Възпитанието на подрастващи и тийнейджъри може да ви причини сериозни главоболия ако не сте внимателни.
За какво става въпрос ли? Обикновено всичко започва по следния начин:
Дъщеря ви минава през хола с кални обувки, нещо във вас прещраква и започвате да крещите. Тя гузно навежда глава, а вие в същото време съвсем не се гордеете от факта, че сте избухнали. Все пак почиствате пода заедно и продължавате напред с деня си.
След около 30 минути, когато помолите за помощ при сгъването на прането, разбирате истината за това кой е продължил напред. Демонстрационно, с шумни крачки, дъщеря ви се приближава до коша за пране, като целенасочено избягва директен контакт очи в очи с вас. Тя все още не е преодоляла емоцията от калната злополука в хола.
И така продължавате да се дразните взаимно, ставайки прогресивно по-заядливи един към друг. Изведнъж имате чувството, че се гледате отстрани и започвате да се чудите: Къде толкова сбъркахме?
Научни изследвания показват, че за щастлива връзка се нуждаете от комбинация от пет положителни реакции към всяка една отрицателна. Когато най-голямата ми дъщеря и аз се заяждаме цял ден, балансирането на всяко отрицателно взаимодействие с пет положителни взаимодействия се усеща като невъзможна цел.
Ето какво всъщност се случи
Една сутрин, не много отдавна, най-голямата ми дъщеря и нейната сестричка слязоха долу за закуска и аз прегърнах двете момичета едновременно. Не след дълго по-малката се изтръгна от прегръдката, оставяйки ме все още да прегръщам голямото си дете.
Целунах я по челото и попитах: „Добре ли спа?“
„Не!“ Тя посочи сестра си, която вече си играеше щастливо. „Тя непрекъснато ме рита и ме избутва от леглото, докато спи.“
Аз се засмях. “Ти правеше абсолютно същото нещо, докато спеше като малка.”
Изражението ѝ помръкна и тя се отдръпна от прегръдката. „Не, не съм.“
„Да, правеше го!“, отново се засмях аз. „И когато, по време на пътувания, карахме до късно през нощта, ти риташе с ръце и крака.“ Дъщеря ми обикновено обича да слуша истории за времето, когато е била по-малка, затова реших, че този малък пример ще я привлече обратно на моя страна.
„Е, просто не можах да заспя и бях уморена!“ Гласът ѝ се повиши съвсем леко. Усмивката ми изчезна. „Знам, че си била уморена. Просто казвам, че спиш по същия начин като сестра си“.
„Не, не го правя!“ Гласът ѝ се покачи с още една степен. Реших да не продължавам с дискусията, но щетата вече беше нанесена. С напредването на деня ставахме все по-заядливи една към друга.
Опит за нулиране
Ненавиждам идеята да изпратя дъщеря си на училище в такова настроение, така че докато си миеше зъбите, влязох в банята, застанах зад нея и нежно започнах да разтривам раменете й.
„Хей“, обърнах се към нея.
Тя не откъсваше очи от мивката в банята, докато се миеше.
„Хей“, повторих аз. Сложих лицето си до нейното, гледайки я право в огледалото. Тя вдигна поглед и очите ни се срещнаха. “Победа!”, помислих си. Снижих гласа си малко над шепот. „Съжалявам! Може ли да започнем отначало?“
Тя ме изгледа гневно за цяла секунда, след което сведе очи обратно към мивката, докато миеше четката си за зъби. Стоях там и чаках, но езикът на тялото ѝ беше категоричен. Въздъхнах и се отдалечих.
Ако тя е такава като подрастваща 10-годишна, как, за Бога, ще успявам да се разбирам с нея, когато стане капризна тийнейджърка?
Повратна точка
Същият сценарий се разиграваше многократно през последните няколко месеца. Всеки път ѝ задавах въпроса: „Може ли да започнем отначало?“ И всеки път дъщеря ми явно отхвърляше подаваната от мен маслинова клонка.
И тогава миналата събота се случи нещо, което ми даде надежда. Нещо, на което твърдо вярвам, всеки родител трябва да научи своите подрастващи деца на възраст между 9 и 12 – преди да станат тийнейджъри.
Току-що се бяхме върнали от избора на първите ѝ очила. Това е история за друг път, но трябва да знаете, че тя все още се примирява с доживотната си присъда за корекция на зрението. Докато се забавлявахме да избираме рамките на очилата заедно, буря от противоречиви емоции наводни съзнанието ѝ.
След това, ние продължихме да се гледаме сърдито една друга в колата през целия път към вкъщи. Седнала на предната седалка, аз прехапвах език, за да се сдържа да не продължавам този своеобразен тенис мач. И отново си помислих:
„Къде греша като родител?“
Когато се прибрахме, влязох вкъщи без да ѝ кажа дума повече. Не знаех какво да кажа или какво да направя, за да се върнем на правилния път. И колкото и ужасно да звучи, предпочетох тишината.
Най-малката ми дъщеричка, все още бебе, беше гладна, затова я сложих в столчето за хранене и седнах до нея на масата. С периферното си зрение видях по-голямата ми дъщеря енергично да прибира обувките си в шкафа в коридора. Видях я да се насочва към стълбите – нейният характерен начин да покаже,че е разстроена. Щях да пренебрегна всичко това и да я оставя на мира, защото в този момент се почувствах напълно изгубена като родител.
Не чух вратичката на стълбището да се отваря и затваря. И тогава видях моето голямо момиче да стои отстрани на стола ми. Погледнах нагоре към нея, тя отвори уста, но не каза нищо.
„Какво има?“ попитах я. Не бях готова за нов разгорещен разговор, не бях готова отново да попадна в плен на емоциите ѝ.
Тя си пое дълбоко въздух.
„Мамо, може ли да започнем отначало?“
Ефектът беше незабавен. Очите ми се напълниха…
„О!“ Изпуснах бебешката лъжичка и я придърпах към себе си в мечешка прегръдка. „Да, да. Нека започнем отначало.”
След няколко секунди я задържах пред себе си, за да мога да видя лицето ѝ и тя се усмихна. Дръпнах я обратно в прегръдките си и прошепнах: „Благодаря ти“.
Как да се справите с капризното си дете?
Когато детето ви е в лошо настроение и абсолютно нищо, което казвате или правите, изглежда не помага, опитайте се да поискате от детето си да започнете отначало. Не само ще създадете здравословен навик за изграждане на връзка, но и ще научите детето си, че всички правим грешки и че е добре да поискаме втори шанс.
Научете детето си на следната фраза, преди то да е достигнало тийнейджърските си години:
„Може ли да започнем отначало?“
Научете тази фраза, когато децата станат на 10 или 8 години или дори още когато са на 3. Ако в началото не проработи, продължавайте да опитвате, не се отказвайте! Защото точно когато мислите, че всичко е загубено, детето ви може да ви изненада. И когато вашето сладко бебе се превърне в тийнейджър, изпълнен с толкова силни емоции, че шокират и двама ви, тази фраза може да е бутонът за нулиране, който ви спасява.
Източник: happyyouhappyfamily.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: ММ