Понякога децата ни учудват с количеството информация, която попиват, със сложните теми, които обсъждат или със способността да разрешат сложен математически модел сами. Друг път се оказва трудно дори простото обуване на обувки. Често родителите описват своето дете, като някой, който се справя зле с тестовете, въпреки, че знае материала. Друг често срещан проблем е, когато ученик отдели 2 часа, за да напише домашно по математика, което отнема само 20 минути на другите. Да гледате децата си да се борят с това може да бъде объркващо и напрягащо за един родител. Надарените деца с бавна скорост на обработка могат да изглеждат фокусирани върху една задача, но да не завършат нищо. Написването на домашните може да се проточи с часове, а бавната скорост на обработка може да се отрази дори на отношенията му с другите, особено на вашата връзка с него.
Мързеливи ли са тези деца? Или им липсва мотивация? Не толкова бързо….
Има много възможни причини за този вид срив, но бавната скорост на обработка може да е фактор за много проблеми в учебната и ежедневна дейност, с които детето ви се сблъскват. Какво представлява скоростта на обработка и от къде идва идеята за нея? Това всъщност е темпото, с което едно дете поема информацията, придава ѝ смисъл и след това я използва.
В “Умни деца, които не могат да наваксат”, доцент доктор Елън Браатен казва: „Като цяло скоростта на обработка включва една или повече от следните функции: количество време за възприемане на информацията (това може да стане през всяко от сетивата, но обикновено е чрез визуалните и слухови канали), обработка на информацията и / или формулиране или подаване на отговор.“
Ние откриваме отново и отново, че много интелигентни деца не са способни да достигнат очакваното време за отговор, особено по време на изпит с лимитирано време или на упражнение в клас. Понякога учителите и възпитателите определят тези деца като мързеливи или дори апатични, но тези етикети обикновено са грешни. Същите деца ще се справят прекрасно и много често ще надминат очакванията, когато се премахне времевият фактор. Учителите и родителите трябва да разберат, че бавната скорост на обработка няма нищо общо с това колко е умно едно дете, свързана е единствено с това колко бързо то може да възприеме информацията и как я използва.
Какво се случва по време на обработка
Човешкият мозък е сложна структура. Когато разгледате един още развиващ се, млад мозък, процесът, при който информацията влиза в него и отговорът на тази информация могат изключително да варират от дете до дете. Обработката на информация започва с получаването ѝ от сетивните органи, което се случва, когато тялото получи физически стимул от околната среда (звук, аромат, картина, топлина) и ги измени в електрохимични сигнали. Тези сигнали се изпращат към мозъка и биват обработени, до определена степен, за да бъдат разпознати бързо от него.
Филтърът на вниманието, наречен “сензорна врата” решава колко важна е тази информация в момента и дали трябва да бъде складирана за по-нататъшно прилагане или да бъде неглижирана. За да може мозъкът да обработи някаква информация, той трябва да я запамети и запази. Тук е мястото, където понятията работна памет, сензорна памет и дългосрочна памет идват на ход. В зависимост от това кога детето има нужда да използва тази информация и как разкодира стимулите, то определя как споменът ще бъде запазен. Извличането на информацията и поведенческия или когнитивен отговор са последната стъпка от нейната обработка.
Защо се получава забавяне?
Има безброй теории за това защо се получава бавна обработка и кога се случва този срив. Краткият отговор е, че е сложно и всъщност нямаме толкова стабилни отговори. Причината да е сложно е, защото има повече от една област в мозъка, която се занимава с обработка. Сложността на обработка на информацията включва много структури и връзки в мозъка, които могат да включват една или всички тези части.
Една от причните за бавната скорост може да бъде емоционалното състояние на детето. Когато то се бори с тревожност и депресия, обикновено се включва и страхът от провал. Скоростта му на представяне може да падне, ако емоциите пречат на изпълнението на задачата или ако те са нестабилни.
Смущения при обработката на звукова или визуална информация също могат да играят роля в бавната скорост, която би се отразила в четенето или решаването на проблеми от страна на вашето дете, най-вече чрез разбиране, писане или следване на инструкции в класната стая. Най-често срещани са децата с проблеми в обработката на звукови и визуални възприятия, тъй като учаването преминава най-вече през тези канали. Всяка област от сензорните възприятия на детето ви, която е фрагментирана, може да причини проблеми с обработката, пречейки му да достигне своя пълен учебен потенциал. Когато има дисфункция на една от тези системи, обработката се забавя и кара мозъка да запазва само малки количества от информацията.
Друга област на обработка в мозъка, която в момента се изучава усилено, е сензорната обработка. Когато детето има трудности със свръхстимулиране или понижено стимулиране на сетивата си, това отнема енергия от естественото обработване на тази информация от мозъка. Ако детето се фокусира върху несъществени стимули, които го разсейват (например фонов шум, етикети по дрехите или пък ярки светлини), обработката на важни насоки подадени от учителя намалява и проблемите с вниманието или поведението се проявяват в класната стая.
Децата с много добри вербални умения също имат склонност да показват по-слаби умения за прерабработка от връстниците си. Например те може да казват „Ръката ми не може да догони мозъка ми“. Техните вербални умения са невероятни, но когато става дума за това мислите да се изложат на хартия, обработката е бавна и досадна.
Има много теории, но всяко дете е уникално и трябва да бъде определена точния вид подкрепа, която да получи, така че да пасва на неговите нужди. Разбира се, има и общи сигнали, които можете да уловите в детето си, за да разберете дали то среща трудности с бавна скорост на обработка в училище, вкъщи или по време на други дейности.
Как изглежда бавната скорост на обработка
Когато говорим за това свойство при детето, ние трябва да осъзнаем няколко неща. Първо, бавната скорост на обработка не е неспособност за концентрация или усвояване на нов материал. Все пак, тя може да допринася за проблеми с ученето и вниманието при деца с дислексия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, смущения на сензорната обработка, аутизъм и някои други проблеми. Второ, бавната обработка при децата може да повлияе и върху изпълнителската функция. Това са умения, които позволяват на детето да мисли само и да организира дневните си задачи, да контролира на импулсите си, да определя целите си и да управлява своето времето.
Ако детето ви среща трудности със задачи за бърза обработка, това може да доведе до срив в мисленето на по-високо ниво, който включва следните проблеми с изпълнителските функции:
- Не завършва тестовете в поставеното време
- Често носи училищни задачи вкъщи за довършване
- Среща проблеми в проследяване и разбиране на разговори
- Има трудности да завърши математически задачи от няколко стъпки в посоченото време
- Среща затруднения да слуша и да си води бележки докато учителя говори
- Не успява да решава бързо прости математически задачи наум
- Среща трудности с писмени задачи, които изискват задълбочено мислене и повече детайли
- Проблем да търси и локализира нещо, което трябва да бъде намерено
Има ли винаги значение обработката?
Понякога скоростта на обработка няма значение. Детето, което завършва правилно задачата или е прието в напреднали програми и класове в училище или дори използва умело вербални умения, обикновено няма нужда да зависи от скоростта, за да се справя в училище. Понякога обаче, това може да пречи на способността му да учи или да го кара да се изключва докато е в класната стая или в други житейски ситуации, когато става дума за четене, писане или следване на насоки.
Източник: https://ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова
Photo credit: Freepik