По време на моето седемгодишно психиатрично лечение, което включваше терапия, медикаменти, стационарни хоспитализации и няколко престоя на домашно лечение, получих много диагнози.
Преживяла съм възходи и спадове, които идват с официалната диагноза, или в моя случай – няколко. Със сигурност съм виждала как свръх идентифицирането с етикет може да бъде лошо за цялостното самоопределяне и личното възприятие. Но видях и позитивите, нещо, което искам да разкажа днес.
Съвсем наскоро получих резултатите от обширна невропсихологична оценка, включително образователни тестове. Признавам, че тези тестове са доста скъпи и не винаги са покрити от застраховката и затова съм късметлийка, че успях да го направя. Направих тестове за следващия етап в гимназията, както и за потенциална работа. Исках също пояснение относно моите диагнози не само за психичното здраве, но и за съмненията за затруднения, свързани с математиката. И накрая, исках официално потвърждение.
Знам, че на някои може да се стори глупава необходимостта, да имам официален документ от 26 страници, който доказва, че проблемите ми са „истински“. Но е така, и съм сигурна, че има и други като мен.
Сега ще посоча последните си диагнози от тази оценка и трите основни ползи, които открих от тях:
- Дълбока депресия (повтаряща се, тежка).
- Генерализирано тревожно разстройство (ГТР).
- Биполярно разстройство (маниакално, тежко).
- Гранично личностно разстройство (ГЛР).
- Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).
- Дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD), предимно невнимателен тип.
- Специфично разстройство на обучението, с нарушения, свързани с математическите умения (дискалкулия).
- Неуточнено тиково разстройство.
- Обучителни трудности
- Ниска скорост на обработка.
Защо виждам тези официални диагнози като нещо положително за мен?
1. Достъп до настаняване, услуги и подходящо лечение
С проверена, официална диагноза често може да се получи настаняване в училище, а понякога и на работа, в зависимост от задълженията. В момента правя аспирантура по творческо писане. Като имам тези документирани психически нарушения и проблеми с ученето, мога да получа преференции, като допълнително време, възможност за водене на записки или получаване на разяснения по заданията, когато е необходимо. Също така намирам, че наличието на тези специални етикети ми помага да получа правилното лечение. Например граничното разстройство на личността обикновено включва определен вид терапия, известна като диалектична поведенческа терапия (ДПТ), докато биполярното разстройство изисква мониторинг и коригиране на лекарствата през целия живот. Като имам официална диагноза за ADHD, мога да приемам стимулиращи лекарства, за да подобря концентрацията си.
2. По -добро разбиране и познаване на моите специфични проблеми.
Друго полезно нещо при официалните диагнози е, че има одобрени уебсайтове и книги, написани както от психолози, така и от пациенти с психични заболявания или обучителни трудности. Те могат да бъдат полезни инструменти за по-добро разбиране защо правя нещата, които правя, както и научното обяснение за това. (Като бивш студент по психология намирам това за интересно, дори и да не разбирам винаги науката.) И след като имам повече знания, мога да помагам и да обучавам другите хора около мен и дори хората в интернет, които могат да прочетат моите статии.
3. Да знам името на това, което бележи целият ми живот.
Работата е там, че може би съм получила първата си диагноза на 19 години и съм направила това изследване на 26 -годишна възраст, но това не означава, че не съм се борила години наред, преди да ми е дадена диагноза или някаква форма на лечение. Чувствам се прекрасно, след като разбрах, че всичките ми затруднения с математиката, разбирането на графики и карти, както и с фината моторика и дори социалните проблеми (по-често, когато бях дете, въпреки че все още се боря с някои аспекти ), всичко е толкова истинско и леченимо, дори на 26. Сега знам, че не съм просто „странна“ в сравнение с моите връстници. Имам нарушения на ученето и дискалкулия.
Смисълът на тази статия е, че искам да се гордеете с това което сте и докъде сте стигнали, независимо от това дали имате официална диагноза, самодиагностицирани ли сте или мразите да се свързвате с който и да е етикет. В крайна сметка увреждането – било то психическо или физическо – е лично нещо за всеки, който го преживява. В крайна сметка вие или аз ще решим как искаме да вървим по този свят и в този живот. В моя случай ще кажа, че макар състояния като биполярно разстройство или ОКР могат да слагат стигма и да са толкова болезнени, аз все още се гордея, защото тези етикети ме направиха това, което съм: любител на кучета, писател, ученик, сестра, защитник, приятел.
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Христова
Редактор: Румяна Стоева