През 2014 г. терминът SEMH е съкращение от Social, Emotional and Mental Health (социално, емоционално и психично здраве) e възприет от Кодекса за практики, свързани с работата с хора със специални опразователни потребности, за да замени SEBD – Social Emotional Behaviour Difficulties (Социално-емоционални поведенчески затруднения) – подход, чиято цел е да покаже пряката връзка между поведението и трудностите в областта на психичното здраве.
Какво всъщност означава SEMH?
SEMH се отнася до широк спектър от специални образователни потребности, които са насочени към затрудненията на детето да регулира емоциите и поведението си. Тъй като училищата, учителите и родителите все по-добре разбират връзката между психичното здраве и образованието, насоките за SEMH се превръщат в основен инструмент за подпомагане на децата.
Децата с потребности от SEMH се затрудняват да изграждат и поддържат взаимоотношения и им е трудно да се ангажират положително в образователна среда, каквато е класната стая. Тези трудности може да са породени от страх, защото се чувстват тревожни или защото им е трудно да разберат заобикалящата ги среда.
Ето защо насоките за SEMH имат за цел да отговорят на тези нужди чрез допълнителни стратегии и намеси, които не се срещат често в класната стая. Децата и младежите със SEMH имат специфични нужди и се нуждаят от допълнителни стратегии и намеса от възрастни, които биха ги подкрепили.
Какви са причините за SEMH?
Трудности, свързани със социалното, емоционално и психическо здраве се появяват поради различни причини при всеки човек – събитията в живота, травмите, генетичните фактори, семейната динамика и средата могат да допринесат за трудностите, свързани със SEMH и всички те трябва да се разглеждат като възможни причини.
Причината може да е известна – например житейско събитие, което е разтърсило семейната динамика, като новородено дете или смърт в семейството. Но може да бъде и по-малко очевидна, което означава, че възрастните ще трябва да бъдат по-мили, разбиращи и търсещи по отношение на възможните причини.
Как да идентифицираме нуждите на SEMH?
Дистресът на детето или младежа може да се прояви в промяна в поведението, например в спането, храненето, игрите и взаимодействието с другите. Това може да се отрази на емоционалното му благосъстояние и способността му да учи.
Децата със SEMH могат да проявят признаци на:
– разрушително или антисоциално поведение (което може да бъде симптом за дистрес);
– затворено поведение – включително селективен мутизъм;
– Тревожност и самонараняване;
– Гняв и агресия;
– Депресия.
Това не е пълния списък, тъй като поведението на SEMH варира в зависимост от детето и индивидуалната ситуация. Някои от тях може да са по-очевидни от други, но е важно да се знае, че поведението може да варира в целия спектър от действия като тихо отдръпване или пълно застиване в определени ситуации. Важно е също така да се има предвид, че това поведение може да е индикация за травма.
Съвети за класната стая, с които да се отговори на нуждите на SEMH при по-малки и по-големи деца
При работа с дете, което се бори с проблеми, свързани със SEMH, е много важно да се изгради доверие. Без доверие детето няма да се чувства в безопасност и това ще възпрепятства възможностите за положително ангажиране и насърчаване на ученето. Възрастните могат да използват следните насоки при взаимодействието си с децата:
– Спокойно поведение и присъствие;
– Да се даде на детето увереност;
– Да бъдете любопитни.
За да подкрепите децата със SEMH в училище, биха могли да са от полза следните стратегии:
- Упражнявайте се да се изразявате и да разпознавате
Тази техника трябва да се използва, когато виждате, че ученикът става агресивен или се претоварва. Ако това се случи опитайте да говорите с него спокойно и да започнете разговор, за да разберете как се чувства! Използвайте фрази като:
– „Чудя се дали…“
– „Нека да опитаме…“
– „Може би можем да…“
Това може да помогне за отвличане на вниманието и повторното им положително ангажиране. Дайте възможност, с която да му помогнете да се успокои и избягвайте да реагирате на опитите да ви въвлече в спор! Също така имайте предвид, че детето може да се нуждае от време, за да се успокои преди да обсъдите случващото се. Когато детето или младежът е много ядосан или разстроен, говоренето може да бъде трудно. По-добре е да оставите дискусията за момента, в който той ще се е успокоил. Дете, което е силно дисбалансирано, няма да може да осъзнае думите ви.
Ако то може да обясни какво го е разстроило, може да признаете емоциите му, като кажете: „Сигурно ти е много трудно… благодаря ти, че сподели това с мен“!
Това ще помогне на детето да почувства, че го слушате и че ви е грижа, което е от решаващо значение.
Важна забележка: Избягвайте да казвате на детето какво мислите, че изпитва! Може условно да предположите чувства, но не забравяйте да проверите дали това съответства на неговите преживявания.
- Дайте на детето в начална възраст възможност за дейности чрез комплект или кутия за успокояване
Когато детето е претоварено, чудесна SEMH интервенция за подпомагане на емоционалната регулация, е да му предоставите възможност за дейности или сензорни инструменти, от които да избира. Добрите варианти за успокояване могат да бъдат:
– предмети, които ангажират сетивата (например малка торбичка с лавандула, която да помирише);
– Антистрес топки;
– Четки за почистване;
– Играчки за заплитане;
– Предмети за сортиране (например кубчета или лего);
– Пластилин;
– Мехурчета /балони.
Всеки от тези предмети дава на детето усещане за контрол над ситуацията, тъй като то може да избере този, с който иска да си играе и може да го успокои като отклони мисълта му от това, което му е причинило стрес.
Някои предмети дори имат допълнителни ползи, като например балоните. Когато детето издухва балони, това може да подпомогне дихателното упражнение “7-11”, при което вдишвате за седем секунди и след това издишвате за 11 секунди. Този метод може да намали физическите симптоми на стреса, докато детето извършва дейност, която му доставя удоволствие.
Винаги трябва да съобразявате предложенията си с емоционалните и поведенческите нужди на всяко дете. Например ако работите с дете, което е склонно да хапе или да си играе грубо с играчка, може да не е добра идея да включите топката за стрес, която може да се скъса. По подобен начин, ако работите с по-голямо дете, можете да изберете Лего вместо кубчета за сортиране.
Източник:https://www.routledge.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Филка Караланова
Редакция: Дарина Димитрова
Photo credit: Freepik