„Успокой се”.
Звучи по-скоро като заплаха, отколкото като грижовно предложение, докато се опитвате да надвикате крясъците на вашето дете.
„Не знам как!“, отговаря ядосано то.
Колко пъти сте му напомняли да диша дълбоко, когато е разстроено, си мислите с въздишка…
Очевидно нещо липсва.
Големи чувства. Голямо объркване.
Силните чувства като гняв, фрустрация, ревност, тревожност, тъга и стрес могат да са претоварващи за децата. Без предупреждение, тялото им е залято и от чисто физически усещания – учестен пулс, напрегнати мускули, пот, изтръпване на пръстите.
Освен това мислите им могат да са доста объркващи – външната проява с думите: „Мразя те, мамо!“, може да не съответства с вътрешния глас: „Чакай, какво? Не мразя майка си, защо го казах?“.
Когато погледнем ситуацията острани, е лесно да видим защо някои деца се чувстват толкова безпомощни, когато стане въпрос за справяне с големи чувства.
Един начин да окуражите детето си (и да му покажете, че тези чувства са напълно нормални), е да му помогнете да научи повече за мозъка си.
Представяме ви… мозъка!
Ето много опростено обяснение на мозъка и как работи той. Може да променяте описаното спрямо възрастта и етапа на развитие на детето ви.
Разбира се има учени, които наистина изучават мозъка и те имат много по-подробно обяснение за всичките тези механизми, винаги може да потърсите и повече информация, например тук.
Мозъкът има много задачи
Какво да кажете на децата си: „Замислял ли си се някога за всички неща, за които е отговорен мозъка? Имам предвид, мозъкът ти е контролният център за всичко, което мислиш, чувстваш или правиш! Това е доста интересно. Хайде да изредим някои неща, които мозъкът ти контролира.“
Думи за вас: Имайте това предвид, когато мислите за дисциплина. Смяната на реакцията ви може да промени целия разговор, просто защото е насочен към друга част на мозъка.
Мозъкът расте и се променя:
Какво да кажете на децата си: „Учените казват, че когато правиш нещо отново и отново, създаваш нови връзки в мозъка си. Когато беше малък, не можеше да правиш много, но сега мозъкът ти е научил толкова много неща. И знаеш ли какво? Мозъкът ти ще продължава да расте и да се променя, докато не станеш много по-голям.“
Думи за вас: Имате възможност да повлияете на силните, здрави и позитивни връзки в мозъка на детето си, като отговорите по спокоен, уверен и емпатичен начин. Мислите, че е твърде късно? Започнете сега!
За мисленето:
Какво да кажете на децата си: „Помниш ли, когато говорехме, че мозъкът има много различни задачи? Една част от мозъка ти е отговорна за вземането на добри решения, справянето с големите чувства, премислянето на нещата и емпатията. Един учен нарича това „горния мозък“ – като горния етаж на къща!
Думи за вас: Съжалявам, родители, тази част се развива много бавно. Знам, че искате децата ви да притежават тези умения сега, но няма как да се забърза процеса. Но можете да повлияете на изграждането на хубави нови мозъчни връзки, нали!?
За емоциите:
Какво да кажете на децата си: „Така, има и друга част на мозъка. Онзи учен я нарича „долния мозък“. Тя е отговорна за някои много важни неща като дишането или смилането на храната и също така задържа много от емоциите ти! Ето откъде идват силните ти гневни или тревожни чувства!“
Думи за вас: Това е най-примитивната и реактивна част на мозъка. Това също е частта от него, която поема контрола по време на сривовете на детето ви заради зеления грах на вечеря, например.
Бягство, борба или замръзване:
Какво да кажете на децата си: „В “долния мозък“ има и една малка част, чиято задача е да реагира при заплахи! Когато мисли, че си в опасност, ще ти каже да направиш едно от тези три неща – да избягаш, да се бориш или да замръзнеш. Хайде да се сетим за някои ситуации, в които тези реакции биха били много полезни!“
Думи за вас: Вие също имате тази част във вашия мозък – нарича се амигдала! Борбите за власт и надмощие често са резултат от сблъсъка на две амигдали (съвсем образно казано).
След като сте поставили тази основа на познание, може да използвате информацията, за да учите децата си да говорите за мислите, чувствата и поведението, когато става въпрос за функционирането на мозъка им.
Понякога мозъкът греши:
Какво да кажете на децата си: “Има случаи, в които мозъкът ти си мисли, че има проблем и ти праща сигнали за „борба, бягство или замръзване“, но всъщност няма причина за паника. Например, може да се случи, когато видиш нещо голямо и черно на пода в стаята си. Тялото ти може да замръзне, защото не искаш да се приближаваш. Може да изкрещиш „Мамо! Тук има огромен паяк!“. Но, когато се доближим до “страшното петно”, може да видим, че всъщност е само черен пух!“
Думи за вас: Това се отнася и за възрастните! Понякога мозъкът ви ще ви каже, че ситуацията, в която се намирате, изисква моментална реакция – примерно при съперничество между братя и сестри, агресивно поведение и т.н. Всъщност в повечето случаи тези неща не са истински спешни случаи.
Изграждане на връзки:
Какво да кажете на децата си: „Знам, че е страшно, когато имаш толкова големи чувства. “Долният мозък” е много шумен и настоятелен. Ще каже неща като „Тест по математика! Паникьосай се!“ или „Сестра ти държи дистанционното! Грабни го!“. Но помни – все още имаш и „горния мозък“! Нека опитаме да работим заедно за смяна и връзка от „долния мозък“ към „горния мозък“, когато усещаш силни чувства. Можеш ли да ми помогнеш да се сетим за неща, които да помогнат?“
Думи за вас: Ако виждате, че детето ви отговаря чрез „долния мозък“, е време да смените тактиката и да включите „горния мозък“. Можете да направите това като отговаряте с емпатия, слезете на тяхното ниво и предложите начин за връзка.
Спокойните мозъци правят добри избори:
Какво да кажете на децата си: „Тъй като „долният мозък“ не винаги е прав и е склонен да преувеличава в някои ситуации, трябва да се уверим, че използваме „горния мозък“ за вземането на решения. Знам, че е трудно да се сетиш за това, когато „долният мозък“ вдига шум и е поел контрола, но ще се упражняваме и ще ти помогна.“
Думи за вас: Вместо да се фокусирате над това да успокоите детето си, помислете по-скоро как да успокоите вашия „горен мозък“. Така ще сте по-способни да подкрепяте, да изградите връзка и да съчувствате на големите чувства на вашето дете.
За родителството и мозъка
Сега вие и детето ви имате общ език, на който да говорите за големите чувства, големите действия или големите тревоги.
Но помнете – това не се отнася само за детето ви. Има много неща, които можете да направите и вие, за да окуражите силно, здравословно и щастливо мозъчно развитие. Дори детето ви да е твърде малко или да не се интересува от мозъка, опитайте:
- Да отговорите със свързване
- Да бъдете спокойни
- Да поставите граници чрез емпатия
- Да изслушате
- Да погледнете отвъд моментнотоповедение
Източник:imperfectfamilies.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ина Годжева