Може би ви се струва странно, че куче-терапевт може да намери приложение в логопедичната практика. Но ето само един пример:
Мъничката ми посетителка се кикотеше заразително, докато играехме на игра, в която подреждахме предмети на розови и лилави купчинки. Тя се забавляваше най-вече от факта, че моето куче-терапевт Делта, искаше лилавите предмети да са до нея. Момиченцето работеше усърдно, за да издаде окончателния звук “к” за желаните розови (англ. pink) предмети, докато нежеланите лилави предмети стояха между лапите на търпеливото куче.
Действие и релаксация: двойна „суперсила“ на кучетата-терапевт
Ролята на Делта варира от сесия до сесия и дори от момент на момент, тъй като през деня се срещам с различни деца. Когато планирам сесия, обикновено обмислям дали имам повече нужда от нейното активно или пасивно присъствие (т.е. просто да си почива наблизо), за да подобря резултатите от работата или дейността.
Като активно присъствие Делта може да:
- Изпълни трик, който включва желания звук или фраза
- Предостави сетивна обратна връзка чрез галене и гушкане
- Участва във високо енергична интерактивна игра, за да спомогне ангажирането на дете с по-ниска енергия
Това активно присъствие може да насърчи детето да прекара повече време в практика на активността, като по този начин увеличава броя на повторенията и същевременно прави дейността по-запомняща се, като добавя нов и предизвикващ радост компонент.
Релаксиращото куче също е подкрепящо куче-терапевт
И все пак, вярвате или не, активното участие съставлява само около 10-20% от ежедневието на Делта. Около половината от децата, с които се виждам, са естествено мотивирани от животните, така че с останалите деца тя има възможност да подремне. Тези почивки са важни за нейното благосъстояние и за да я поддържат свежа за времето, когато общуването с нея е от максимална полза.
Пасивното присъствие на Делта, което е голяма част от деня ѝ, се състои в това тя да лежи в логопедичния кабинет без особени очаквания. Може и да не е очевидно, но често пъти това е начинът, по който тя оказва най-голямо въздействие върху сесията.
Мога деликатно да подскажа на стресирани или разстроени деца да наблюдават спокойните движения на Делта, за да им помогна да намерят баланс. Ако усетя, че детето се разстройва, понякога нарушавам мисловния му процес, като привлека вниманието му към нещо глупаво в Делта, добавяйки доза хумор, с надеждата детето да се върне към по-подходящо за учене състояние. Например: „О, Делта хърка. Чуй.“ Открих, че насочването на комуникацията към Делта, дори когато тя си почива, може да помогне при деца, които са тревожни и/или се съпротивляват, защото сваля напрежението от това да работят с възрастен.
Обикновено Делта е оставена да се движи свободно в терапевтичната стая и често показва „приятелско поведение“, като сама избира да се приближи до работещо дете. Възнаграждавайки усилията му, като поставя главата си на коленете му, или като изправя ушите си, за да слуша.
Делта подкрепя и мен
Ползите от кучетата са не само за децата. Винаги съм благодарна, когато Делта може да ме придружи по време на работния ден, за да ми напомня да отделям време и за себе си. Тя ми предоставя причина да се разхождам навън на чист въздух през деня, успокояващо присъствие при стресова сесия, и стимул да си тръгна от работа навреме за по-добър баланс между работата и личния живот.
Да виждам как Делта полага глава в скута на дете, което има труден ден, или да споделям радостта ѝ, когато скача, за да хване топката, ми доставя допълнителни моменти на щастие.
В най-тежките дни, когато неочаквана лична загуба беше превърнала работата ми в последното място, на което бих искала да бъда, наличието на съпричастно куче, което ме гледа в очите и лежи в краката ми, правеше нещата достатъчно поносими, за да мога да се появя пред клиентите си и да продължа да им предоставям помощта, от която се нуждаят.
Кучетата-терапевт не са магия. Те не могат да решат всяко предизвикателство, с което се сблъскваме в професионалния си живот. И вървят ръка за ръка с допълнителни отговорности. Но ако взема предвид всички начини, по които Делта ми помага в ролята ми на детски логопед, не бих заменила това преживяване за нищо на света.
Автора на статията е Шарлет Лий Дженсън, логопед и автор на сайта Speech Dogs, който се фокусира върху безопасни и ефективни интервенции с помощта на животни и на книгата “Лапи за прогрес: интеграция на терапия с животни в логопедичната практика” (Paws for Progress: Integrating Animal-Assisted Interventions into Your Speech-Language Pathology Practice).
Източник:leader.pubs.asha.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Александра Илиева
Photo credit: Freepik