Уморена съм. Уморена по начин, различен от всеки, който съм познавала досега. Дълбоко изтощена. Дотолкова, че вече го чувствам перманентно.
До преди шест месеца 4-годишният ми син спеше през нощта. След което една нощ той просто спря.
Научихме, че липсата му на сън е свързана с неговото разстройство от аутистичния спектър, нещо, което не осъзнавах, че може да бъде свързано с аутизъм. До този момент. Това е едно от многото неща по пътя, които не очаквах.
Аутизмът в нашия живот изглежда различно от аутизма, за който научих в книгите. Имах ясно изградена представа за аутизма в главата си. Той беше свързан с клишета от рода на: „безпокойство“, „невербална комуникация“, „десоциализация“, „изключителна интелигентност“. За мен аутизмът изглеждаше по един специфичен начин. Мислех, че ще видя аутизма и ще го разпозная незабавно.
Никога не съм си представяла, че ще живея със сина си две години, без да забележа симптомите му. Но се случи. Защото аутизмът е всичко друго, но не и учебник.Научих, че аутизмът може да се променя непрекъснато. Може да изглежда различно във всеки един момент. Комплексен е. Сложен е. Толкова много неща са преплетени в моето прекрасно момченце. И точно когато си помисля, че съм го разбрала, всичко може да се промени.
Това се случи със съня. Синът ни започна да спи последователно през нощта, когато бе на 8 седмици. И съвсем неочаквано преди шест месеца той просто спря.
Като родител има моменти, в които очакваш, че няма да спиш. След като доведеш новородено бебе вкъщи, знаеш, че ще има безсънни нощи. Когато децата са болни, често предвиждаш, че може да има някакво недоспиване.Тези безсънни моменти са неизбежна част от родителското пътешествие. Очакваме ги. Подготвени сме за тях. Когато нашият 4-годишен син спря да спи, беше като гръм от ясно небе. Не бяхме готови.
Така че през последните шест месеца се лутаме между безсънните нощи и изтощителните дни. Капнали сме от умора.
Синът ни спи през нощта около веднъж на всеки три до четири дни. Тази една нощ на сън е блаженство. Тогава спи цели 10 или 12 часа. Сутрин се събуждаме с готовност да се справим с всичко, което се изпречи на пътя ни. Нощите между тях обаче не са толкова героични. Обикновено прекарваме три до четири часа будни, опитвайки се да накараме сина ни да заспи. А когато най-накрая успеем, е време да се събудим и да започнем деня си отначало.Опитахме много неща, за да се справим с предизвикателствата в съня на нашето момче. Някои лекарства имат мигновен ефект, който, за съжаление, намалява във времето. А други никога не действат. Понякога не сме сигурни дали дадено нещо работи или не.
Опитахме с етерични масла (във всяка възможна комбинация), мелатонин, ограничено време пред екрана, спиране на захар, ароматерапия, успокояваща музика, бял шум, затъмняващи завеси, тежки одеяла, компресионно облекло и др. Опитахме всичко, за което човек може да се сети.
Най-добри резултати през последните шест месеца постигнахме веднага след като използвахме етерични масла в дифузер. Спахме 10 поредни нощи! Бяхме убедени, че сме открили правилния метод. Бяхме готови да отпразнуваме победата. Беше страхотно.
Докато не спря.
Някои дни съм толкова уморена, че мога единствено да плача. Но собственото ни изтощение дори не е най-лошата част. Най-трудното е да наблюдаваме нашето човече да се бори срещу умората си. Вижда се как поведението му у дома и в училище се влошава в резултат на ограничения му сън. Емоционалното влакче на ужасите го преследва в безсънните му нощи.
Затова смело се запасяваме с допълнително кафе и търпение. Кафе за нас и търпение един към друг. Защото всички сме уморени. А никой не може да бъде най-добрата версия на себе си, когато е уморен. Открадваме си доза сън, когато е възможно. Продължаваме да опитваме нови неща. Продължаваме да се борим срещу изтощението.
Уморени сме. Умората може да накара всяко нещо да се усеща по-тежко. Непоносимо. Но въпреки това продължаваме напред, наливайки си поредната доза кафе. Още един безсънен ден от многото.
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Сюзан Айбаш