Братята и сестрите споделят специална връзка, изградена върху споделени спомени, семейни традиции и понякога кавги. Но ако попитате някого с брат или сестра, вероятно ще чуете добре познатия въпрос: Кой е любимецът у дома?
Ново изследване на Университета Бригъм Йънг показва, че родителите често несъзнателно проявяват предпочитания към едно от децата си. Тези нагласи се влияят от реда на раждане, характера и пола на детето, като с времето променят семейната динамика. Обикновено най-малките в семейството получават повече внимание, докато по-големите се радват на повече свобода. Наблюдава се и леко предпочитание към дъщерите, което обаче рядко се забелязва от самите деца.
Поведението на детето също е от значение. Децата, които са по-отзивчиви и отговорни, често получават по-топло отношение, независимо от пола или мястото им в семейната йерархия. Според учените, дори когато не е съзнателно, предпочитанието към едно дете може да повлияе на връзките между братя и сестри, както и на индивидуалното емоционално състояние на всяко от тях. Разпознаването на тези модели от страна на възрастните дава възможност за насърчаване на повече справедливост и по-здрави семейните отношения.
Ключови факти от изследването:
Динамика според реда на раждане:Най-малките често получават повече внимание, докато по-големите се радват на повече самостоятелност.
Роля на характера: Децата, които са по- отговорни и отзивчиви, обикновено получават по-топло отношение, независимо от пола или реда на раждане.
Осъзнатост у родителите: Дори когато е незабелязан, фаворитизмът може да се отрази на отношенията между децата и на психичното им благосъстояние.
Проучването, проведено от проф. Алекс Дженсън от Факултета по семеен живот, установява интересни различия в отношението на родителите към децата в зависимост от реда им на раждане. По-малките деца обикновено получават по-благоприятно отношение и внимание, докато по-големите имат повече свобода и с течение на времето родителите са по-малко контролиращи спрямо тях.
Дженсън подчертава, че е добре да се обърне внимание на резултатите и да се разпознаят повтарящите се модели в семейството. Когато има осъзнатост, дори малките промени могат да донесат полза на всички.
Родителите несъзнателно се свързват по-лесно с едно от децата си
Според професора, повечето родители несъзнателно се свързват по-лесно с едно от децата си – било то заради характера, пола, реда на раждане или общи интереси. Наблюдавайте тези модели у себе си. Той съветва да се обърне внимание на реакциите на децата, особено когато става дума за ситуации, които могат да изглеждат като предпочитание към едното дете.
Ученият отбелязва, че тези динамики не засягат само съперничеството между братя и сестри, а оказват влияние и на емоционалното състояние. Данни от други изследвания сочат, че децата, които се чувстват по-малко предпочитани, по-често се изправят пред трудности с психичното здраве и поведението си у дома или в училище.
Родителите трябва да бъдат внимателни към ситуациите, които изглеждат несправедливи в очите на малчуганите. Ако детето изрази подобно усещане, това може да означава или че не му достига перспектива и разбиране, или че е време за промяна в подходите на родителите. Важно е възрастните да останат отворени и към двете възможности.
За целите на изследването Дженсън и екипът му анализират данни от над 19 000 участници, събрани от разнообразни публикувани и непубликувани източници. Резултатите дават широка представа за това как се проявяват родителските предпочитания и какво отражение имат върху децата през целия им живот.
Понякога родителите са толкова съсредоточени върху това да третират децата си еднакво, че пренебрегват индивидуалните им нужди. Вместо да се чувстват виновни, родителите трябва да използват данните като повод да се вгледат в себе си и да открият неща, които могат да подобрят, без да стигат до крайности.
Дженсън се надява, че проучването хвърля светлина върху семейни модели, които често се усещат, но рядко се обсъждат.
Дъщерите и отзивчивите деца са предпочитани
Той насочва вниманието към това, че понякога простите решения са най-ефективни. Насърчава родителите да бъдат търпеливи със себе си и с децата си. Времето, прекарано заедно, е от съществено значение. Важно е да се включват както неща, които възрастните обичат, така и неща, които са ценни за децата – било то забавления, съвместна работа или оказване на помощ. Изграждането на връзка отнема време, а разнообразието от споделени преживявания носи множество ползи.
Десетилетия изследвания сочат, че диференцираното отношение може да има негативно въздействие върху развитието, особено при по-малко предпочитаните деца. Въпреки множеството данни, все още не е ясно кои деца в семейството са по-често облагодетелствани или пренебрегвани.
Проучени са и възможни влияещи фактори като пол на родителя, възраст, кой докладва и специфични аспекти на грижата. Проведен е многостепенен мета-анализ, обхващащ 30 рецензирани статии, дисертации и данни от 14 други бази данни.
Общият брой участници е 19 469 (средна възраст = 19.57 години, стандартно отклонение = 13.92). Резултатите показват, че когато разликите в отношението са свързани с автономия и контрол, родителите предпочитат по-големите деца.
Също така се установява, че дъщерите са предпочитани, а децата с отзивчиво и отговорно поведение получават по-позитивно отношение. При съвестните деца разликите в отношението са по-очевидни, особено по отношение малкия брой на конфликтите с родителите.
Родителите и специалистите трябва да се опитат да разпознаят когато има пристрастност към едно от децата, за да се предотвратят потенциално вредни семейни модели, съветват изследователите.
Източник: neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Габриела Крумова
Photo credit: Freepik