Защо трябва да научите детето си на игри с пляскане с ръце

Защо трябва да научите детето си на игри с пляскане с ръце

Помните ли всички игри с пляскане с ръце, които сте играли като малки? Макар и позабравени, те са прекрасен начин да разработите и усъвършенствате двигателните умения на вашето дете!

В наши дни малчуганите сякаш изпитват трудност да се забавляват без помощни средства. Ако нямат играчка или телефон, които да ги занимават, те не знаят какво да правят. А когато бяхме малки с приятелите прекарахме цели часове в игри с пляскане с ръце. Смятахме ги за толкова забавни и наистина обичахме всички глупави текстове, които вървяха с тях. Това, което не знаехме е, че по този начин ние развивахме основополагащи двигателни умения, които щяха да ни се отплащат с години.

В ролята си на училищен терапевт използвам тези игри често с отделни деца, малки групи или цели класове. Това, което може да научат децата, когато играят такива игри, е наистина уникално. Ето защо споделям наблюденията си, за да мога да разпространя любовта към тях!

Двигателно планиране

Двигателното планиране е предпоставка за научаването на всяко едно ново умение. Трудностите при него, известни още като диспраксия, могат да попречат на детето да изпълнява ежедневни задачи като това да се облича, да пише, да играе игри с други деца. За да може това да се осъществи, мъничето трябва да има идея, да осъзнае как да го направи и чак след това физически да извърши действието.

Например, едно дете което не е запознато с детската пързалка, решава да я пробва. То трябва да се качи, да се държи за парапетите, да изкачи стълбите и след това да координира тялото си от позицията да стои право на последното стъпало до това да седне на върха на пързалката. След това трябва да се плъзне напред, за да тръгне надолу. Кой е мислил за това колко много неща са включени в това? Игрите с пляскане с ръце също включват много двигателно планиране. Детето трябва да се упражнява в движенията отново и отново преди те да се автоматизират.

Пресичане на средната линия

Средната линия е въображаема линия, която разделя тялото ви вертикално на две половини (представете си яда минава през носа и пъпа ви). Докато е малко детето започва да минава с ръце през тази линия (обикновено, за да сложи нещо в устата си). С времето то започва да развива способността да преминава тази линия. Започне ли веднъж да развива доминирането на едната си ръка, то ще бъде способно да преминава тази линия, за да вземе желана играчка, молив и т.н. Ако не я преминава, то ще използва лявата ръка, за да взема нещо от ляво и дясната ръка, за да взема нещо от дясната страна. Това може да попречи на способността му да развие доминираща страна, защото ще използва двете си страни поравно. Има родители, които са ми казвали: „Мисля, че детето ми е с еднакво развити страни“. Това е много рядко явление. Обикновено тези деца показва дефицит за преминаване на средната линия.
Кълна се, в този смисъл, че старите игри с пляскане на ръце са измислени от ерготерапевти! Добре… Може и да не е така, по онова време още не са имали такива специалисти. Но простото пляскане на двете ръце заедно или пляскането с вашите две ръце в двете ръце на вашето бебе е измислено, за да помогне на бебето да събира двете си ръце заедно в средната линия и след това да ги разделя. Това е нещо много „ерготерапевтично”.

Последователност

Когато едно дете следва последователност, то поставя събития, идеи или предмети в ред. Много детски песнички включват определена последователност. Повечето игри с пляскане на ръце разказват някоя история в определена последователност, която помага на детето да запомни текста. По-предизвикателните игри включват различни движения в определена част от песничката. Това вече е за по-големите деца, които са способни да помнят думи, да ги пеят в правилния ред, използвайки своето тяло, за да пляскат в ритъм и да правят двигателно планиране, за да направят правилните движения в правилния момент. Уау! Кой е мислил, че има толкова много неща включени в това? Но е така!

Двустранна координация

Способността да използвате и двете страни на своето тяло едновременно по координиран начин, за да изпълните определена задача, е основополагащо умение, което използваме ежедневно. Ние трябва да използваме и двете си ръце заедно за ежедневните си задачи като отваряне на бутилка, слагане на обица или обуване на обувки. Още по-сложно е, когато двете ръце имат различни задачи.

Игрите с пляскане на ръце помагат на децата да развиват силна двустранна координация, защото те постоянно изискват двете страни на тялото да участват в една и съща задача отново и отново. Освен това двете ръце трябва да се срещат в средата (работейки в средната линия) и да преминават средата (да пресичат средната линия). Тази практика е страхотна за деца които имат трудности с ежедневните двустранни дейности като рязане с ножица, отваряне на пакет, държане на лист, докато пишат, подостряне на молив, сваляне на панталоните в тоалетната и т.н. Използването на ръцете за едно и също нещо едновременно е по-лесно отколкото използването на двете ръце, за да правят различни неща. Но нека караме подред! Да научим първо лесните неща и чак след това да преминем към по-големите предизвикателства.

Визуално проследяване

Много деца с проблеми с ученето имат затруднения в дейностите с визуално проследяване. Проблеми с вниманието, сензорни затруднения, забавено развитие и слаба мускулатура на очите могат да влияят зле на способността на детето да проследява правилно от ляво на дясно. Това естествено се отразява на способността на децата да четат, да пишат и да преписват от дъската. Децата, които имат проблеми с преминаването на средната линия със своите ръце, обикновено имат трудности и в проследяването през средната линия. Един пример е: държите своя пръст на 20 см от лявата страна на лицето им и ги молите да следят пръста ви с очите си, а след това бавно го движите отляво надясно. Техните очи може и да не успеят да проследят пръста ви след средната линия. Понякога това е само бърз поглед встрани от нея, а понякога това е насечено движение с поглед напред през целия път надясно. Във всеки случай вие може да видите кога те губят своето визуално внимание от пръста ви.
Децата би трябвало да са способни лесно да движат очите си, без да движат главата си до достигането на трети клас – без да губят координация и без да “залитат” при средната линия. Все пак още в детската градина, те би трябвало да започнат да движат очите си без напълно да движат и главата си с тях. По време на игрите с пляскане на ръце, детските очи продължително се движат от лявата към дясната ръка и отново наляво и после надясно. Това е страхотна практика за проследяване в училище. Също така заради ритъма, те се учат да проследяват плавно и ритмично, точно както ще имат нужда, когато четат.

Ритъм и такт

Способността да се придържат към тактуване и да разбират ритъма е умение, което влияе на децата дълго време. Тактът е повтарящ се удар или пулс (като сърдечния пулс). Ритъмът е откъс от музика или движение през определено време. Моят любим музикален учител в училище често ми помага да намеря добър начин да планирам активности за децата, които нямат усещане за ритъм (и според мен им липсва и координация). Да се добави музика е полезно, защото:

  1. – е по забавно
  2. – изглежда, че децата “разбират‘ по-добре, когато е включена и музика.

Музикалният педагог ме научи, че тактът е като маршируване: „леви, десни, леви, десни“ и ритъмът е песента, която войниците пеят, когато маршируват в такт. Способността да чувате ритъма е важна в социалните дейности като пеене, танци и пляскане с ръце в унисон. Поддържането на ритъма на движенията е важно, за да се научат нови повтарящи се движения при танц или други груби моторни умения като игри с подскоци. Ето затова музиката може да бъде такъв прекрасен инструмент за учене.

Игрите с пляскане на ръце изискват умения за ритъм и такт, тъй като детето пее (ритъм) и в същото време продължава да изпълнява движенията си – пляскане, кръстосване, пляскане, кръстосване (такт). Затова игрите с пляскане на ръце могат да помогнат на детето да изгради основополагащи умения, от които ще се нуждае по-късно, за да научи танц, да свири на музикален инструмент и т.н. Детето има нужда да поддържа такт, когато пее текста на песента към играта. Също така има нужда да поддържа ритъма на думите на песента (пляскане, кръстосване наляво, пляскане, кръстосване надясно, пляскане).

Това изглежда толкова просто докато не опитаме да научим детето си да го прави. Ритъмът и тактът могат да са много затрудняващи! Децата започват да развиват способността да чуват такт много рано. Една добра моя приятелка, която е учителка в детска градина и инструктор по танци, ми каза, че дори децата от танцовата й група в детската градина се научават да тактуват много бързо.

Социализация

Повечето игри с пляскане на ръце включват само две деца, но много могат да бъдат изиграни и от цял клас. Част от работата ми като терапевт е да работя със самостоятелни класове. Обичам да използвам този вид игри с тях, тъй като те нямат идея, че разработват толкова много важни умения! Няма значение колко големи са, всички се смеят и се забавляват. Приемат го като почивка от училищните занимания.

Като терапевт зная, че с това обхващам толкова много важни умения наведнъж. Когато се работи с две деца трябва да се разработи „ритъм“, за да може да играят заедно. Често едното дете е по-напреднало от другото. Но това няма значение! Когато има дете, което е малко „по-изостанало“ другите, то винаги се нагажда по класа. Ние се опитваме да пеем песни през цялото време.
Обикновено в началото е страшна шумотевица, но след няколко опита всички започват да се напасват и става много по-добре. Някои от момичетата могат да знаят някоя друга песен и те помагат на другите. Като се включи и персонала, всичко става хармонично! Трудно е да не се усмихне човек, докато гледа отсрещния човек в очите, пее глупави думи и се забавлява за няколко минути. Дори ние учителите започваме да се кикотим и да се забавляваме. Децата имат нужда от тези движения и тази „почивка“, но също така имат нужда от социализация и „време за игри“. (Дори това да е терапевтична задача!)

Понякога карам целия клас да образува кръг и да играем на някоя игра. Децата трябва да сложат ръка върху ръката на своя съученик от ляво и другата ръка под ръката на своя съученик от дясно. Тази концепция сама по себе си отнема няколко минути тъй като трябва да огледаме и ляво и дясно и отгоре и отдолу (имаме нужда от осъзнаване!). Започнем ли играта, аз виждам на кого му е трудно да се фокусира, кой се затруднява с двигателното планиране, с посоките и т.н. А през това време децата наистина се забавляват!

Как да моделираме играта?

Никоя игра не е забавна, ако е твърде трудна. Но всички игри с пляскане могат да бъдат опростени като се забавят движенията и думите. Двигателните дейности могат също да бъдат опростени.

Ето няколко примера – от най-простия към най-сложния:

  • Прости движения – плеснете собствените си ръце заедно, после използвайте двете си ръце, за да плеснете ръцете на партньора си. След това плеснете отново своите ръце. Проста щампа 1, 2, 1, 2.
  • Малко по-сложни движения – плеснете своите ръце заедно, след това плеснете с дясната си ръка дясната ръка на своя партньор, отново плеснете ръце заедно и след това плеснете с лявата си ръка лявата ръка на своя партньор: 1, 2, 1, 3, 1, 2, 1,
  • Още по-сложно – добавете повече движения като го направите по-предизвикателно. Плеснете ръцете си заедно, след това плеснете с дясната си ръка дясната ръка на своя партньор, след това плеснете ръцете си заедно, след това плеснете с лявата си ръка лявата ръка на своя партньор. След това кръстосайте пред гърдите си ръцете, така че да докоснете с тях своите рамене. След това плеснете с ръце и започнете от начало.
  • Наистина трудна комбинация – плеснете с ръцете, след това плеснете с дясната си ръка дясната ръка на партньора си, отново плеснете с ръцете си и след това плеснете с лявата си ръка лявата ръка на партньора си. След това кръстосайте ръце пред гърдите си като докоснете раменете си. След това плеснете с ръце бедрата си. Започнете отначало.

Ако имате дете, което не схваща играта или продължава да обърква лявата и дясната си страна можете да опитате да сложите цветни стикери на дясната ръка на всяко дете. По този начин вие им помагате да имат визуална представа коя ръка трябва да ударят.

Източник: missjaimeot.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова