гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Оценка на училищните умения: Кой е квалифициран да постави диагноза на затрудненията и какви са първите стъпки в тази посока?

Оценка на училищните умения: Кой е квалифициран да постави диагноза на затрудненията и какви са първите стъпки в тази посока?

Понеделник, 17 Май 2021

Щастливо, общително петгодишно дете пристъпва за първи път в класната стая на предучилищната група (ще наречем детето Джейк). Краят на август е, а през януари на Джейк предстои да навърши шест години. Преди да постъпи в групата, Джейк е изглеждал нормално и здраво дете като всички други, въпреки че между 1 и 3 годинки е имал проблеми със съня и чести възпаления на ушите и е проговорил с леко закъснение. Родителите му не са обърнали по-сериозно внимание на тези факти, а и той е изглеждал изпълнен с желание и готов да учи. Историята на Джейк е сходна по същество с много други истории, които почти всеки ден достигат до нас от различни родители. Тази поредица от леки проблеми, които Джейк е преживял в ранна детска възраст, рядко се счита за предвещаваща затруднения в училищна среда.

Родители на Джейк го водели редовно на всички необходими медицински прегледи, а педиатърът му бил съсредоточен да лекува текущите му заболявания, както и да обсъжда с родителите забавянето на речевото развитие на детето. С времето речта на Джейк се подобрила, но той продължил да среща трудности при изговарянето на определени звуци, както и при оформянето на цели изречения и воденето на разговор с възрастни (често повтарял зададения от тях въпрос, вместо да отговори). Въпреки че при Джейк било налице известно забавяне в развитието, родителите се надявали учителите и училищната среда да му помогнат да го преодолее.

Изминали няколко месеца и дошло време за родителска среща. Около края на ноември учителите на Джейк информирали родителите, че детето се концентрира трудно и не успява да седи спокойно в клас. Споделили и притесненията си относно фината моторика, необходима за писане и правилно държане на пастел или молив. Тези притеснения може да изглеждат преждевременни за дете в предучилищна възраст, но в съвременната образователна система към децата има очаквания да са се научили да четат и пишат още в детската градината.

Ако се върнем назад към проблемите на Джейк със съня, честите ушни инфекции и закъснялото проговаряне, те не изглежда да имат връзка с неговите умения за четене и писане, но всъщност представляват ранни симптоми, които родителите често подминават. Обикновено е нужна оценка на ученето или намесата на здравен, социален или друг вид професионалист, които да разпознаят забавянията в развитието на детето и да помогнат на родителите да разберат взаимовръзката между основните етапи в развитието и способностите за учене. Педиатърът на Джейк сигурно е отразил тези предупредителни знаци в картона му и навярно дори му е препоръчал упражнения в домашни условия за подобряване на речевите умения. Но често тези тревожни сигнали не се вземат предвид, когато отговорността за развитието на детето преминава от педиатъра му към образователната система.

Успяват ли училищата и учителите да разпознаят сигналите?

Проблемите, за които учителят на Джейк алармира родителите, се отнасят не само към учебните му резултати, но и към поведението на детето и способността му да се концентрира. Учителят гледа на невъзможността му да внимава като на поведенчески проблем, който според него би могъл да бъде преодолян с малко затягане на дисциплината и спазване на правила вкъщи. Но всъщност при дете със забавено развитие тези препятствия са нещо повече от проблеми в поведението и не винаги могат да бъдат „излекувани“ със затягане на дисциплината у дома.

Понякога липсата на социални умения и способността за спазване на правила са показателни за физическа незрялост и обикновено в такива случаи не им се обръща внимание, освен ако на детето не бъде направена цялостна оценка на способностите му за учене. Често се наблюдава изоставане в развитието при деца, които имат лоша стойка, нервни движения, неспособност за контролиране на импулсивни реакции. Такива деца не разчитат социалните сигнали и срещат трудности при четене, писане и възприемане. При такива случаи обикновено училището осигурява външно лице доброволец, ресурсен учител или дори ерготерапевт, които да подкрепят нуждите на детето. Но нерядко училищата разполагат с ограничен ресурс за подкрепа и не са компетентни да назначат цялостна оценка.
Дори когато училището може да осигури ерготерапевт, той или тя ще работят само по развитието на фината моторика у детето, а не на общата такава, която е необходима за подобряване на връзките в мозъка с цел развиване на мисленето от по-висш порядък. Освен това, работата по подобряване на речевите умения и четивната грамотност обикновено се случва в малка група и невинаги има възможност професионален терапевт да провежда индивидуални срещи с всяко дете.

Да приемем все пак, че учителят на детето ви е обучен да рапознава симптомите на забавянето в развитието, които се отнасят към затрудненията в ученето. Дори при такова добро стечение на обстоятелствата за учителя е сложно да определи първопричината за проблема и да предложи най-доброто решение. Нерядко преподавателите не разполагат с инструментите и ресурсите, нужни за коригиране на изостаналото развитие на мисленето от по-висш порядък, или пък трябва да се грижат за толкова много деца, че губят представа за индивидуалните потребности на конкретното дете. В повечето случаи, въпросът с физическото развитие на ученика в класната стая, не се засяга достатъчно при обученията на учители. Предучилищните педагози имат доста по-сериозна подготовка в тази сфера и обикновено са по-добре запознати с важността на сензорно-двигателното развитие и значимостта му за по-висшите когнитивни умения.

Може ли лекар да назначи Оценка за учене или да постави официална диагноза?

Много лекари са запознати и обсъждат с родителите основните етапи в развитието на детето и евентуалните му изоставания, но отговорността им се свежда до лекуване на физическите заболявания, без да правят връзка с когнитивните нужди на детето. Едва при по-тежки случаи лекарят ще насочи родителите към специалист, който е в състояние да постави диагноза аутизъм, хиперактивност или дислексия. Така че огромен брой деца, нуждаещи се от оценка на ученето, биват често пренебрегнати, защото техните симптоми се окачествяват като по-леки или се възприемат като затруднение в ученето, а не като нарушение.

В редица от случаите педиатрите не са в състояние да извършат оценка на ученето или да диагностицират специфичните разстройства или нарушения у деца с видимо забавяне във всички аспекти на нервно-психологичното им развитие. Докато родителите се опитват да открият експерти, за да направят тази диагностика, деца остават дълъг период от време без никакво лечение.

В книгата си „Внимание, равновесие и координация“ (Attention, Balance and Coordination) Сали Годард казва, “Способността за учене се базира на физическо развитие на детето от момента на зачеването му. Усъвършенстването на равновесието, стойката, координацията и доброто зрение и слух са жизненоважни за успешното учене, но оценката на тези показатели не е залегнала в закона като задължителна при приема на дете в училище. Смятам това за фундаментален недостиг на съвременната образователна система.”

Какви стъпки да предприемем?

Често за родителите се оказва предизвикателство да открият надеждна информация, която да ги насочи към най-подходящия за уникалните нужди на тяхното дете специалист. Макар да съществуват различни професионалисти, които се занимават с диагностициране и лечение, процесът може да се окаже дълъг и изтощителен. Някои лекари, специалисти в сферата на образованието и частни терапевти могат да изразят подозрение за наличието на някакво обучително нарушение у детето, но да не разполагат с необходимите правомощия или компетентност, за да поставят диагноза.
Освен това, различните видове специалисти гравитират към различни методи на терапия въз основа на актуалната си опитност. Например лекар може да диагностицира проблем с концентрацията като Синдром на дефицит на вниманието и да предпише терапия с лекарства, докато ерготерапевт би клонил повече към по-холистични методи, свързани с движение и сензорна интеграция. По тази причина е добре родителите да се консултират с различни специалисти и дори с диагностични екипи, за да разберат в дълбочина проблемите на детето си.

В книгата си Годард обобщава темата с думите, “…всяка отделна професия е станала толкова тясно профилирана и фокусирана в дребните детайли на собствената си материя, че е загубила способността да вижда голямата картина. Затрудненията на децата са по-комплексни от обсега на действие на един специалист. Те съществуват в контекста на детето в неговата цялост.”

Участници в диагностициращия екип и техните функции

За да започнете да разбирате по-добре кой може да постави диагноза на детето ви и какъв специалист е най-подходящ за специфичното му обучително затруднение, можете да се запознаете с таблицата по-долу:

 Професионалист  Функция  Може ли да диагностицира разстройство/да предписва лекарство?
Педиатър/Семеен лекар  Доктор по медицина. Специалността на педиатъра са физическото развитие, състояние и болести при децата. Не; може да предписва лекарства 
Психиатър  Доктор по медицина, специализирал в изучаване на функционирането на мозъка. Провежда лечение на поведенчески и емоционални проблеми и разстройства. Не; може да предписва лекарства 
Ерготерапевт  Специалист, който работи с двигателни нарушения, зрително-двигателни нарушения и изоставане в развитието. Тези препятствия могат да са компонент на обучително нарушение. Ерготерапевтът е част от диагностичния екип. Не; може да предписва лекарства 
 Логопед  Може да диагностицира и терапевтира нарушения на речта и езика. Такива нарушения могат да са компонент на обучително нарушение. Логопедът е част от диагностичния екип. Не; може да предписва лекарства 
Педагогически съветник  Консултира ученици с проблеми с училищната среда, обучението и някои поведенчески проблеми. Не; може да предписва лекарства 
Невропсихолог  Доктор по психология, който може да постави оценка на работата на мозъка и на проблеми с обработката на информация при деца. Не винаги притежава умения за назначаване оценка на способността за учене и обучение. Да; не може да предписва лекарства
Училищен психолог  Обучен да извършва оценка на способността за учене и обучение, както и на емоциите при учениците. Провежда терапия при обучителни и емоционални проблеми в училище.  Да; не може да предписва лекарства
 Помощник-педагог  Обикновено работи в училищна среда и допълва оценките на обучителните и емоционалните умения на децата.  Не; не може да предписва лекарства
 Клиничен психолог  Доктор по психология, осигуряващ оценка на интелектуалното, поведенческо и емоционално функциониране. Извършва терапия, свързана с психичното състояние на детето. Обикновено не прави оценки, свързани със способността за учене.  Да; не може да предписва лекарства

 

В случай, че имате притеснения около готовността на детето ви за постъпване в училище, можете да се обърнете към Център за детско развитие “Малки чудеса”, където Петя Йорданова, детски психолог, сертифициран в осъществяването на тест за оценка на когнитивните аспекти на готовността за обучение в първи клас, ще посрещне вас и въпросите ви.

За връзка с Център за детско развитие “Малки чудеса”:
тел. 0887 54 54 46
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 


Източник: https://ilslearningcorner.com

Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Крум Георгиев