гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

"Отворено писмо" до умното дете с ADHD

"Отворено писмо" до умното дете с ADHD

Сряда, 26 Май 2021

ADHD е твоята диагноза, а не твоята идентичност


От Сара Емили Баум

Първо на първо - не се стряскай от думата “разстройство”. Знам как се чувстваш. Нещо между срам и горчивина, безкрайните нощи прекарани в подготовка и ужасните чувства и предизпитните паник атаки, прикрити зад отличните оценки, високите оценки, които изведнъж започват рязко да падат, а ти продължаваш да се чудиш и ядосваш отново и отново - Защо аз?

През целия си живот си бил “умното дете”. Учителите и съучениците ти са те смятали за “умното дете”. Твоята идентичност е била белязана от това колко си интелигентен/на, надарен. Цялата тази среда те е създала да се чувстваш надменно и по-нависоко от останалите.

И така докато идва времето, когато училищния психиатър ти казва “ Ти имаш ADHD”. Не можеш да проумееш какво точно ти казват в този момент. Ти - перфектния ученик, любимеца на учителя, не може да имаш дефицит на вниманието (ADHD или ADD), защото ти си “умното дете”.

Подобен тип “разстройства” просто не се вписват в картинката.

Но когато се замислиш - малко е парадоксално. Ти се извисяваше над всички останали със своите оценки, докато в същото време се бореше да си поемеш глътка въздух. Получаваше високи оценки, но на цената на емоционалното и физическото си здраве.


Не предвиждаше този резултат. Всичко, което можеше да видиш, са медалите, трофеите и сертификатите, които ти казват, че си изключителен и над средното ниво.

Не ти трябва помощ. Страхът от пукнатина в огледалото - мисълта за това, че може би си по-малко интелигентен/на отколкото си си мислил - може да те накара да не искаш да се подложиш на лечение.

Може да откажеш ADHD терапия, медикаменти или всяко нещо, което загрозява твоя бляскав образ.

Нещата няма да се подобрят, ако продължаваш да живееш с това мислене. Не е устойчиво. Училището ще става само по трудно и конкурентно. Вземи в ръце контрола над живота си, докато си още млад, така че като започнеш да си самостоятелен/на да можеш да се справяш с живота.


ADHD е твоята диагноза, не твоята идентичност, ADHD не е мерило за твоя потенциал в живота, твоята стойност като човек, и със сигурност не е мерило за твоята интелигентност. Това, което означава е, че миенето на зъби и подреждането на раницата ще е по-трудно за теб, отколкото за останалите деца. Това е преодолима пречка.

Приеми помощта, докато все още може родителите и учителите да ти помогнат, ако нещата станат кофти. Няма винаги да можеш да разчиташ на тяхната подкрепа. В колежа и университета няма да ги интересува, ако си си написал/а есето, но си забравил да го донесеш. Да си ентусиазиран и да участваш в часовете активно няма да ти помогне на теста.

Въпреки всичко, не позволявай на ADHD и на пречките, които идват с него, да попречат на любовта ти към ученето. Твоят ум е красив и уникален, пълен с потенциал. Не се саморазрушавай и не давай на надменността да ти вземе това удоволствие. Никой не е толкова умен,  че да не може да се възползва от помощ, дори ти.

Ти все още си “умното дете”. Все още си човека, който винаги си бил.


Източник: https://www.additudemag.com  
Превод за Център за детско развитие "Малки чудеса": Йордан Господинов