Вероятно не бихте готвили риба в микровълновата дори в присъствието на най-големия си враг – тази миризма би оставила трайна следа както в кухнята, така и в паметта. Малцина я харесват, а още по-малко я свързват с приятни спомени.
Но как всъщност мозъкът решава, че една миризма е отблъскваща?
Ново изследване на учени от Университета на Флорида разкрива механизмите зад това как мозъкът решава, че не харесва или дори мрази дадена миризма. И защо ароматите предизвикват толкова силни емоционални реакции. Или, както обобщава главният автор на проучването Сара Снифън: “Как миризмите придобиват емоционален заряд?”
В много отношения в света около нас се използва значението на миризмите, за да влияе на емоциите ни -.от парфюмите, до готвенето и дори в дизайна на хранителните магазини. „Миризмите са изключително силен фактор за предизвикване на емоции, и отдавна се смята, че обонянието е толкова мощно, ако не и по-мощно, от картина, песен или който и да е друг сензорен стимул“, посочват изследователите. Но досега учените са срещали затруднения да разберат как точно се свързват онези части от мозъка, които отговарят за генерирането на емоционален отговор, с тези, които възприемат миризмите.
Емоционална мрежа
Обонятелната система е директно свързана с амигдалата, което усилва емоционалните реакции към миризми. Амигдалата е мозъчна структура, която ръководи емоционалните реакции към сензорни стимули. Въпреки че всички сетива (звук, зрение, вкус, допир и обоняние) взаимодействат с тази малка част от мозъка, обонятелната система достига до нея чрез по-директен път. Това прави обонянието най-емоционалното от сетивата ни и затова миризмите предизвикват толкова силни, емоционални спомени.
В новото проучване изследователите са открили два генетично различни типа клетки, които могат да накарат всяка миризма да се възприема като приятна или неприятна, в зависимост от това къде в мозъка биват обработени сигналите за нея. Противно на очакванията, тези клетки не са „закодирани“ да предават само една емоция – те са гъвкави и могат да придадат както положителна, така и отрицателна реакция, са установили учените.
В изследването те са използвали мишки, които споделят неврохимични прилики с хората и могат да възприемат различни миризми и да ги категоризират като приятни или неприятни. След като наблюдавали поведението на мишките и анализирали мозъчната им активност, изследователите открили два генетично различни типа мозъчни клетки, които позволяват на мозъка да класифицира дадена миризма като „добра“ или „лоша“.
Първоначално учените очаквали, че единият тип клетки ще създава положителна емоция, а другият, отрицателна.Оказало се обаче, че организацията на тези клетки в мозъка им дава възможност да генерират и двата типа отговор.
„Тези клетки могат да направят дадена миризма приятна или неприятна. И всичко зависи от това къде точно този клетъчен тип проектира в мозъка и как взаимодейства с различните мозъчни структури”, обясняват авторите на изследването.
Защо е важно да разбираме по-добре как категоризираме миризмите?
Миризмите и нашите реакции към тях са неразделна част от живота. Понякога обаче тези реакции могат да бъдат прекалено силни или да създадат толкова изразена негативна асоциация, че да нарушат нормалното ни ежедневие.
„Ние постоянно вдишваме и издишваме — и това означава, че непрекъснато получаваме обонятелна информация. За някои хора това не е проблем и не влияе на ежедневието им. Те може дори да си мислят, че миризмите не са толкова важни. Но за хора, които имат засилен отговор към сензорни стимули, като тези с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тревожност или аутизъм, това е изключително важен фактор в ежедневието“, посочват учените.
В бъдеще това ново изследване би могло да помогне на специалистите да се адаптират към засиления сензорен отговор, който се проявява при някои пациенти. Както и да доведе до нови лечения, които да помогнат на хора със сензорни нарушения да преосмислят неприятните миризми и свързаните с тях преживявания.
Но не само това – подобни терапии може да са от полза например при пациент, който свързва миризмата в болницата с кръвопреливания, от които му е ставало лошо. Потенциално могат да бъдат разработени лекарства, които биха могли да потиснат активността на тези пътища, за да се преодолее стресовата и отблъскваща емоционална реакция.
По същия начин, може да се мисли и за варианти тези пътища да бъдат активирани, за да върнат удоволствието от неща, към които човек е изгубил интерес – например при хора, загубили апетит вследствие на заболяване.
„Емоциите отчасти определят качеството ни на живот, а ние все повече научаваме как възникват в мозъка ни“, изтъкват изследователите. „Колкото повече разбираме как околната среда влияе на чувствата ни, толкова по-удовлетворени и здрави можем да бъдем като хора.“
Източник: neurosciencenews.com
Photo credit: Freepik