Всички научаваме толкова много през първите години от живота си, но като възрастни не можем да си спомним конкретни събития от този период. Учените отдавна вярват, че не помним тези преживявания, защото частта от мозъка, която отговаря за запаметяването на спомени, хипокампусът, до голяма степен все още се развива до юношеска възраст и просто не може да обработва спомени през първите ни години. Ново изследване от университета Йейл открива доказателства, че това не е съвсем вярно.
В проучване изследователи от Йейл показали на бебета изображения, нови за тях, и по-късно проверили дали са ги запомнили. Когато хипокампусът на бебето бил по-активен при първата среща с изображението, вероятността то да го разпознае по-късно била по-голяма.
Откритията, публикувани в сп.Science, посочват, че спомените наистина могат да бъдат закодирани в мозъка ни през първите години от живота, а изследователите сега проучват какво се случва с тези спомени с течение на времето.
Неспособността ни да запомняме конкретни случки от първите ни години живот се нарича „Детска амнезия“, но изучаването на този феномен е трудоемко.
„Отличителната черта на тези видове спомени, които наричаме епизодични, е, че можете да ги опишете на другите, но това не е възможно, когато става въпрос за бебета, коитo още не могат да говорят“, казва Ник Търк-Браун, професор по психология във Факултета по изкуства и науки на Йейл, директор на Института „Wu Tsai“ в Йейл и главен автор на изследването.
За целите на проучването изследователите искали да открият надежден начин за тестване на епизодичните спомени на кърмачета. Екипът използва подход, при който показват на деца на възраст между 4 месеца и 2 години изображение на непознато лице, предмет или сцена. Впоследствие, след като децата са видели няколко други изображения, изследователите им показват вече видяно изображение до ново такова.
„Когато бебетата видят нещо, с което веднъж вече са се сблъсквали, очакваме те да му обърнат внимание за по-дълго време при повторно виждане”, посочва Търк-Браун. „В такъв случай, ако детето се загледа във видяното вече изображение повече, отколкото в новото, може да се заключи, че то го възприема като познато.“
В новото проучване изследователският екип, който през последното десетилетие е пионер в методите за провеждане на функционален магнитен резонанс (фЯМР) с будни бебета (което до неотдавна е било трудно поради намаленото внимание на бебетата и неспособността им да стоят неподвижно, или да следват указания), измерва активността в хипокампуса на бебета, докато те гледат изображенията.
По-специално, изследователите проверяват дали активността на хипокампуса е обвързана със силата на спомените на бебетата. Те установили, че колкото по-голяма е активността в хипокампуса, когато бебето наблюдава ново изображение, толкова по-дълго то го гледа, когато изображението се появи отново по-късно. А задната част от хипокампуса (тази, която е по-близо до задната страна на тила), където активността при кодиране на спомена е била най-силна, е същата област, която е най-тясно свързана с епизодичната памет при възрастните.
Тези открития са валидни за цялата извадка от 26 бебета, но са най-силно изразени сред тези на възраст над 12 месеца. „Тази възрастова закономерност води до изясняване на теорията за ролята на хипокампусовото развитие в процесите на учене и памет,”, посочват учените.
Досега изследователският екип е установил, че хипокампусът на бебета на тримесечна възраст демонстрира различен вид памет, наречена „статистическо заучаване“. Докато епизодичната памет се занимава с конкретни събития (като например вечеря с гости от друг град през изминалата вечер), статистическото заучаване се отнася до извличане на закономерни модели от множество събития (като например как изглеждат ресторантите, в кой квартал се намира определен тип кухня, или характерната последователност на настаняване и обслужване).
Тези два вида спомени използват различни невронни пътища в хипокампуса. В предишни проучвания върху животни изследователите са доказали, че връзките за статистическо учене, които се намират в по-предната част на хипокампуса (зоната по-близо до предната част на главата), се развиват по-рано от тези на епизодичната памет. Поради това учените подозират, че епизодичната памет започва да се проявява по-късно в детството, на възраст около една година или повече. Те смятат, че тази последователност в развитието е логична, разсъждавайки над нуждите на бебетата.
Изследователите посочват, че статистическото учене е свързано с извличането на структурата на заобикалящия ни свят. То е от решаващо значение за развитието на езика, зрението, схващанията и др. Следователно е разбираемо защо статистическата памет се проявява по-рано от епизодичната.
И все пак, това последно проучване сочи, че епизодичните спомени могат да бъдат закодирани от хипокампуса по-рано, отколкото се е смятало досега – много преди най-ранните ни спомени, за които можем да се сетим като възрастни.
Изникват и няколко обяснения за това защо нямаме спомени от бебешка възраст. Една от тях е, че спомените не се преобразуват в дългосрочна памет и по този начин просто не се запазват за дълго. Другата е, че спомените все още са част от подсъзнанието доста време след тяхното кодиране, но ние просто нямаме достъп до тях. Учените предполагат, че втората теория е по-вероятно да отговаря на реалността.
В проучването, изследователите са проверили и дали бебета и малки деца могат да си спомнят видеоклипове, заснети от тяхната гледна точка като по-малки бебета, в собствените им домове. Предварителните експериментални резултати разкриват, че тези спомени могат да се запазят дори до предучилищна възраст, преди да избледнеят.
“Новите открития при работата ни с бебетата показва съвместимост и важна взаимовръзка и с неотдавнашните доказателства от изследвания при животните, че детската амнезия е всъщност проблем с възстановяването на спомените“, посочват учените.
„Работим върху проследяването на трайността на спомените от детството в хипокампуса и дори започваме да разглеждаме радикалната, почти фантастична вероятност, че те могат да се съхранят под някаква форма и в зряла възраст, макар и да са недостъпни“, допълват те.
Източник: www.sciencedaily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Александра Илиева
Photo credit: Freepik