Емили Едлин, експерт в рубриката „Попитайте майка си“ в изданието Parents, споделя, че докато мозъкът съзрява и придобива контрол над гнева, ние можем да помогнем на детето като управляваме заедно емоциите и показваме, че нямаме нищо против гнева, стига всички са в безопасност.
“Когато дъщеря ми, на 3 години и половина се ядоса, тя гледа с присвити очи и стиснати зъби, а понякога ръмжи. Ясно е, че е много ядосана. Разгневява се доста често когато не получи каквото иска или й се каже „не“. По-рано удряше и риташе. Успях да я накарам да спре да прави това, като й позволих да използва изражения, за да покаже гнева си и така стигнахме до тук.
Какъв е най-добрият начин да й помогна да изрази гнева си по здравословен начин?”
Ще опиша ситуацията ви по следния начин – вашето 3-годишно дете показва самоконтрол и напредък, с които и двете трябва да се гордеете! Работата ви с нея очевидно дава резултати. На тази възраст да ръмжиш ядосано е начин да изразиш гнева си по здравословен начин, защото няма наранени, нито щети. Предлагам да преформулираме въпроса по следния начин – как да продължа да помагам на детето ми да изразява гнева си по здравословен начин. Това, което ще продължите да правите по време на пристъпите на гняв има значение, тъй като мозъкът развива умения за емоционално регулиране с всеки ден, в който преминава през силни чувства и не получава точно това, което иска.
Забраненото чувство
В работата си със семейства и в реалния живот забелязвам, че гневът може да бъде най-трудната за управление емоция. Преживяванията ни като малки, свързани с изразяването на гняв, могат да имат проявление с нашите собствени деца. Ако хората, които са се грижили за нас като малки, са избухвали лесно, ядосаното ни дете може да отключи емоции в някои от нас. Или да отведе в непозната територия други, при които хората, които са се грижили за тях като малки, са се отдръпвали или са спирали да общуват когато са ядосани, като по този начин са показвали, че изразяването на гнева не е позволено. Гневът ни кара да се чувстваме неудобно по ред причини, поради което често показваме на децата, че те могат да изразяват емоциите си, с изключение на гнева. Ако се чувстваме по-комфортно с гнева като естествена човешка емоция, ние помагаме на децата си да приемат тази емоция, без да нараняват никого.
Гневът и мозъкът на детето
Мозъкът на малкото дете му позволява да изпита внезапно силни емоции, но все още няма необходимото развитие, за да ги овладее. Когато работя с деца в моя терапевтичен кабинет, без значение от тяхната възраст, започвам с основите на емоциите. Например да осъзнаят как се чувстват в тялото си, да кажат как се чувстват и след това да артикулират емоциите, като по този начин заменят експлозивното поведение. От годините на моята терапевтична практика и от опита ми на майка мога да потвърдя, че малките деца най-често нямат способността спокойно да заявят какво чувстват, когато са ядосани. Това е твърде сложно за техния мозък. Това означава да забележиш, да спреш силен импулс, да имаш прозрение и след това да можеш да изразиш с думи силното емоционално преживяване. (и колко възрастни познавате, които също имат трудности с това?)
Управлявайте очакванията
Съществува много важна концепция в детското развитие: да изградим скеле. Това означава да помогнем на нашите деца да изградят важни умения по начин, който съответства на уменията, които вече имат и готовността им да достигнат ново ниво. Вие сте направили това, като сте помогнали на дъщеря си да замени разрушителните прояви на гняв с изражения на лицето и звуци, които показват нейния гняв по безопасен начин. Изглежда, че виждате следващото ниво като замяна на този тип поведение, с друго – по-приемливо от това да се държи като животинче в клетка.
Тъй като изразяването на гнева спокойно с думи за едно 3-годишно дете е висока цел, препоръчвам да се съсредоточите върху две цели като следващи стъпки – физическо регулиране на силните емоции и това да се почувствате комфортно с гнева на детето. Овладяването на тези умения за справяне намалява силата на гнева и ще осигури инструменти за регулиране на емоциите за цял живот. Хубавата новина е, че в този период възрастните оказват голямо влияние върху децата, така че вие и другите хора, които се грижат за детето, можете да бъдете нейните най-големи учители.
Регулирайте емоциите заедно
Това може да звучи сложно, но саморегулирането всъщност е една от най-мощните ни стратегии за емоционално здраве – да се научим да успокояваме тялото си, когато сме в трудна ситуация. Когато регулирате емоциите заедно с дъщеря си, така нареченото съвместно регулиране, ще й помогнете да усети как нейната нервна система преминава от режим на повишена готовност към спокойно състояние. При силни емоции като страх и гняв, често наблюдаваме учестено сърцебиене, висока телесна температура, напрегнати мускули и учестено дишане. Когато 7-годишният ми син, известен със своите силни емоционални изблици, се разгорещи, понякога вземам ръката му в моята, слагам я на гърдите му и просто казвам „почувствай сърцето си точно сега“.
Малките деца и децата в предучилищна възраст се нуждаят от нас, за да регулираме заедно емоциите, което означава, че ние трябва да бъдем спокойни. Когато останем спокойни и ги успокоим с прегръдка, като поставим детето в скута си или го държим за ръка, нашата по-спокойна нервна система помага на малките им тела да регулират по-добре своите силни емоции.
Приемане на гнева
Следващия подарък, който можете да направите като родител, е да покажете, че гневът е приемлива емоция. Можем да покажем, че нямаме проблем с това детето да е ядосано. Това означава да попаднем в два често срещани капана – да разубедим детето, че е ядосано или самите ние да бъдем поразени от гнева. Гневът на малкото ни дете може да изглежда доста смешен на повърхността и е много лесно да кажем: „Това не е кой знае какво – успокой се!“ (правила съм това). Но използването на: „Ядосан си, защото не получаваш това, което искаш и това е наистина неприятно“, показва съпричастност, която е важна.
Имало е моменти, в които съм искала децата ми просто да спрат да бъдат разстроени, но научих колко е важно да бъда съпричастна и да не прибягвам до спиране на гнева (с викане) или до бягство от него (във Facebook). И вместо това да реагирам както когато детето е тъжно – сядате до него и го галите по гърба, докато плаче. Можете да покажете, че детето има право да се ядоса и да преодолее това чувство като му казвате: „Виждам, че наистина си ядосан. Тук съм, когато си готов, седни при мен.“ (Забележка – приемаме всички емоции, но не и всяко поведение! Докато детето е ядосано, ние се грижим за безопасността – няма нищо лошо в това да си ядосан, но не и да ме удряш).
След като детето се успокои, можете да поговорите с него за това какво го е ядосало, как се е почувствало и какво му е помогнало да се успокои. Това помага на децата да практикуват самоосъзнатост, да намират стратегии за справяне с гнева и да изградят увереност, че гневът преминава, точно както най-страшните гръмотевични бури.
Най-важното
С времето, с практиката и с много търпение, обещавам, че дъщеря ви ще премине отвъд етапа на ядосано животинче. Приемането на гнева като емоция и работата върху уменията за изразяване във всеки етап от развитието, са основа за дългосрочно емоционално здраве. Дъщеря ви е щастливка да има толкова проницателен и ангажиран родител, дори и на моменти да се ядосвате на нейния гняв. В крайна сметка сте хора. А тя знае, че винаги ще бъдете до нея, дори и когато ръмжи.
Автор на статията е Емили Едлин,доктор по философия, автор на блога The Art and Science of Mom и книгата за родители Parenting for Autonomy. Майка на три деца, от Оук Парк, Илинойс, клиничен психолог в частна практика, специализирана в работа с деца и юноши.
Източник: www.parents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ивелина Георгиева