Най-големият кошмар за всеки родител е да чуе истории за насилие над деца, които са се случили на доверени места като заведения или центрове за грижи за най-малките.
Но как можем да говорим по тази трудна тема с децата си и да им помогнем да са в безопасност?
Въпреки че не винаги е възможно насилието да се предотврати (и това никога не е задължение на потърпевшия), има практични и съобразени с възрастта начини да помогнем на децата да се доверяват повече на инстинктите си и да имат увереността да говорят и споделят открито.
Не е нужно тези разговори да са плашещи. Целта им е да научим децата, че тялото им е неприкосновено и на граници и доверие по спокоен и открит начин.
Предлагаме ви някои съвети за това какво могат да направят родителите, както и източници, които може да са от полза.
Използвайте истинските имена на частите на тялото
Много от нас израстват в семейства, където интимните части имат прякори, измислени имена или изобщо не се споменават. Основни функции на тялото са третирани като срамни или са обект на шеги. Но когато избягваме темата или я превръщаме в шега, ние всъщност учим децата си, че за нея не трябва да се говори.
Вместо това трябва да говорим за телата си и за частите от тялото по ясен и директен начин.
Проучвания показват, че най-простата и ефективна защита за децата е да ги научим на правилните и истински наименования за гениталиите – пенис, вулва, вагина, анус, седалище (дупе) – без срам или заобикалки.
Използването на правилните думи осигурява на децата необходимия език, за да задават въпроси и да споделят на доверен възрастен, ако нещо не е наред.
В ежедневието може да вмъкваме често тези думи в различни ситуации – например по време на баня или докато обличаме малчуганите. Докато детето ви е в банята може спокойно да кажете: „Изми ли си вулвата/пениса? Това е твоето специално място и е твоя задача да се грижиш за него.“
Също така е важно да се изтъкне и обясни с прости думи, че някои неща са само за възрастни. Това не значи да правим темата плашеща, а да изградим безопасни граници: „Сексът е за възрастни. Той не е за деца и не е правилно някой възрастен или друго дете да те въвлича в нещо подобно.“
Ако не сте сигурни откъде да започнете разговора, вече има многобройни детски книги за запознаване с тялото, функциите му и интимните части, които могат да ви помогнат. Те засягат въпроси не само за това как се “правят” бебетата, например, но и теми относно с какво не трябва да се съгласяват или да приемат децата или за развитието и промените през пубертета. Изберете тези, които най-много ви допадат и ви се струват най-подходящи за вашето дете.
Уважавайте, когато децата кажат „не“
Често децата са възпитавани да са учтиви и да правят каквото им се каже. И макар добрите маниери са от значение, това може да научи или да накара малчуганите и да не се доверяват на собствените си инстинкти.
Изключително важно е за децата да знаят, че те са отговорни за собственото си тяло – те избират какво да се случи с него.
Това означава, че не са задължени да прегръщат, целуват или докосват някого, ако не искат, дори когато се отнася до близки членове на семейството. Като родители това може да ни се струва неловко в социални среди, но можем да помогнем като предложим алтернативи на детето – да “даде пет”, да помаха с ръка или просто да каже „здрасти“.
Когато уважаваме решението на децата да казват „не“ дори на доверени възрастни, ги учим, че границите им са от значение и винаги имат правото да говорят свободно.
Нашето доверие в децата им помага те самите да вярват на себе си.
Окуражавайте ги да се вслушват във вродения си усет, когато нещо не е наред – онова неприятно чувство в стомаха ти. Обяснете им: „Ако някой те кара да се чувстваш странно или гадно отвътре, винаги можеш да ми кажеш, дори ако някой ти каже да не го правиш. Винаги ще те изслушам и ще ти повярвам.“
Това помага на децата за изграждането на увереност да говорят свободно, когато чувстват, че нещо не е наред, независимо дали по време на игра с друго дете, възрастен в училище, или дори при срещи, когато пораснат.
Но най-вече им показва, че възрастните ще ги изслушат, ще им повярват и ще ги защитят.
Тайни или изненади
От ранна възраст децата трябва да разбират, че доверените им възрастни не ги карат да пазят тайни.
От полза за това е да обясните и разликата между тайна и изненада.
Изненадите са забавни и временни, като например криенето на подарък за рожден ден или Коледа, и винаги излизат наяве.
Тайните от своя страна трябва да се пазят дълго време и могат да накарат някого да се почувства застрашен или тъжен. Може да кажете:
„Можеш да ми кажеш всичко. Няма да ти се карам или да пострадаш, дори ако някой възрастен ти е казал, че е тайна.“
Как да слушаме и за какво да следим
Понякога децата не могат да намерят правилните думи или са прекалено уплашени, за да говорят свободно. Може дори да не осъзнават напълно какво се е случило, докато не пораснат.
Едно от най-важните неща, които можете да направите в защита на вашето дете е да му напомняте, че никога не е твърде късно да ви каже, ако нещо го притеснява или го е притеснявало. Ако споме нещо от миналото, останете спокойни, изслушайте и им благодарете, че са ви се доверили.
Ако някога детето ви сподели нещо притеснително:
- Поемете дълбоко дъх, преди да отговорите
- Кажете, че му вярвате
- Въздръжте се от подробните въпроси и просто слушайте
Ако е нужно, потърсете и професионална помощ. Това може да означава да говорите с личен лекар, да позвъните на телефонна линия за помощ на деца или да говорите с доверен професионалист по психично здраве.
Не всички деца ще разкрият всичко относно епизод на насилие веднага. Следете за резки промени в поведението или езика, които ви се струват твърде зрели за възрастта, за страх от определени хора или места, за регресии като подмокряне или кошмари.
Тези признаци не означават със сигурност, че е имало насилие. Но са сигнали да проучим деликатно, да задаваме въпроси или да потърсим помощ при нужда.
И не забравяйте – не е нужно да сте перфектни. Дори кратките разговори, повтаряни във времето, помагат да предпазите децата си и да им покажете, че винаги сте насреща и ще ги изслушате.
Източник: theconversation.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ина Годжева