Това е едно интервю с момиче, което страда от тревожност, направено от нейна приятелка.
Кога получи първия си пристъп на тревожност?
Тъкмо бях постъпила в колеж и ми се насъбра много стрес. Помня как се събудих през нощта и усетих, че нещо не е наред. Помислих си, че ако стана да изпия една чаша вода ще се почувствам по-добре. Помня как се изправих и в този момент ме връхлетя едно усещане – сякаш умирам. Изкрещях към съквартирантката си.
Сигурна съм, че я убедих, че умирам, което в онзи момент трябва да е било ужасяващо за нея. Тя ме заведе до болницата, където една сестра ме увери, че не умирам. Каза ми, че имам пристъп на тревожност или тревожна атака. Тогава за пръв път в живота си чух този термин. Останах в болницата до понеделник, да отпочина и в крайна сметка се почувствах по-добре.
Подложи ли се на някакво лечение след първия си пристъп?
Не. Видях се с личния си лекар и той ме увери, че нямам никакъв физически проблем и че проблемът е тревожността. Тогава той не спомена нищо за консултации или нещо подобно.
Как се почувства?
Почувствах се сама, защото не познавах никой с пристъпи на тревожност. Разбира се аз не говорех с никого за това, защото се срамувах. В крайна сметка изпаднах в дълбока депресия. По-късно научих, че това е често срещано явление при хората с този проблем.
Сподели ли диагнозата си с някого?
Не. Хората с тревожно разстройство изпитват срам от това. Аз изгубих много енергия в опитите да я прикрия. Като погледна назад, тази тайна всъщност само увеличи тревожността ми. Също така, имах чувството, че хората няма да ме разберат и аз ще се напрегна още повече.
Знаеш ли каква бе причината за твоята тревожност?
Аз израснах в дом с хаус. Не че винаги беше хаотично, но когато нещата бяха ужасни, те наистина бяха такива. Имаше домашно насилие, алкохолизъм, заплахи за развод между родителите ми и още други неща. Като дете аз нямах идея как всичко това ми влияе. Като повечето деца и аз бях в своя собствен свят. Бях толкова пасивна. Бях жертва на тормоз, но не казвах на никого. Просто го приемах. Беше перфектната буря за моята тревожност между това, което преживявах вкъщи и в училище.
Уау, нямах никаква идея, че си минала през това, а съм ти близка приятелка.
Казах ти, че бях добра в това да прикривам нещата. Все пак, връщайки се назад, това че задържах всичко в себе си бе причината да си навлека проблема с тревожността. Така й не се научих да се справям. Никога не се научих да разчитам на другите. Честно казано нямам идея как успях да се справя с това, през което преминах.
В момента кой от близките ти знае за проблема ти с тревожността?
Всички!Научих се, че не е срамно да имам такъв проблем. Всъщност, аз не мога да го крия повече. Това, което започна като паник-атаки се превърна в тревожност, което значи, че чувствам безпокойство почти през цялото време. Ако нивото на стреса ми е прекалено високо мога да получа паник-атака, но напоследък това е рядкост.
Какво ти се иска родителите ти да бяха направили по друг начин?
Иска ми се да знаеха за въздействието, което техните проблеми имаха върху мен. Надявах се, че те ще ме успокоят и ще ме уверят, че всичко ще бъде наред. Също така, ми се иска да знаеха, как техните проблеми ще ми се отразят в по-дългосрочен аспект. Ще ми се да бяха получили помощ, защото тогава може би и аз щях да получа помощ и да избегна диагнозата на тревожността.
В момента се говори много за ефектите на травмите. Мислиш ли, че тази травма е изиграла роля в живота ти?
Несъмнено. Започнах да изживявам тази травма още в ранна възраст и това не бе еднократно. Бе продължително.
Как мислиш, че ти се е отразила тази травма, освен с пристъпите на тревожност?
Винаги се чувствах жертва.Позволявах на другите да се държат с мен зле и не казвах нищо. От тогава се научих да поставям граници и да ценя себе си. Мисля, че травмата е причината да имам толкова странни медицински проблеми. Докато работя върху старите си травми виждам, че ставам все по-добре на всички нива. Това е страхотно.
Какъв съвет би искала да дадеш на хората с тревожност?
Няма нужда да страдате. Тревожността е нещо ужасно, но лечението може да ви помогне. По време на терапията аз се научих как да разпознавам пристъпи и сядах с тревожността си, за да не може тя да ме контролира. Научих се как да постигна цялостна релаксация на мускулите. Когато съм в отпуснато състояние, тревожността няма пространство, в което да влезе. Ако имате тревожност, вие ще я предадете на детето си, ако не получите помощ. Не искам да карам никого да се чувства виновен, това е просто факт.
Източник:https://thecenterforchilddevelopment.com
Превод за Център за детско развитие: Елена Иванова
Photo credit: Freepik