Вестник „Гардиън“ публикува интересен комикс за родителите – “хеликоптери”. Според комикса, те предупреждават децата си за потенциални разочарования, за да ги предпазят. Родителите от типа „снегорин“ премахват всички пречки по пътя на децата си за да не се налага те да се справят с тях. 
Тези два типа родители се стараят децата им никога да не изпитат провал, което както знаем е важна част от детството. Родителите от типа „локва“ оставят децата си да се отклонят от пътя и да си създадат свои собствен.
Прекалено много родители избират живота на децата си. Карат ги да ходят на уроци за надарени и талантливи деца и ги записват на безброй извънкласни занимания. Родителите от типа „хеликоптер“ и „снегорин“ искат децата им да имат предимства пред други, дори и за тяхна сметка. Те живеят в свят на свръх състезание, където техните деца винаги трябва да са на върха, да отидат в колеж, да бъдат успели, а тяхната представа за успеха е ограничена.
Родителите от типа „локва“ оставят децата си сами да си избират пътя.
Всяко семейство го разбира по свой начин. Това, което превръща едни родители в този тип, не е валидно за всички.
Първо, нека дефинираме родителите от типа „локва“. Окуражават децата си да странят от обичайния път, поощряват креативността и мисленето по нестандартен начин. Те ценят добротата и автентичността, и опита, повече от академичния успех. Родителите „локва“ не се притесняват дали децата им ще влязат в колеж, а за това дали ще изберат кариера, която да им носи лично удовлетворение, без значение дали ще подреждат тухли, или ще се занимават с академични изследвания.
Те не водят децата си на извънкласни занимания, освен ако самите деца не го поискат. И ако го искат, им дават богат избор, основаващ се на това което децата харесват – а не на това, което е модерно или ще им донесе стипендия. Дават на децата си свободно време и принадлежат към родителите, отглеждащи децата си в свобода. Притесняват се повече за това, дали детето им се държи добре с новото дете в училище, отколкото за това дали ще изкара отличен на теста по геометрия.Като родител от този тип, съм пристрастна, но ще кажа, че имаме нужда от повече такива родители.
Децата в Америка са стресирани. Уилям Стеръд, член на съвета на Детската Национална болница и училището по медицина към Университета „Джордж Вашингтон“ споделя:
“Скорошно изследване показва, че младежите са от пет до осем пъти по склонни да проявят симптоми на тревожност и депресия, отколкото децата, които са живели в пика на голямата депресия.”.
Ужас!
Оказва се че децата не са добре. Те спят по-малко. Приемите в колеж и попадането на пазара на труда изглеждат много плашещи. Повече технологии означава по-малко време за удоволствие. Може и да нямаме контрол над тези две неща, но можем да контролираме колко се притесняват дали ще влязат в “правилния” колеж или ще си намерят “правилната” работа, или, дали ще са идеални.Какво въобще означава правилният колеж или правилната работа. Тази, която им носи най-много пари, или тази, която им носи удовлетворение, щастие и радост? Винаги съм казвала, че моите предпочитани професии в последователен ред са писател, преподавател или зидар. Нито професора, нито зидарят получават много пари, но и двете ми носят щастие. И двете ми носят удовлетворение.
За да вкарваме децата в правилният колеж, ги стресираме от ранна възраст – тренировки по тенис, футбол или балет, уроци по странни музикални инструменти, обучение по чужди езици след училище. Прекарват почивните дни, ходейки от един урок на друг без време за игра, почивка или свободно време. Нищо чудно, че нивата им на стрес са толкова високи. Моите деца учат вкъщи, играят си с лего и копаят огромни дупки в задния двор, без никаква причина. Най-голямото ми дете участва в театрални постановки и всички имат урок по изкуство веднъж в седмицата. Те сами си го избраха. Не правим това, защото сме мързеливи. Просто съзнателно избираме детството на децата ни да е без стрес. Понякога се притесняваме, особено когато видим, че децата на роднини и приятели участват в много занимания. Но искаме нашите деца да могат да се отпускат и да преследват собствените си интереси, не да се чувстват задължени да впечатлят другите.
Дори и нещата, които правят навън, са такива, че не ги карат да избират между правилно и грешно. Ние подчертаваме че в нашата къща няма верни или грешни отговори. Мама не обича шегите за пръцкане, но на татко му харесват.Искаме също да се научат да се провалят, затова ги оставяме да падат, да си забравят якетата, да объркват буквите или да забравят домакинските задължения и да се справят с естествените последствия от това.Искаме децата да пораснат със социални и личностни умения, а не със специализирани такива. Вторите винаги могат да ги научат. Първите са част от възпитанието и са по-трудни за научаване. Те включват добротата, способността да работиш с другите и да се поставяш на тяхно място. И уважението. Имаме нужда от това в света.
Децата трябва да се научат да оцеляват. Трябва да се научат да бъдат добри. Да се справят с провала. Трябва да виждат другите като съюзници, а не като конкуренция. Трябва сами да си създадат път. Родителите от типа „локва“ улесняват точно това. Този тип възпитание не може да бъде постигнат по точно определен начин, защото зависи от всяко семейство и дете.
В крайна сметка животът е пълен с „локви“ и трябва да научим децата ни да скачат с отворено сърце в тях.
Източник: https://www.scarymommy.com
Снимка комикс: The Guardian
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Магдалина Шошева