Децата със специални потребности, в това число и тези, чиито затруднения остават “невидими” на пръв поглед, като децата със синдром на хиперактивност и дефицит на внимание или обучителни трудности, стават жертва на тормоз в училище или детската градина от два до три пъти по-често в сравнение с връстниците си.1
В изследването “Walk a Mile in Their Shoes: Bullying and the Child With Special Needs” (“Извърви миля в техните обувки: тормозът и децата със специални потребности”), сред множеството изведени причини за тормоза над тази група деца, е поставен акцент и на две, засягащи предимно децата със “скрити” трудности:
Често тези деца имат нисък праг на понасяне на фрустрации. Когато дразнението от външната среда се увеличи и достигне прага на поносимост на детето, това може да доведе до срив или нервен изблик у него, което веднага го откроява като “различно” и провокира определен тип поведение при другите деца.
Децата с трудности в развитието често изпитват затруднения в това да възприемат информация от различни източници едновременно. Това води до ситуации на блокаж или отложено даване на отговор, което влияе негативно на социалните им умения и възможността да създават контакти и приятелства.
Една от майките, участвали в изследването, споделя:
“Срещах се многократно с различни учители и директори през годините, за да говоря с тях за тормоза над сина ми.”
Момчето било диагностицирано със състояние от аутистичния спектър, което имало своето отражение върху поведението му и го правело “странно” в очите на другите деца. Те редовно взимали вещите му, плюели в храната му и го обиждали. Според майката, именно “различността” била причина за тормоза над детето й в училище.
“Той беше много фиксиран върху правилата. Ако някой говори в клас, той веднага би реагирал, казвайки “Не бива да говориш по време на час. Това е правило.” – сигурна съм, че тази негова безобидна фикация беше сред причините за тормоза над него.”, споделя майката.
През 2009 г., на 17-годишна възраст, трагичната битка на момчето с насилниците приключва. Вследствие на дългогодишния тормоз и развито депресивно състояние, един ден, преди училище, Тайлър се обесва.
Зрелостта на едно общество се познава по способността му да изгражда връзки на солидарност в себе си, да се подкрепя не просто в ситуации на криза или когато вече е твърде късно, а да се грижи за членовете си по начин, по който никой да не изпада в ситуация, в която да се чувства по-малко значим и ценен в уникалността си.
През месец август Фондация “Нашите недоносени деца” и Център за детско развитие “Малки чудеса” стартират проучване на ситуацията с тормоза върху деца със специални потребности в училищата и детските градини в България. Ако сте родител или близък, който полага грижи за дете със специални потребности, или имате друг тип ценен опит по темата, то за нас ще бъде изключително ценно да попълните настоящото проучване: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSd1xomcfDk9XbpndSJEnXRy2WCBqFh7EUN7CadDABd1xNUHUg/viewform
Loading…
1Walk a mile in their shoes: Bullying and the child with special needs: https://abilitypath.org/wp-content/uploads/2015/11/walk-a-mile-in-their-shoes.pdf