Как да разпознаем поведенческите проблеми на надареното дете

Как да разпознаем поведенческите проблеми на надареното дете

Да сте родители на надарено дете е едновременно прекрасно преживяване, но и предизвикателство. Преди всичко, надарените деца са любопитни, любознателни и пълни с идеи. Но те също така могат да се изправят срещу предизвикателства, които са различни за всяка една ситуация и могат да бъдат объркващи или дразнещи за родителите.

Напредналите обучителни умения и разбиране могат да доведат до тревожни мисли. Надарените деца също могат да страдат социално или емоционално. Като родител е важно да разберете уникалните предизвикателства, които надарените деца преживяват. Вие може да сте източник на комфорт и увереност, особено когато тези предизвикателства карат детето ви да се чувства уязвимо и несигурно (което от своя страна може да доведе до проблеми с поведението).

Предизвикателства, с които се сблъскват надарените деца

Докато четенето на книги на високо ниво или решаването на сложни математически задачи е лесно за вашето дете, други области могат да бъдат предизвикателство за него. Надарено дете може да няма много общо с други деца на неговата възраст, което да създава трудности за създаване на приятелства. Или след като стане тийнейджър, то може да крие своята интелигентност, за да се впише сред връстниците си.

Също така може да изпита скука в класната стая – особено ако вече знае материала, което може да означава, че не си прави домашната работа или се държи лошо. Може да намира за предизвикателно да следва правила, особено ако има много уникални идеи или обича да измисля креативни решения.

„Надарените деца могат да бъдат недостатъчно стимулирани или отегчени в типична социална или образователна среда, което може да доведе до поведенчески предизвикателства като отказ от ходене на училище, изблици на гняв, разсеяност или общо раздразнение“.

Изследване показва, че сравнени с връстниците си, надарените деца могат да имат различни социални или емоционални нужди. Те се чувстват по-изолирани и са по-малко склонни да бъдат съчувстващи към мислите на връстниците си. Тези предизвикателства могат да бъдат изострени от родители и учители, които са склонни да имат по-високи очаквания и не винаги разпознават различните им нужди.

„Детските поведенчески проблеми зависят от това как родителите се отнасят и възпитават своето дете“, казва Лаури Холман, доктор психоаналитик и автор на седем книги, сред които „Отключване на родителската интелигентност – намиране на смисъл в поведението на вашето дете“.

Д-р Холман споделя, че когато на едно дете е казано, че е изключително, настанено е в специално училище или са му предоставени специални учители, това може да доведе до усещане за изключителност, което кара детето да се чувства обременено и отделено от своите връстници.

Децата в такива ситуации в крайна сметка се опитват да отговорят на тези очаквания. Те също така могат да се опитат да угодят на родителите, вместо да се наслаждават на своята дарба. В резултат може да започнат да се съмняват в собствената си идентичност, обяснява д-р Холман.

Надарените деца също могат да изпитат тревожност, социално отчуждаване, ниско самочувствие и прекомерен перфекционизъм. В допълнение, изследване показва, че надарените деца често вярват, че техните социални възможности и физическо здраве са по-лоши, отколкото на техните връстници.

Защо надарените деца страдат

Понеже надарените деца могат да схващат концепции по-бързо, провеждат разговори като възрастни и развиват креативни решения към проблеми, родителите са често изненадани, когато тяхното дете има поведенчески проблеми. Но много пъти предизвикателствата са свързани с надареността.

  • Асинхронно развитие

Надарените деца често имат напреднали интелектуални умения, които им позволяват да се изявяват на високо ниво и да решават сложни задачи. Но тази интелигентност не винаги е съпроводена от високи социални и емоционални умения. Социално и емоционално, надарените деца често се развиват наравно с връстниците си или понякога даже по-бавно от тях.

Когато тези умения – интелектуалните, социалните и емоционалните, се развиват с различна скорост, развитието се нарича асинхронно. В някои случаи, надарените деца могат да се сблъскват с проблеми, когато техните умения не отговарят на тяхната интелектуална сила.

Надарените деца могат интелектуално да разбират абстрактни концепции, но може да не могат да се справят с тях на емоционално ниво. Това разбиране може да доведе до интензивни мисли за смърт, бъдеще, секс и други проблеми, с които децата на тяхната възраст да не се сблъскват.

„Надарените деца могат лесно да бъдат претоварени или свръхстимулирани поради естествената си способност да разбират по-сложни концепции и ситуации“, казва Чембърлейн.

„Например, надарено дете може да разбира всички аспекти и странични следствия, които могат да произтекат от развод, увеличавайки безпокойството си, докато типично дете може да приеме тези обстоятелства повече за чиста монета“.

По същия начин, физическото развитие на надарените деца е нормално за тяхната възраст, но тяхното IQ е напреднало. Те могат да си представят, че са способни да уцелят целта с тенис топка на ранна възраст, но да не могат реално да го направят, докато не навършат 5 или 6 години. Това може да доведе до крайно разочарование и раздразнение.

Надарено дете може да е способно да участва в разговор за възрастни относно проблеми като промяна в климата или световния глад, но в следващия момент може да плаче, защото брат му или сестра му са му взели любимата играчка. Това може да обърка възрастните и да причини прекомерна реакция към поведение, съответстващо на възрастта.

  • Напреднали вербални и аналитични способности

Макар надарените деца да са способни да четат, говорят и дори разсъждават над средното ниво, тези способности могат да бъдат предизвикателни по редица причини. Например, надарените деца могат да бъдат аргументативни. Възрастните дори могат да отбележат, че тези деца са малки адвокати. Едно дете си е все още дете и са му нужни подходящи насоки и граници, независимо колко умно може да изглежда поведението му.

Освен това, способността да разсъждават на напреднало ниво може да накара децата да се чувстват несигурни, защото те нямат емоционалния капацитет да издържат на вземането на решения или поемането на повишена отговорност. Те все още имат нужда от правила и структура, както всяко едно дете на тяхната възраст.

В допълнение, сложният речник и напредналото чувство за хумор е възможно да накара надареното дете да се чувства неразбрано, особено от връстниците си. Това може да ги накара да се чувстват непълноценни или отблъсквани и е една от причините защо надарените деца често предпочитат да са сред по-големи деца и възрастни.

  • Перфекционизъм

Невероятно е да имаш умения от по-високо ниво, но тези умения понякога предизвикват неоправдани очаквания. Например, някои надарени деца стават перфекционисти, очаквайки да постигнат перфектен резултат на всеки тест.

Този перфекционизъм, на свой ред, може да доведе до страх от провал и да доведе до отказ от опитване на нещо ново. Понякога родител или детегледач на надарено дете може да влоши перфекционизмът, казва д-р Холман.

„Ако целта е да се създаде дете за успешна кариера, а не такова, което да се наслаждава на своята дарба, надареното дете може да изпита натиска, който често съпътства младите спортисти“, обяснява тя.

„Ако родителите или учителите са нарцистични и се отнасят към него като към своя награда, детето може да изпита проблеми с идентичността, докато се опитва да открие своята собствена посока“.

  • Емоционална чувствителност

Надареността също може да доведе до остра наблюдателност, въображение и способност за виждане отвъд очевидното. Това може да накара едно надарено дете да изглежда срамежливо, защото то може да се въздържа в нови ситуации, за да обмисли всички последици. Надарено дете също може да изисква пълни подробности преди да отговори на въпроси или да предложи помощ.

Поради засилената чувствителност, надареното дете може да приема критика или дори обикновен гняв, много навътре. Чувствителността и добре развитото чувство за правилно и грешно могат да доведат до загриженост за войни, гладуващи деца, замърсяване, насилие и несправедливост. Ако децата са претоварени с образи и дискусии по тези въпроси, те могат да станат интровертни и затворени или дори да страдат от екзистенциална депресия.

Какво можете да направите, за да помогнете

Отглеждането на надарено дете налага дълбоко разбиране на неговите способности, страсти и интереси, но също така и на уникалните предизвикателства, пред които то е изправено. Това означава, че вие трябва да станете ученик на вашето дете и да го отглеждате по начин, който отговаря на неговите нужди.

  • Бъдете добър слушател

Наистина се вслушайте в това, което казва. Бъдете отворени към неговия мироглед, мнения и дори оплаквания и се опитайте заедно да измислите решения. Правейки така, ще дадете възможност на детето ви да се справя с предизвикателствата с увереност.

„Ако връзката родител-дете е отворена за внимателно изслушване относно собствените виждания, чувства, мотивации и намерения на детето, предизвикателствата могат да се обсъждат свободно, без родителските намерения да претоварват детето“, казва д-р Холман.

Стремете се да осигурите безопасно пространство за вашето дете за обсъждане и анализиране на проблеми, когато възникнат. Израдете отворена комуникация с училището на вашето дете, за да осигурите подходяща подкрепа, предлага Чембърлейн. Също така ще помогне и намирането на специалист по психично здраве, който ще помогне на вашето дете да развие други области на интелигентност като социални и емоционални умения.

  • Използвайте авторитетен родителски стил на възпитание

Проучвания показват, че авторитетното родителство е най-добрият подход, когато става въпрос за надарени деца. Този подход насърчава самомотивацията и чувството за самостоятелност. Авторитарното родителство от своя страна, може да има отрицателно въздействие върху благосъстоянието и психичното здраве на надареното дете, което според изследователите може да попречи на детето да разкрие своя потенциал.

„Помнете, те са все още деца“, казва Чембърлейн.

„Може да е трудно да приемете, че надареното дете все пак е дете, заради неговото зряло поведение. Имайте предвид, че дори и да са надарени, те пак се нуждаят от подпомагане при социална и емоционална обработка и помощ за развиване на адаптивни умения за справяне с трудностите, които възникват.“

  • Подпомагайте социалното развитие

Не е рядко срещано надарените деца да се чувстват различни от техните връстници – дори и в ранна възраст. Важно е за родителите да разпознаят този факт и да им помогнат със социалните контакти.

Д-р Холман предлага да се уверите, че вашето дете има възможността да се социализира с разнообразна група от деца. Вие също ще трябва да намерите начини вашето дете да изследва и развива областите, в които е надарено, ако е възможно.

„Вашето дете може да е възпитано да се гордее със своята уникалност, но без да се чувства като аутсайдер“, казва д-р Холман. „Ако дарбата им е в областта на изкуството, уникалните стажове/чиракувания могат да развият докрай техните способности и да доведат до собствени и добре избрани стремежи“.

Финални мисли

Важно е да помогнете на надарените деца да се научат да се справят с предизвикателствата, с които се сблъскват, като засилена тревожност и склонност към перфекционизъм. Най-добрият начин да постигнете това е да се съсредоточите върху авторитетното родителство, което дава възможност на детето ви да взема решения и да повишава самочувствието.

Ако вашето надарено дете страда, говорете с педиатъра му относно това какво изпитва. Може също така да обмислите среща със специалист по психично здраве, за да му помогне да се справи с уменията си.

Източник:www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ивон Кръстева
Photo credit: Freepik