Много специалисти, които работят с деца, знаят колко е важно да се съобразяват в работата си с неблагоприятните или негативни преживявания в детството. Но насърчаването и максимизиране на положителното в детския живот също е важно.
Неблагоприятните преживявания в детството (ACE от английски adverse childhood experiences) се определят като предотвратими, потенциално травматични събития, които се случват между 0 и 17-годишна възраст, като пренебрегване, преживяно или наблюдавано насилие или загуба на член на семейството заради самоубийство. Те включват също фактори на средата, които подкопават усещането на децата за безопасност, стабилност и обвързване, като например отделяне от родител, съжителство с възрастен, който употребява алкохол или наркотични вещества или има проблем с психичното здраве. Излагането на подобен вид травми може да предизвика токсичен стрес у децата, с потенциални негативни последици през целия живот за тяхното здраве, обучение и развитие.
Обикновено при терапевтична работа с деца се насърчава превантивен подход и помощ, за да може да се осигури контрол върху неблагоприятните преживявания в детството и да се смекчи тяхното въздействие чрез нужната подкрепа. Същевременно обаче е налице и още един потенциално укрепващ фактор, който е по-малко познат, но също ключов – положителните преживявания за децата (PCE от английски positive childhood experiences).
Клиничните специалисти могат да идентифицират и насърчават и тези положителни преживявания в подкрепа на децата и техните семейства.
Примери за положителни преживявания за децата включват:
- Да се чувстват удобно, когато говорят за своите чувства с членове от семейството
- Да има чувство за принадлежност в училище
- Да усеща подкрепа от семейството и/или приятелите в трудните моменти
- Наличие на поне двама доверени възрастни, които не са родителите на детето, но да имат искрен интерес към него
- Участие в традиционни дейности на общността
- Чувство за безопасност и защита от възрастен човек вкъщи
Клиничните специалисти могат да насърчават тези положителни преживявания в своята работа с деца и семейства, за да подкрепят здравето и благополучието на малките си пациенти. Така те може и потенциално да намалят въздействието на неблагоприятните преживявания в детството за децата, които са ги изпитали.
Пример за положителни преживявания за децата
Четиригодишният Марк е второто дете от четири момчета, които живеят с баща си, който е самотен родител. Родителите на Марк са се развели преди две години заради злоупотреба на майката с алкохол и влошено психично здраве. Бащата на Марк има пълно попечителство върху него и другите три момчета, като децата имат спорадичен контакт с майката. В един летен следобед голям камък пада върху Марк, докато той играе с братята си в задния двор. Бащата на Марк и две гостуващи лели го намират в безсъзнание и веднага са го завеждат до спешното отделение на най-близката детска болница.
Към момента на пристигане в болницата, Марк е бил контактен, но неподвижен и объркан. Снимка на скенер е показала фрактура на черепа и кръвоизлив в мозъка. Марк е имал средно травматично увреждане на мозъка и рани по бедрата и краката. Той е приет за десетдневна рехабилитация в болницата, която е включвала логопедична терапия, ерготерапия и физиотерапия. След като е бил изписан от болницата, Марк е продължил с рехабилитацията вкъщи.
По време на работата с Марк за възстановяване на говора и езиковите умения, неговият логопед забелязва, че въпреки неблагоприятните преживявания в детството (инцидента и раздялата с майка му), са налице и положителни преживявания. Те са включвали възможностите за обяд навън и игри с деца, организирани от неговата училищна общност, както и близостта с неговия баща, братя и лели, една от които временно се премества да живее при тях, за да помага в грижата за децата.
Логопедът взима предвид тези положителни преживявания, когато планира терапевтичните дейности. Например, тя моли лелите на Марк да му четат и да го мотивират, когато е имал тежък ден. Също така, събира заедно Марк и неговите братя, за да изработят благодарствени картички за хората, които са помогнали на семейството в този труден момент.
Преди Марк да се върне на училище, една седмица след изписването му от болницата, неговите учители и училищните психолози са провели разговор с рехабилитационния екип за работа вкъщи, за да се гарантира плавен преход. Те договарят различни облекчения и улеснения, като повече почивки по време на занятията в клас. Шест дни след злополуката, при продължаваща координация на училищните и домашните екипи, Марк успява да възстанови своите ежедневни дейности и напредва стабилно в изпълнението на целите на терапията.
Отчитане на положителните преживявания за детето в клиничната грижа
Случаят на Марк показва как научаването на повече детайли за контекста и живота на пациента, може да помогне на клиничните специалисти да идентифицират положителни преживявания. Независимо от възрастта, диагнозата или степента на увреждане на говора и речта, включването на положителните преживявания в клиничната грижа може да подобри крайния резултат за децата и техните семейства.
Клинични специалисти, които искат да обърнат повече внимание към положителните преживявания на децата, могат да опитат следните действия:
Самонаблюдение. Като клинични специалисти е важно да се замислим върху нашата роля в предотвратяването на неблагоприятни преживявания в детството и насърчаването на положителни такива. Когато се инкорпорират положителни преживявания за децата в клиничната грижа, можем да използваме това, което знаем за двата вида преживявания, за да идентифицираме пропуски и да потърсим допълнителна информация за въздействието им върху здравето и доброто състояние на детето.
Идентифициране на положителни преживявания за детето. След като разберем какво представляват положителните преживявания за детето, ние вече можем и да ги идентифицираме. В случая на Марк лесно можем да определим поне три такива преживявания:
- Той се чувства в безопасност и защитен вкъщи
- Неговото разширено семейство е там, за да го подкрепя, както и да подкрепя баща му и братята му
- Други възрастни лица от неговата училищна общност, вкл. учители и други родители, които предлагат грижа и подкрепа
За да идентифицира други положителни преживявания за детето, клиничния специалист може да разпита и за общностни и културни традиции, които са важни за него, както и дали то се чувства добре да споделя своите чувства с членове на семейството.
Прилагане на положителните преживявания за детето в клиничната грижа. След като положителните преживявания за детето са били идентифицирани, клиничните специалисти могат да ги включат в планирането и осъществяването на терапията. Например, възрастните които се грижат за детето, могат да подпомогнат терапевтичните цели в дома или извън него. Обвързването на целите на терапията с важни общностни и културни традиции или събития (като участие в извънкласни и празнични дейности) може да помогне тя да бъде по-релевантна и въздействаща за децата и техните семейства.
Да се продължи с обмислянето на терапията. Отчитайки, че работим с клиенти и техните семейства, полезно е постоянно да разсъждаваме върху нашата цел като клинични специалисти и как да насърчаваме и използваме положителните преживявания за детето. Освен това, като продължаваме да отчитаме важността на преживяванията на клиента, както в детството, така и в зрелите години, това може да ни помогне да планираме терапевтична грижа, която е културно и лингвистично адаптирана към случая, утвърждаваща и релевантна.
Източник: leader.pubs.asha.org
Photo credit: Freepik
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Лилия Чаушева
Допълнителни ресурси:
Risk and Protective Factors for Adverse Childhood Experiences: A guide that defines individual-, family-, and community-level risk and protective factors for ACEs.
We Can Prevent Childhood Adversity: Infographics describing the characteristics, statistics, and lifelong effects of ACEs.
We All Have a Role in Preventing ACEs: Training modules for a variety of professionals on how to prevent ACEs.
Promoting Positive Childhood Experiences: Tips about parents’, caregivers’, educators’, health care providers’, and community members’ role in promoting PCEs.
Essentials for Parenting Teens: Resource guide for parents of teens between ages 11 and 17.