека оставим за момент настрана обичайния спор между въздействията на биологията и средата върху човека и да обсъдим как те влияят на ученето на децата в училище.


Ползите от позитивното мислене

Умни ли се раждат децата или натрупват знания чрез опит в симулирана среда и упорита работа? Проучване от Университета на щата Мичиган показва, че когато хората вярват, че ще натрупат знания чрез усърдна работа, а не благодарение на генетичната наследственост, това буквално променя мозъка и може да ги накара да се стремят към успеха. От проучването произтича, че скритите послания, които отправяме към децата си, като оказването на положителна подкрепа за домашното и насърчаването им, че могат да научават нови неща и да постигат добри резултати по всеки предмет, може наистина да повлияе на начина, по който мозъкът им откликва. Отправянето на мотивиращи и окуражаващи ученето послания към децата може да поощри добро представяне в училище. И обратното, ако схващането, че интелигентността на детето е относително предопределена от гените може неволно да повлияе на потенциала му за учене на детето.

Често можете да направите разлика между тези, които имат желание да учат и тези, които са доволни от напредъка си.


Придобит или наследствен е интелектът?

Интелектът или темпераментът на детето е тясно свързан с начина му на учене или с отношението му към ученето. Коя част от детския характер се смята, че е наследствена и коя - придобита? В продължение на десетилетия много хора са вярвали, че личността и интелектът са, до голяма степен, предопределени от генетичния ни материал и, че не се променят много и не биха могли да бъдат обект на промяна през годините на развитието. Обаче с течение на времето колелото се завъртя и хората от изследователските области, които бяха убедени, че средата има силно влияние върху детето, се оказаха прави.


Тъй като общественото внимание нарасна, вече осъзнаваме, че наследствеността е отговорна за приблизително 30 до 60 процента от формирането на детския мозък, а 40 до 70 процента се приписват на фактори на средата. (Обучение с фокус върху мозъка) Променливостта зависи от специфично поведение или черта (например: плешивост срещу добри слушателски умения).


Често се проявява при ученици, които имат желание да учат и при тези, които са доволни от напредъка си. Ако детето се намира в среда, където е насърчавано да учи, често има отлични резултати в училище. Ако детето се противи на усърдната работа, която му е възложена, за да подобри развитието си, често изостава и пропуските в знанието стават по-големи.


Вродено ли е поведението?

До каква степен отношението към училище е придобито? До каква степен желанието за учене е вродено? Според Джером Каган, психолог от Харвард, провел обширни проучвания върху бебета, те са поравно. В обучение с фокус върху мозъка, бившият учител Ерик Йенсен обсъжда следното:

“Генетичната част от нашето поведение е управлявана от развиващия се център на междинния ни мозък. Но първите 24 месеца от отглеждането на детето са показателни за разликата в развитието на децата.”

Когато погледнем към тези възможни бъдещи развития, става ясно, че всичко започва с родителите, които осъзнават, че разумни количества риск и свобода обикновено помагат за развитието на смело и любознателно дете. От друга страна родителите, които се страхуват и проектират безпокойството си върху децата, могат неволно да им поставят психически и физически ограничения. (Каган, 1994 година)


Влиянието на родителите върху ученето

Някои етапи от развитието се случват естествено. Бебетата ще правят неща, които правят всички бебета, заради естествените растеж и развитие. С други думи те се развиват различно според преживяванията и възможностите. Можем да разчитаме на природата да се погрижи за много умения. Например, бебетата ще се научат да се преобръщат без да се налага родителите да им показват как да го правят, но няма да се научат да се преобръщат, ако непрекъснато са в бебешки седалки или в колички.
При обучение с фокус върху мозъка Йенсен казва:

“...Трябва да следваме едно основно правило, когато става дума за оценка на реакцията на мозъка на определени влияния: като начало, да премахнем заплахите от учебната среда. Без значение колко сте развълнувани за прибавянето на позитиви към средата, първо трябва да се елиминират негативите, които включват засрамване, сочене с пръст, нереалистични крайни срокове, принуждаването на децата да остават след училище, унижаване, сарказъм, липса на ресурси или тормоза въобще. Няма доказателство, че заплахите са ефективен начин за постигане на дългосрочни образователни цели. След като заплахите са премахнати, можем да работим по процеса на обогатяване.”


Лесни начини за насърчаване на ученето

Няколко лесни начина за поощряване на положителна среда и условия за учене у дома са:

  • Интересувайте се какво прави детето в училище
  • Говорете с роднини и ги подканете да показват подкрепа и позитивно отношение към учебния процес на детето ви
  • Ограничете ползването на електронни устройства
  • Говорете, пейте и четете на детето си от първия ден
  • Насърчавайте детето си да изразява мнението и чувствата си
  • Проявявайте ентусиазъм по отношение на това, което учите (например, нов готварски, дърводелски или градинарски курс)
  • Помагайте на детето с организацията за училище и за домашните. Това ще му помогне да чувства, че контролира собствените си задачи

Повечето експерти са на мнение, че природата и отглеждането вървят ръка за ръка. Детето ще отвори уста, за да произведе звуци без възрастният да му покаже как да си отвори устата. Но детето няма да се научи да говори, ако никой не му говори.


Интересен е танцът, който създават природата и отглеждането. Детският мозък трябва да е здрав и да получава подходящите хранителни вещества, за да се справя с важни етапи през годините на развитието. Въпреки че в мозъка се създават невронни връзки по естествен начин, трябва да разберем, че това не е достатъчно. Трябва да се предлагат възможности на детето да проявява качествата си. На всяко дете трябва да се предаде убеждението, че е нужно повече от добри гени, за да стане интелигентно. И накрая, детето трябва да живее в среда, която му предлага преживявания и подкрепа без заплахи, свързвани понякога с ученето.


Източник: ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Натали Маринова