Видове памет и връзката на работната памет с интелекта на детето

Видове памет и връзката на работната памет с интелекта на детето

Какво се случва с нашите спомени? Как така някои от тях остават завинаги в паметта ни, а други изчезват след секунди? Човешката памет обединява процесите на събиране, съхраняване, задържане и последващо възстановяване на информация. Знаете ли, че има три различни вида съхранение на спомените? Всеки от тях си има своята роля, а различните етапи действат като филтър на безкрайното количество информация, с която мозъкът ни е бомбардиран непрестанно.

Има три вида работна памет: сетивна, краткосрочна, дългосрочна

Трите вида памет, с които работим в ежедневието, са следните:

  • Сетивна памет – събира информация, пристигнала през сетивата
  • Краткосрочна памет – тя пази около седем обекта в продължение на трийсет секунди без повтаряне и затвърждаване на информацията.
  • Дългосрочна памет – за разлика от сетивната и краткосрочната памет дългосрочната няма ограничения и спомените не се разпадат и губят лесно.

Всеки един от трите типа памет има уникални специфики и дава на децата различен начин за усвояване на информацията. Ето как се прояват различните видове памет на вашето дете в класната стая.

Сетивна памет

Тъй като човек няма нужда да помни всяко нещо, което е изпитал и преживял, сетивната памет задържа информацията за кратко, колкото мозъкът да я обработи. Тя работи с информацията, която постъпва в мозъка чрез сетивата. Периодът на съхранение на сетивните спомени е от няколко милисекунди до няколко секунди „Складът“ за сетивни спомени може да побере огромни количества усещания, но само за кратко. Този етап е разделен на пет типа – по един за всяко сетиво. Сетивната памет позволява даден образ, усещане или звук да се запазят в мозъка за кратък момент след самата стимулация. Впоследствие конкретният мисловен образ или усещане може да бъде запазен в следващия етап на запомняне. След обработването на дадена информация тя или се заменя с нови сензорни данни, или се прехвърля в краткосрочната памет.

Краткосрочна памет

Този вид памет често се нарича „работна памет“. Това е втория етап от запомнянето при хората, където около седем информационни обекта (плюс минус 2) се задържат около 30 секунди, без да е необходимо повторение или затвърждаване. Това означава, че капацитета на този вид памет е доста ограничен. Наричана още „работна памет“, тя е много важна, когато детето трябва да разсъждава в клас, да организира информацията или да изпълнява ежедневни задачи в училище. Например – да помни телефонен номер или инструкциите на учителя, преди да намери листче, на което да ги запише. Можем да си повтаряме цифрите наум, но ако нещо ни разсее, лесно ще ги забравим.

Любопитен факт – някои изследвания показват, че колкото по-голям е капацитета на работната памет, толкова по-интелигентен е човек.

Дългосрочна памет

Ако определени факти, задачи, изживявания или знания се обработят като важни за помнене, мозъкът ги праща в дългосрочната памет. Разбира се, процесът е малко по-сложен, отколкото обясняваме тук, но в общи линии информацията се съхранява според съдържанието и целта. Дългосрочната памет на децата може да пази големи количества информация в продължение на неограничено време. За разлика от сетивната и краткосрочната памет, дългосрочната не е ограничена и спомените не се разпадат лесно. Дългосрочната памет е разделена на три независими една от друга системи:

– епизодична

– семантична

– процедурна

Епизодичната памет е тази част от дългосрочната памет, която отговаря за съхраняването на информация за събитията в живота ни. Тя съхранява специфичното място и време и сетивната информацията за личните ни преживявания (такива са спомените на децата от първия учебен ден например).

Семантичната памет е тази система в човешката памет, която съдържа познанията ни за света изобщо. Тя съхранява теоретичните знания и общоизвестните факти. Семантичната памет е нещо като енциклопедията на ума ни (например познанието, че Земята е разделена на Северно и Южно полукълбо).

Процедурната памет е несъзнателната памет за умения или знания как се правят нещата. Можете подробно да обясните на детето си какви са необходимите действия и етапи в карането на колело, но докато то не свикне да кара само, системите в организма му (мускулни, проприоцептивни, вестибуларни), няма да разполагат с необходимите инструменти, за да изпълнят задачата. Друг пример е научаването на децата да си връзват връзките.

Как да подобрим паметта на детето си!

Децата са заливани от нови образи, звуци и информация всеки ден. Усвояват нови знания в училище и усъвършенстват нови умения. Ако помогнем на детето да съхрани знанията, опита и уменията си в дългосрочната памет, ще му помогнем и по-лесно да се справя с всякакви трудности занапред. Ето няколко идеи за подобряване на детската памет у дома. Изпробвала съм ги лично – бяха от огромна полза за моите собствени деца.

  • На фона на музика

Музиката прави и най-скучната задача вълнуваща и помага за въвеждането на важната информация в дългосрочната памет. Тактът, ритъмът и думите могат да помогнат на детето да асоциира важната информация с определена песен или мелодия. Ако детето ви трябва да запамети нещо или да научи нещо ново, вкарайте в задачата малко музика и движение и така то по-лесно ще си припомни информацията след време.

  • Разделяй и владей

Ако информацията е много или задачата е голяма, разделете я на части и помогнете на детето първо с най-трудните от тях.

  • Практика навсякъде

Докато сте в колата, на вечеря, в леглото или докато се приготвяте за училище, си припомняйте важни подробности от урока – или пък с помощта на нови умения и любопитни факти помогнете на детето да запамети важното. Повторението и вниманието към детайлите ще помогнат за стабилизиране на невронните пътища към дългосрочната памет на вашето дете.

Източник:https://ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Змийчарова
Редакция: Милена Божинова

Photo credit: Freepik