Когато мислят за творческите способности, повечето хора са склонни да си представят нещо флуидно, което не е структурирано, но точно в това се състои и силата на творческите способности. Те може просто да изплуват от ума ви несистематично, без да са ограничени от определен процес или правила.
Децата обикновено имат свободно време и възможности да изследват творческите си способности чрез изкуство, музика, занаяти и дейности, в които използват сетивата си. С възрастта тези възможности намаляват, освен ако не сме се насочили към специфичен професионален път, който ни дава възможност да използваме и изследваме творческите страни на мозъка ни. Много хора не знаят, че някои простички занимания, които децата практикуват, докато са малки, като ролевите игри и мечтаенето, са важен катализатор на способностите за учене.
Децата, които обичат да играят роли като супергерои, спортисти, принцеси и други забавни персонажи, развиват по-добър емоционален контрол и изразителен език с порастването. В допълнение, мечтаенето, когато е продуктивно, позволява на дясното полукълбо на мозъка да осъществява връзки с непознати теми, което от своя страна отваря ума за пораждане на нови мисли и идеи.
Много учени и психолози, като започнем от Греъм Уолъс, са открили, че всъщност творческите способности могат да се развиват много методично, но може би не осъзнаваме ползите от развиването им по този начин.
Четири етапа на развитие на творческите способности
Има четири етапа, през които мозъкът преминава, за да постигне максимално развитие на творческите способности. Удивителното при всички етапи е, че те са изградени върху няколко компонента, които произтичат от детското развитие (например сензорни реакции, възможности за изпълнение на задачи, визуална обработка и емоционално овладяване).
Този процес може да помогне на децата да решат всеки проблем и може да им помогне да възприемат всякакъв вид нови концепции, не само творчески. Това е особено важно за учениците, които се борят с различни затруднения при учене, които понякога не знаят как да подходят към изучаването на нов предмет или идея. Подпомагането им през този творчески процес може да им очертае определени стъпки и да ги насърчи да бъдат по-успешни в класната стая и извън нея. Ако някой от тези компоненти на творческия процес не е изработен или е недоразвит при детето, четирите етапа на творческото развитие не могат да подпомогнат основните способности за учене на детето.
Ето как изглежда всеки етап по време на ученето.
Подготовка
Това е етапът, в който детето решава с какъв проект ще се заеме, например – дали ще е научен проект, кратък разказ или музикално произведение, което иска да създаде. Първо, детето трябва да извърши проучване, да си подготви материали и необходими помощни средства, да създаде план или схема и да определи какъв е очакваният резултат от осъществяването на проекта. Без значение какъв е проектът, този процес може да бъде особено обезсърчаващ за едно дете, ако има пропуски при изпълнението на задачи.
Тъй като уменията за изпълнение на задачи са свързани с процеси за правилно разпределяне на време, организиране на мисловния процес, решаване на проблеми и развиване на умения за критично мислене, детето може да не знае как да започне проекта или дори да се обезсърчи дотолкова, че да се откаже. Това, което трябва да се развие автоматично при децата с напредването на тяхното учебно развитие, може да не се получи при някои деца и те да не се развиват добре в академичен план, защото първата стъпка в творческия процес вече е „прекъсната“, тъй като не са развити способностите за изпълнение на задачи.
Инкубация
През този етап не мислите за проекта, а го оставяте да съзрява. Занимавате се с нещо изцяло различно, може би заради умствен блокаж и оставяте идеята да къкри (това е етапът, в който мечтанията намират приложение). Може да си починете от идеята за няколко часа, дни или дори години. Логиката зад това е, че ще можете да се отдалечите от проекта и да видите какви промени трябва да бъдат направени или да оцените нещата, които наистина харесвате в този творчески проект. В този етап, в който сте отдалечен от проекта, можете да разгледате критично нещата и да ги подобрите.
На този етап от развитие на творчеството вашето дете зависи от разработените сензорни системи за съсредоточаване на вниманието и фокуса върху своите цели и проекти. Част от изтласкването на умствени блокажи или спънки в творчеството са виждането на идеи чрез сетивата ни (допир, вкус, обоняние, слух). Ако някоя от тези сензорни системи е повредена (вестибуларна, проприоцептивна, зрителна, слухова), способността на вашето дете да развива проекти, да изпълнява задачи, да се фокусира и да присъства на задания, които учителят възлага, може да не се осъществява или детето може да не реагира по подходящ начин, защото тялото му не може поради физически или психологически причини да извърши това, което е било възложено.
Лимбичната система на детето също играе роля в това ниво на креативност. Ако лимбичната му система е слабо развита (например, не е развит контрол на емоциите), детето може лесно да прояви проблеми в поведението, емоционални изблици, безпокойство или трудности със съсредоточаване на вниманието и насочване на фокуса, които могат да попречат на детето да премине този етап.
Просветление
Тук процесите, осъществени през инкубационния период би трябвало да дадат резултат. На този етап детето ви най-накрая осъзнава какво може да накара това творческо начинание да достигне крайния си потенциал. Онзи, „А-ха!“ момент. Детето може да използва части от идеята или това, което е в ума му и да ги сглоби ефективно, без помощта на учител или родител. Когато този етап на творчество започне да „действа“ при вашето дете, това обикновено причинява вълнообразен ефект. Поток от нови идеи, предмети и заобикаляща среда започват бързо да изникват пред детето.
При деца със забавено развитие или трудности в обучението информацията се обработва по-бавно и те често не осъзнават първоначално каква е заобикалящата ги среда или каква е информацията, предадена в класната стая. Когато децата започнат да използват различни двигателни дейности за по-добро развитие на по-ниските нива на мозъка си (отговорни за баланс, координация, абдоминални мускули, внимание и ритъм), те често по-добре осъзнават какво се случва в заобикалящата ги среда. Техният „Ах-ха“ момент е, когато започнат да откриват нови неща в заобикалящата ги среда и когато могат да се съсредоточат върху информация, която никога не са осъзнавали преди, но винаги е била там (бележки върху дъската, правила в класната стая, предмети на бюрото).
Проверка
На този етап цялата работа, извършена от детето ви, ще доведе до крайния продукт и то трябва да реши дали му харесва. Ако е музикално произведение, детето може да го изпълни преди другите и да реши дали звучи така, както те искат. Ако детето е художник, насърчавайте го да участва с творбите си в състезания в училище или сред неговите приятели, за да получи отзиви от тези, пред които ги представя.
Този етап е много важен за деца с трудности в ученето. Когато родителите и учителите помагат на детето да достигне до този етап от творчеството, те помагат на детето да започне да развива по-голямо самочувствие, самостоятелност, способност за проследяване на процесите и достигане на постижения. Тези видове творчески успехи, големи или малки, могат да подтикнат или възпрепятстват детето за поемането на бъдещи рискове във всички области на обучението. Малките успехи водят до по-големи.
“Преоборудване” на нашите мозъци
Важно е да се разбере, че децата имат дарба, защото сами следват този прекрасен творчески модел. Кога за последен път взехте много важно решение, без да мислите сериозно за него? Вярвам, че това не е нещо, което обикновено практикувате. И все пак, учениците често трябва да правят бързи тестове с важно значение или да вземат решения, които преподавателите смятат за важни, но не винаги показват академичния потенциал на детето.
В „Ум, музика и образи“, написана от Стефани Мерит, тя казва:
„Тези модели на мислене показват процес, много различен от този, който ние като родители и възпитатели налагаме на децата си. Очакваме от тях да мислят активно по всяко време, за да се изразяват устно от самото начало и да се явят на едни и същи изпити, които не оставят време за упражняване на асоциативно мислене, в което Айнщайн и Да Винчи са били толкова добри. Неволно сме склонни заради нашите очаквания да откъснем децата си от естествения образен процес, който е част от тяхното развитие. Асоциативното мислене и образната игра са умения, необходими за изграждане на иновативно мислене и мислене на високо ниво.“
Децата получават толкова много нови концепции за един ден, че им е нужно време, за да ги усвоят. Те отчаяно се нуждаят от това време за обработка и когато не го получат, това може да повлияе на запаметяването, креативността и цялостната им способност за учене.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Дияна Христова
Източник: https://ilslearningcorner.com