Татяна Митова, нашият логопед в Център за детско развитие “Малки чудеса” споделя в помощ на всички родители кои са някои от най-често срещаните и вече остарели митове за говорното развитие, кратки ориентировъчни норми, за които можете да следите при развитието на вашето дете и полезни идеи и игри, които да опитате у дома! В този разговор тя ни разказва повече и за професията на логопеда и какво е най-вълнуващото в нея.
Татяна, кога родителите може да се обърнат за помощ към логопед – има ли „твърде рано“? И има ли всъщност стигма, че логопед се търси само, ако има някакъв “голям” проблем и посещенията непременно трябва да са свързани с някакво забавяне на развитието или изоставане?
Няма “твърде ранен момент” за консултация. Изключително остаряло и несъстоятелно е схващането, че за да се направи консултация или да се работи с дете, то трябва да е навършило 3 години или вече да е проговорило. Консултации се правят дори и с бебета. Важно е родителите да знаят, че логопедите също имат своята специализация. Не всеки специалист работи с деца под 3, както и не всеки работи с възрастни хора. Трябва да се търси точния логопед за конкретния случай. Когато има затруднение, чакането води единствено до забавяне в терапията. Колкото по-рано се установи проблема и се започнат реални действия, толкова шанса за успех е по-голям.
За какво може да следим в говорното развитие на детето?
Всяко дете се развива със свое темпо и нещо, което често се пренебрегва е, че двигателното развитие на детето също има пряка връзка с говорното развитие на детето – то не неизолиран процес. Има и някои ориентировъчни норми още от най-ранна възраст:
- Да следим дали бебето реагира на шумове, на гласовете и лицата на близките хора.
- Около 6-8 месец се появява лепетна реч. Детето си повтаря прости срички (па-па; ма-ма; ба-ба). Това е стъпката преди проговарянето.
- Около първата годинка може да очакваме първата дума.
- Между 1 и 2 години детето вече трябва да ползва единични думи. Често ще срещнете информация, че на тази възраст детето трябва да знае между 20 и 40 думи, но тук се включва и пасивния речник т. е. детето да разбира тези думи, да може да ги съотнесе към картинка или да намери предмета, за който му говорим. Обикновено до 18-месечна възраст активно се използват едва няколко думи.
- След това речникът започва прогресивно да нараства и около втората година детето трябва да започне произнася първите си фрази тип “Мамо, ела!”; “Дай вода!” и тн.
- На 3 годишна възраст с малкия човек вече ще трябва да може да се проведе елементарен разговор, разбираем за хора, които не са част от семейството или близкото обкръжение. На този етап все още не очакваме правилна артикулация, но все пак речта трябва да е сравнително разбираема.
Това са ориентировъчните граници в говорното развитие, за които трябва да следим и ако има закъснение повече от 2-3 месеца да се обърнем за консултация към специалист.
А кои са най-разпространените митове за говорното развитие? Например, много често чуваме, че всяко дете ще проговори, “като му дойде времето”…
Това е много дълга тема, но все още битуват няколко мита, които са изключително разпространени и като цяло се дължат на остарели схващания за говорното развитие.
Първият е, че детето просто не иска да говори и нещата ще се случат, когато то реши. Всяко живо същество има нуждата да общува. Човешкият свят е свят на комуникация и това е начина, по който се развиваме. Факт е, че всяко дете се развива със свое собствено темпо, но все пак има определени маркери, за които трябва да следим. Чакането може да има изключително негативен ефект. Когато детето няма канал за комуникация, то не може да си набавя нужната му информация и това, на определен етап, неминуемо води до забавяне в цялостното му развитието. Тук е важно да се отбележи, че има начини за комуникация, дори ако детето е невербално. Основното е да не се чака да минат години, преди да се потърси помощ.
Друг разпространене мит е: “Баща му/майка му проговори след 3 и той/тя ще е така.” Всъщност в тези случаи говорим за наследствено обременяване и ранната намеса е от изключително значение, защото често при всяко следващо поколение симптомите са по-изразени.
И третият ми любим мит е: “Момченце е, те проговарят по-късно. Изчакай!”. Макар статистически процента да момчетата с езиково-говорни нарушения да е по-висок, полът не определя времето за консултация или терапевтична работа.
Колко е важна ролята на родителите в логопедичната терапия? Включват ли се те в терапевтичния процес?
Включването на родителите в терапевтичния процес е задължително условие. Детето се вижда с терапевта си един или два път седмично, но остатъка от времето си е при своето семейство. Чрез тях то пренася усвоените в кабинета умения там където са наистина нужни- у дома, на площадката, в градината, заобикалящия го свят.
Всички си представяме работата на логопеда като нещо сложно и сериозно, но всъщност тя включва и много забавни упражнения и игри. Би ли посочила някои прости упражнения могат да се правят ежедневно с малкото дете, дори у дома, за да се стимулира говорното развитие?
Има една много хубава сентенция, че играта не е почивка от сериозната работа. Тя е сериозната работа. Децата учат и се развиват през играта, движението и емоцията. Без тях нищо не може да се случи. Това е и съветът ми към родителите.
Говорете с децата си, играйте с тях, създавайте емоции. Разказвайте им не само приказни истории, разказвайте им за деня си, за нещата, които са ви впечатлили днес или за тези, за които мечтаете.
Така те на свой ред ще имат желанието да говорят и споделят с вас. Така се развива комуникацията. Чрез реалните хора, а не чрез екрани и електронни устройства.
Друг съвет, които бих искала да дам на родителите е да не се изкушават да правят всичко вместо децата си. Прекаленото обгрижване повече пречи, отколкото да помага. Това, че ще оставите детето да опита само да направи нещо, макар и да му е трудно, не ви прави лоши родители. Точно обратното. Това е начинът детето да учи и да се развива. Така то мисли и намира нужните решения.
Тази година за осми пореден път се включи в инициативата “Логопед с добро сърце”. С какво е полезна тя и какво те мотивира най-много да участваш в нея?
Това е кампания, която е изключително близка до сърцето ми. Всяка година, през месец март, терапевти от цяла България извършват напълно безплатни консултации в рамките на тази инициатива. Това помага на стотици семействата да получат адекватна информация и подкрепа. С всяка година обхвата на кампанията се разширява и това е доказателството за нейната полза.
Кое е всъщност най-вдъхновяващото нещо в работата на един логопед? А най-трудното?
Децата са най-вдъхновяващото нещо. Няма друго такова усещане като това да чуеш първата дума и особено първият опит за шега на някое дете. Да изминете този път заедно със семействата им е голяма привилегия, но и отговорност. Всеки, който се заема с тази задача трябва да подхожда с ясното съзнание, че действията му оставят своя отпечатък върху живота на хорта, с които работи.
Какво те мотивира да избереш логопедията за твоя професия и да работиш с малки деца?
Както най-често се случва, мотивацията ми дойде от личната ми история. В детските си години заеквах. Тогава майка ми ме заведе при Валентина Лалова. Прекрасен логопед, който ми помогна да преодолея трудностите си. Когато дойде моментът за избор нямах съмнения коя е професията, която искам.
Има ли случай, който винаги ще помниш от практиката си?
Има толкова деца, които са оставили следа в съзнанието и сърцето ми, не толкова с трудностите или дефицитите си, колкото с това, което са били те самите. Децата носят много чиста и неподправена емоция. Понякога те разсмиват, друг път те натъжават, предизвикват или вдъхновяват, но никога не те оставят безразличен. Прекрасно е когато ги видиш като пораснали хора, които се реализират в сферата, която са си избрали и от време на време си спомнят за теб.
Татяна Митова завършва бакалавърска програма по Логопедия през 2008 г., магистърска програма „Комуникативни нарушения на развитието“ през 2010 г. и магистърска програма по предучилищна педагогика през 2014 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Преминала е базисно обучение за работа по метода на д-р Мария Монтесори и продължава да развива знанията и уменията си, като посещава семинари и обучения, свързани с диагностика и терапия на комуникативните нарушения.
Татяна работи в Център за детско развитие “Малки чудеса” от 2018 г. и основния фокус на работатата й е насочен към консултация на родители, а също така диагностика и терапия на деца с говорни и езикови нарушения. Организира и води групи по логоритмика и групи за развитие, адаптация и социализация на деца в ранната възраст. За консултация с нея може да запазите час ТУК.
Център за детско развитие „Малки чудеса“ към Фондация „Нашите недоносени деца“ беше отличен с трето място в категорията “Логопед в НПО” на годишните награди „Логопед на годината“ по време на третата национална логопедична конференция „Приложна Логопедия“ през март 2026 г.