Ако имате дете, което се е научило да говори, е само въпрос на време то да поиска собствен мобилен телефон. Смартфонът и виртуалното съществуване, което децата конструират и поддържат, отдавна замени шофьорската книжка като най-добрият билет за независимост.
Изпращането на дете в дивата среда на интернет е поне толкова плашещо за родителите, колкото да видят тийнейджър да излита със семейната кола. Налице е надвиснал страх, че едно недоглеждане може да предизвика огромни последствия – потенциално такива за цял живот.
Да се забранява на тийнейджърите да имат телефон докато не влязат в гимназията, обикновено е непрактично. Ще поискате да сте свързани с тях постоянно, а без телефон ще бъдат откъснати от този начин на комуникация и с връстниците си.
Вместо това родителите са изправени пред предизвикателната задача да научат децата си как да използват телефоните си безопасно и по начин, съвместим с ценностите на семейството им. Няма как да попречите на децата да намерят нещо неподходящо или обезпокоително онлайн, нито е възможно да наблюдавате всяко тяхно движение. Ще искате да ги научите както на правилата за движение, така и на това какво да правят при спешност.
За да го направите, трябва да следите по-малко това, което прави детето ви, и да прекарате повече време във възпитанието му по отношение на безопасното използване на технологиите, споделя Девора Хайтнър, автор на “Growing Up In Public: Coming Of Age In A Digital World.” Хайтнър разговаря с много експерти, преподаватели и самите тийнейджъри, за да разбере какъв е животът на децата, които са израснали с дигиталните технологии.
Какво могат да направят родителите, за да предпазят децата онлайн
Не забранявайте телефоните и социалните мрежи
Когато погледнете последните статистики – особено тези, които включват момичета – естествено е вашият инстинкт да държи детето ви далеч от източника на опасност. Проучване на Common Sense Media, установява, че 58% от момичетата на възраст 11-15 години, които използват Инстаграм, съобщават, че са се свързали с непознат в платформата по начин, който ги е накарал да се чувстват „неудобно“. Приблизително толкова (57%) съобщават за същия проблем в Снапчат. Съществува и връзката (разкрита в изследване, проведено от Мета, компанията, която притежава както Фейсбук, така и Инстаграм) между използването на социални медии и депресията, хранителните разстройства и мислите за самоубийство.
Но при липса на сериозно психично заболяване, Хайтнър не вярва, че е необходимо да забранявате на вашия тийнейджър да използва социални медии или конкретни приложения. И след като детето ви влезе в гимназията, вероятно няма да е възможно за него да живее живот без телефон (въпреки че понякога тийнейджърите решават, че искат да опитат). Те ще използват телефона си за както за цели, свързани с училище, така и за социално свързване.
Тя също така посочва, че повечето деца не се докосват до интернет за първи път, когато им подадат първия собствен телефон. Повечето са използвали устройствата на родителите си или собствените си таблети, за да играят игри и да изпращат съобщения.
Можем да си го представим като басейн с различни нива, в който постепенно „отивате все по-надълбоко и по-дълбоко“, каза Хайтнър, вместо внезапно да хвърлите децата в дълбокия край, като им подадете смартфон.
Тъй като всички деца узряват със свое собствено темпо, вие най-добре знаете кога детето ви е готово да направи следващата стъпка и дали може би се нуждае от междинна такава като смарт часовник или „скучен“ телефон с капаче, който ще използва само за обаждания и изпращане на текстови съобщения.
Не разчитайте на родителски контрол, за да предпазите децата от онлайн опасности
Когато предприемете стъпката да вземете на детето си собствен телефон, не се увличайте в чувство на самодоволство от наличния родителски контрол. За да разширите метафората за басейна, представете си същата ситуация с набор от плувки за ръце, които можете да дадете на малко дете, което все още не знае как да плува. Да, те най-вероятно ще задържат детето ви на повърхността, но това не означава, че можете да откъснете очи от него, докато е във водата.
В ръководството на Common Sense Media за родителски контрол, писателката Каролайн Нор изброява някои от дигиталните предпазни бариери, които можете да поставите за децата си: включване на Google SafeSearch, блокиране на конкретни уебсайтове и използване на услуги на трети страни като Bark, Circle, TeenSafe или WebWatcher.
Но Нор отбелязва, че тези услуги създават някои големи ограничения. Детето ви ще трябва да ви предостави информацията и паролите за всички свои акаунти в социалните медии, за да бъде наблюдавано, и е обичайно децата да имат множество акаунти, някои от които държат скрити от родителите точно за тази цел . Тя също така обяснява, че услугата за наблюдение ще ви предупреди, ако детето ви използва конкретни думи, като например „наркотици“ – но всички знаем, че тийнейджърите използват кодови думи, за да говорят за всичко, което родителите им са забранили.
„Всеки вид наблюдение може да подкопае доверието, което се опитвате да изградите с вашия тийнейджър – а именно то е причината, която ги кара да идват при вас, когато имат проблем.“
Дори и да сте се ангажирали да сте в крак с всеки нов жаргон и да актуализирате приложенията си за наблюдение, няма начин да уловите всяко съобщение на вашия тийнейджър за нещо потенциално опасно.
За разлика от времето, когато са малки и са в басейна, не можете буквално да ги държите под око през цялото време онлайн – или в реалния живот, що се отнася до това.
„Вашата най-добра защита наистина е връзката, която имате с децата си, че те ще дойдат при вас, когато се натъкнат на неподходящо съдържание или когато възникне проблем”, обяснява още Хайтнър.
Не наблюдавайте децата си без да ги информирате за това
Хайтнър е също толкова предпазлива, когато става въпрос за приложения за геопроследяване като Life360, които позволяват на родителите да виждат къде са децата им – или поне къде са телефоните им – по всяко време. Следването на малката синя точка на екрана е още един начин, по който родителите смекчават страховете, свързани с децата им.
Но проследяването на местоположението има своите ограничения – и някои доста значителни недостатъци. Както Хайтнър посочва в книгата си, проследването на синята точка до библиотеката не ви показва дали детето ви е вътре четейки, или навън, където пуши.
Тя казва, че “не би инвестирала прекалено много в него като начин да се чувства в безопасност“ и че геопроследяването „може да увеличи безпокойството и неразбирането, вместо да го намали“.
По-важното е, че всякакъв вид наблюдение може да подкопае доверието, което се опитвате да изградите с вашия тийнейджър.
“Децата наистина негодуват” когато родителите наблюдават всичко, което казват (имейли, текстови съобщения и т.н.), казва Хайтнър, добавяйки, че това „не ви дава това, което мислите, че ще ви даде по отношение на разбирането какво се случва с децата ви.“
Ако използвате някакви услуги за наблюдение на местоположение или съдържание, трябва да уведомите вашия тийнейджър за тях предварително.
„Някои родителски контроли могат да бъдат инсталирани без децата ви да знаят, но Common Sense Media не го препоръчва“ (освен ако нямате наистина сериозен проблем с детето и трябва да го наблюдавате дискретно), пише Нор. „В един момент ще трябва да обсъдите това, което сте намерили. И това е много по-лесно да се направи, ако детето ви вече знае, че го наблюдавате.“
Включете се в постоянен диалог относно използването на социални медии и как да се справят в трудни ситуации
И така, как можете да помогнете на децата си да използват технологиите по добър начин, вместо да се опитвате да ги залавяте?
Опитайте да седнете с тях и да ги помолите да ви покажат съдържанието на телефона си. Може да започнете като например ви покажат как се играе любимата им игра.
Какви приложения използват най-често? Имат ли публикации или само гледат? Какви публикации обичат да виждат и защо? Участват ли в групови чатове? Какво е полезно за тях?
Това ви дава възможност да поговорите с тях как биха могли да реагират в конкретни ситуации. „Какво ще направите, ако всички кажат: „Нека да създадем нов групов чат, но без да включваме Девора?“, предлага Хайтнър като един пример. Друг начин би бил да кажете нещо критично за тялото или етническата принадлежност на някого, за да проследите реакциите им и да ги обсъдите.
Важно е да преведете детето си през някои от тези потенциални сценарии, преди дори да започне да използва телефона си.
„Трябва да отговорите на някои от тези въпроси, преди да изпаднете и самите вие в подобна ситуация“, споделя още Хайтнър. Говорете с детето си какво може да направи, ако друго дете премине допустимата граница или сподели видеоклип или снимка на някого без негово съгласие.
Когато телефонът е нов, можете да ги преведете през изтеглянето на приложенията, които искат да използват и да коригирате настройките – например като заключите акаунта, така че хората, с които не са приятели, да не могат да ги намират. “Да кажем, че детето ви иска да свали приложение като Снапчат, предложете му следното: “Нека заедно разгледаме нещата, свързани с безопасността. Нека изключим местоположението ти, нека наистина да разгледаме Снапчат и да поговорим защо някои от тези неща съществуват и как те могат да те накарат да се почувстваш.“
По същия начин ще искате да направите план за защита на психичното здраве на вашето дете, когато става въпрос за използване на цифрови медии. Хайтнър предлага да обсъдите въпроси като: „Как можеш да се почувстваш по-добре, ако се чувстваш отхвърлен? Какво ще направиш, ако някое групово съобщение те подразни?”
Споделете как се грижите за себе си, когато се отдръпвате от социалните медии, и как смятате, че това се отразява на благосъстоянието ви. Обяснете им как да го постигат и те.
Положете основата, така че детето ви да се чувства комфортно да дойде при вас, когато се случи нещо, което го разстройва, независимо дали става въпрос за социално неразположение или спешен казус, който включва връстник.
В „Growing Up In Public“ Хайтнър пише:
„Да не използваме технологията, с която разполагаме, за да проследяваме децата си, изисква скок на вярата, вяра, че сме въоръжили децата си с достатъчно инструменти, за да започнат да се изправят пред света сами, в подготовка за тяхната зряла възраст.”
Източник: www.huffpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова
Photo credit: Freepik