Малките деца изричат много глупости, но се нуждаят от нас, за да трансформираме тези безсмислици в растеж. Д-р Емили Едлин, автор на рубриката „Попитай мама“ в сайта Parents.com, споделя, че независимо какво ни казват децата в моментите, когато емоциите надделяват над разума, трябва да им покажем емпатия и разбиране, за да изградим емоционалната им интелигентност и чувството им за самооценка в бъдеще.
Детето ми се разстрои и извика „Не те обичам.“ Бях готова да започна с „това ме натъжава, защото обичам да прекарвам време с теб, да се забавляваме заедно и наистина те обичам“, но след това помислих в дългосрочен план. Не искам децата ми да се чувстват длъжни да крият чувствата си, само за да не натъжават другите – особено когато става дума за връзките им в бъдеще. Не искам да се учат, че не трябва да нараняват нечии чувства, ако не се отвръща на любовта им. Как да реагирам на тези думи, така че детето ми да стане съпричастно, но и да се чувства свободно да изразява чувствата си по подходящия начин?
– Bitter Boundaries
Впечатлена съм колко сте внимателни в отглеждането и възпитанието на малки деца. Често си признавам, че в началото и за мен майчинството беше далеч от фантазиите ми за „безценни моменти“. Всъщност, синът ми премина през една сякаш безкрайна фаза, в която непрекъснато крещеше точно тези думи по всеки повод: „Време е да се обуеш, скъпи!“ – „Не те обичам!“
Сега, след като преминах тази фаза от майчинството, е много по-лесно да видя възможностите да трансформирам детските глупости в растеж. А вие сега сте там! Разбирате добре краткосрочните и дългосрочните последици от вашите реакции, така че съм уверена, че следващите стъпки ще ви се сторят лесни и съвсем постижими.
Имайте предвид “теорията на ума”
Дете, развиващо чувство на емпатия, разчита на умения, които са част от понятието, известно като „теория на ума“. Те се отнасят до способността да разбираш опита и гледната точка на другите, когато са различни от твоите. Децата не са егоистични негодници, въпреки поведението им на моменти. Те са егоцентрични и наистина не знаят как да приемат чуждата гледна точка.
Въпреки че малките деца все още не са стигнали в мозъчното развитие до теория на ума, примерът на другите им помага да стигнат дотам, когато мозъкът им е готов, обикновено около 4 или 5-годишна възраст.
В момент на срив
Понякога е трудно да не приемаме думите на децата буквално, но техните провокиращи изказвания имат една единствена цел – да изразят силна емоция. По-долу са описани основните стъпки за реакция на техните силни думи и емоции:
- Запазете спокойствие, доколкото е възможно. (Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, затова бъдете горди със себе си всеки път, когато успеете!)
- Покажете съпричастност и приемане, като разсъждавате върху възможните емоции, които изпитва детето в тази ситуация: „Изглеждаш ядосан, че трябва да си тръгнем от парка и да се приберем вкъщи. Може би също се чувстваш тъжен, че напускаш пързалката, където се забавлява толкова много.“
- Помогнете им да изразят с думи това, което наистина чувстват, без да отхвърляте техните емоции. Вместо да казвате „Знам, че ме обичаш!“, може да кажете: „Казваш, че не ме обичаш. Чудя се дали това означава, че игрите в парка са толкова забавни, че ти е трудно да си тръгнеш.“
Като изразявате съпричастност в тези сигуации и запазвате спокойствие в момента на буря, постигате две важни цели – помагате на децата да контролират емоциите си по време на изблика и им показвате как да изразяват съпричастност. Колкото повече ви виждат да го показвате, толкова повече ще го правят и те, когато пораснат.
Първата стъпка за запазване на спокойствие ще им помогне да преодоляват по-бързо силните емоции. Когато станем реактивни (викаме в отговор), емоциите на всички бушуват и конфликтът продължава по-дълго. Когато трансформирате изказването им по друг начин, който изразява същата емоция, им давате пример как да го правят и в бъдеще, дори и то да е след поне няколко години.
Панел за контрол на емоциите
Ако можехме да надникнем в главата на разстроеното дете, щяхме да видим един куп гръмотевици около лимбичната му система, която е панелът за контрол на емоциите в мозъка. Предизвикателството тук е, че останалите части от мозъка не са толкова развити, за да избегнат пълноценно светкавиците и бурята от емоции. Тъй като целта ви е да помогнете на детето си да изразява чувствата си по правилния начин, е важно да започнете сега, но е възможно да не видите резултати в следващите няколко години.
Същността на мозъчното развитие в ранна детска възраст е такава, че в момент на силна емоция, ново усвоените умения сякаш изчезват, защото изискват повече усилия. Не се отказвайте, обещавам ви, че всеки път, когато отговаряте спокойно на децата и назовавате емоциите им вместо тях, това ще се запамети в невроните им, така че в крайна сметка някой ден ще го направят сами.
Защо е важно как реагирате
Взаимоотношенията, които изграждаме с децата си от самото начало, формират т. нар. в психологията „вътрешен модел на работа“ на човека. Начинът, по който родителите се отнасят с децата си в ранна възраст, им дава модел за бъдещите взаимоотношения, които вече ясно виждате, докато се притеснявате как реакцията на техните емоции ще повлияят на здравословните им връзки по-късно. Два важни подаръка, които всеки родител може да даде на малкото си дете, са утвърждаване и състрадание.
Утвърждаване
Приемете тяхното преживяване (колкото и странно и нелогично да е то). Детето започва да усеща, че родителят му го разбира от ранна възраст, а това полага основите на неговото благосъстояние на по-късен етап.
Състрадание
Бъдете съпричастни към цялата гама от емоции на вашето дете, като му показвате, че всички чувства са приемливи (дори и не всяко поведение да е). Колкото повече свобода давате да се изразяват и да преживяват неприятните и трудни емоции, толкова по-добро ще е цялостното психично здраве.
Тези два подаръка не само допринасят за емоционалната интелигентност и благосъстоянието на вашето дете, но и изграждат чувството му за правилна самооценка. Това му помага да изгради по-здравословни връзки в бъдеще, което е крайната ви цел, дори и в тези ежедневни взаимодействия.
Най-важното
В отглеждането на малки деца няма как всяко взаимодействие да протича като с магия или дори позитивно. Точно както децата непрекъснато се учат от нас, така и ние сме в обучителен процес. Често съветвам родителите на тези малки бурета с барут, че погледът към общата картина на цялостния им растеж може да ни помогне да реагираме по-ефективно в момента, но не е нужно това да бъде в 100% от времето.
Точно както приемате емоциите на детето си, за да го научите на любов и сигурност във взаимоотношенията, се надявам, че можете да приемете и собственото си обучение като част от израстването ви като родител. Вашите деца със сигурност ще ви обичат винаги, независимо какво казват в тези не толкова безценни моменти.
Източник: www.parents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Деница Пеева
Photo credit: Freepik