Използвайки данни от над милион индивида, изследователите изчислиха генетични „полигенни резултати“ за дислексия и анализираха връзката им с мозъчните структури. По-високият генетичен риск от дислексия е свързан с по-ниските обеми в мозъчните области, свързани с обработката на речта и движението, и увеличените обеми в зрителната кора. Наблюдавани са и разлики във вътрешната капсула на мозъка, която свързва регионите.
Тези констатации предполагат, че дислексията е сложно състояние, включващо променено мозъчно развитие и нарушени когнитивни способности, което може да подпомогне по-ранна диагностика и персонализирани интервенции.
Ключови фактори:
- Мозъчни връзки: Генетичният риск за дислексия е свързан с промени в областите, управляващи зрението, двигателните умения и речта.
- Комплексни характеристики: Вътрешната капсула показва припокриващи се генетични влияния върху дислексията, интелигентността и ADHD.
- Поглед към развитието: Някои мозъчни разлики могат да възникнат в ранния живот, докато други отразяват дългосрочни поведенчески промени.
Източник: Max Planck Institute
Дислексията е често срещано състояние, при което гените често играят роля. Как гените, свързани с дислексията, се отнасят към структурата на мозъка в общата популация?
В мащабно проучване екип от учени, ръководен от Института по психолингвистика Макс Планк в Ниймеген, установи, че генетичните варианти, които увеличават шанса за дислексия, са свързани с разликите в областите на мозъка, участващи в моторната координация, зрението и езика.
Около 5% от децата в училищна възраст имат сериозни затруднения да се научат да четат и/или да сричат, състояние, известно като дислексия.
„Дислексията е частично повлияна от гени и доста силно наследствена“, казва първият автор Сурена Сохейли-Нежад. „И все пак дислексията е сложно състояние, което не може да се обясни с промени в отделна мозъчна област или един ген. Проучването кои гени влияят на кои мозъчни мрежи може да помогне да се разбере как когнитивните функции се развиват по различен начин при този вид обучителни трудности.
Генетичен шанс за дислексия
За да проучат как гените, влияещи на дислексията са свързани със структурата на мозъка, Сохейли-Нежад и неговият екип предприеха широкомащабно генетично изследване. Изследователите са използвали данни от повече от милион души, събрани от компанията 23andMe, които разкриват много генетични варианти, които увеличават шанса човек да има дислексия.
За повече от 30 000 възрастни от голяма база данни (Биобанката на Обединеното кралство) изследователите могат да изчислят „полигенни резултати“ за дислексия и да ги свържат с мозъчни сканирания. Въпреки че нямаше информация кои хора са имали дислексия в базата данни на UK Biobank, генетичното предразположение към дислексия варира при възрастните и може да бъде свързано със специфични части на мозъка.
Вътрешна капсула
По-високият генетичен шанс за дислексия се свързва с по-нисък обем в областите на мозъка, участващи в координацията на движенията и обработката на звуковете на речта. Обратно, свързаните с дислексия генетични варианти са свързани с увеличен обем в зрителния кортекс.
Изследователите също така наблюдават разлики в сноп бяло вещество дълбоко в мозъка, наречен вътрешна капсула. В тази мозъчна област плътността на бялото вещество се свързва с генетични влияния не само върху дислексията, но и върху образователните постижения, интелигентност и разстройството с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD), черти, които са свързани с дислексия.
Развитие на мозъка
„Тези резултати са в съответствие с дислексията като сложно състояние, което може да включва комбинация от променени когнитивни процеси“, обяснява Клайд Франкс, старши автор на изследването.
„Въпреки че нашето проучване използва данни от възрастни, някои от мозъчните промени вероятно са свързани с променено развитие на мозъка по време на ранните етапи от живота, например в плода или по време на ранна детска възраст, които след това остават стабилни през целия живот.
„Други промени може да отразяват отговорите на мозъка на десетилетия променено поведение при хора с по-високо генетично предразположение към дислексия. Например, години на избягване на четене в личния и професионалния живот може да повлияе на зрителната система на мозъка.
Причина или следствие?
В бъдещи проучвания изследователите планират да използват данни от деца или юноши вместо от възрастни, за да проучат по-отблизо кои мозъчни промени причиняват дислексия, а не са следствие от нея.
„Разбирането на мозъчната основа на дислексията също би могло да помогне за постигане на по-ранна диагностика и образователна интервенция в бъдеще, с по-целенасочени стратегии, подходящи за профилите на отделните деца“, заключава Сохейли-Нежад.
Източник: neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Татяна Митова
Photo credit: Freepik