Когато се родим, родителите ни са всичко, което имаме на света. Без тях, ние няма да сме това, което сме сега. Родителите са хората, към които се обръщаме за помощ и подкрепа. Те трябва да ни пазят и изискват от нас да спазваме техните правила. Обаче, като всички хора, родителите понякога допускат грешки.
Децата не мислят за родителите си като просто за “хора”, те са много повече от това. Тези хора, наричани Мама и Татко, са техните създатели, пазители, защитници. Те са божества в очите на децата, няма нищо, което Мама и Татко не могат да направят.Всичко, което родителите правят и начинът, по който го правят, става важна част от психиката на децата. Начинът, по който говорим на децата, се превръща в техен вътрешен глас. Този глас им дава насока, казва им какво е правилно и какво е грешно.
Ако сте груби и ядосани, когато общувате с децата си, така ще се държат и те, когато пораснат. Всички правим грешки и ако в момента бъркаме, е добре да се вгледаме внимателно и да поправим тези грешки. Ние искаме децата ни да развият вътрешен глас, който да не е груб и обиден.Ако сте положително настроен и мотивиращи, такъв ще стане и вътрешният глас на децата ви. Този позитивен глас ще бъде много по-ефективен от този глас, който ги кара да се чувстват незначителни.
Долупосочените фрази са тези, които не бива НИКОГА да използвате, когато говорите с вашите деца, без значение колко сте ядосани или колко голяма е белята, която са направили:
“Спри да плачеш! Веднага!”
Дори и ако детето ви плаче без някаква видима причина, не го карайте да се чувства глупаво за това, че не може да спре. То не може да контролира емоциите си. Детето заслужава да му бъде позволено да има свои чувства. Ако кажете това на детето си, вие го програмирате да мисли, че е правилно да няма емоции. Така, с течение на времето, то ще започне да потиска чувствата си. В подобни ситуации може да опитате да кажете нещо друго: “Добре е да си поплачеш, но трябва да разбереш, че това, което направи, не беше хубаво!”. По този начин ще постигнете много повече.
“Много ме разочарова!”
Родителите казват на децата си “Много ме разочарова!”, когато децата са направили нещо лошо и вече самите те се чувстват виновни. Когато детето ви направи нещо лошо, помогнете му да намери правилния път, не му казвайте, че е едно “огромно разочарование”. Опитайте се да кажете нещо от рода на: “Това, което направи, не беше добро, хайде да поговорим за това, става ли?”.
“Не си достатъчно умен (бърз, сръчен, любезен, т.н.)!”
Като кажете на детето, че има някакъв недостатък, било то физически, или психологически, го наранявате. Дори и да не казвате конкретно, го намеквате. Това ще се прерасне в комплекс у детето ви, ако не се опитате да разговаряте за това. Кажете нещо от рода: “Ти можеш да се справиш и аз знам нещо, което ще ти помогне.”
“Големите момчета/ момичета не се страхуват!”
Разбира се, че се страхуват. Тази реплика не предпазва децата ви по никакъв начин. Ако се страхуват, не може да спрете страха им просто като им кажете да не се страхуват. Абсолютно всички се страхуват понякога, дори и ние, родителите. Трябва да учите децата си да се изправят пред страховете си, вместо да бягат от тях. Кажете им: “Съвсем нормално е да се страхуваш, всички се страхуват понякога, но аз знам нещо, което ще ти помогне.”.
“Нищо не струваш!”
Това е изречението, което никога не трябва да казвате на детето си. Тъй като децата се нуждаят най-много от одобрението на родителите си, не бива да се страхуват от това какво мислите за тях. Когато им кажете, че нищо не струват, децата започват да търсят одобрение от други места. Опитайте да кажете нещо като “Никой не е перфектен, ще се справиш по-добре следващия път.”.
“Ти си лошо дете!”
Никога не трябва да карате детето да мисли, че е лошо. Вместо това, използвайте фразата “Това, което направи е лошо.”, постъпката на детето може да е била лоша, но това не означава че детето е лош човек. Всички бъркаме понякога, това не ни прави лоши хора.
“Аз правя всичко за теб!”
Ами, разбира се, това са вашите деца, трябва да правите всичко за тях. Те не са избрали да се родят. Ако сте казали това, трябва да се засрамите. Те не са проблемът, вие, като родители, трябва да се грижите за децата си, а не обратното.
“Ти си дебел.”
Тази фраза не трябва въобще да бъде на този лист. Никога не бива да наранявате децата по този начин. Ако детето ви е пълничко, то вече си го знае. Без съмнение го чува в училище от другите деца. Домът трябва да бъде безопасна зона, а не място, в което те ще бъдат тормозени още повече. Опитайте да кажете, “Аз мисля да започна да се храня здравословно и да вляза във форма. Искаш ли да ми направиш компания и да се присъединиш?”. Поставянето на такива негативни етикети може да доведе до хранителни разстройства или отрицателен образ у детето за собственото тяло.
Обичайте децата такива, каквито са и ги окуражавайте да правят добро.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Николина Колев
Източник: https://awarenessact.com