Всяко Стресиращо или плашещо преживяване може да е предизвикателство за детето. То нарушава усещането му за сигурност и предвидимостта на неговия свят. Такива събития могат да са животозастрашаващи автомобилни катастрофи, горски пожари, наводнения, внезапно появило се заболяване, смърт в семейството, престъпление, злоупотреба или насилие в общността. Тези травматични събития може да са лично преживени или чрез медиите.
Ако сте притеснени за детето си, или имате усещането, че не се справяте сами, винаги търсете съвет от професионалист. Добре е първо да потърсите личния лекар.
Децата реагират различно на травма
Как детето ще реагира на стресиращо или плашещо събитие, зависи от редица фактори, сред които възраст, етап на развитие, характер и това, какво е влиянието на кризата върху родителите или другите важни хора в живота му. Детето ви може и да не реагира така, както сте очаквали.
Реакциите към травмата може да са:
- Отдръпване – загуба на интерес към определени дейности, загуба на увереност, нежелание да говори или регресия към „по-бебешко“ поведение.
- Свръхангажираност – нужда да преживява отново и отново случилото се, например чрез повтаряне на една и съща игра или чрез рисунки. Детето може да е твърде разтревожено за възможността това да се случи отново в бъдеще или може да има кошмари.
- Тревожност – проблеми с концентрацията или задържане на вниманието, „прилепващо“ поведение, тревожност при раздяла, проблеми със съня и раздразнителност.
- Физически симптоми – главоболие и болки в стомаха.
Възможно е да се наблюдава и закъсняла реакция. При някои деца първоначално изглежда, че се справят добре, но реакцията към стреса може да се прояви дни, седмици, дори месеци по-късно.
Говорете за травматичното събитие
Помага, ако сте открити по отношение на всички проблеми. Някои от предложенията са:
- Уверете детето, че случилото се е приключило и че то е в безопасност (само ако това е така наистина). Може да се наложи да го уверявате отново и отново.
- Слушайте детето. Приемете сериозно неговите загриженост и чувства.
- Кажете на детето, че бихте искали да чуете как изглеждат нещата за него.
- Разкажете на детето си за случилото се по начин, подходящ за неговото ниво на разбиране, без да навлизате в плашещи и зловещи подробности. Използвайте разбираем език. Ако скриете от него важна информация, то само ще попълни празнините, използвайки своя опит, наличната информация и въображението си.
- Уверете се, че детето не си е направило погрешни заключения. Например по-малките деца може да си помислят, че дадена трагедия е по тяхна вина, защото са били палави или са си помислили нещо лошо за някого.
- Говорете за събитието като семейство. Позволете на всеки да се изкаже, включително децата. Това ще помогне на всички да преодолеят чувството за изолираност, да се разберат взаимно, да почувстват подкрепата и да знаят, че са чути.
- Говорете на детето как различните хора реагират в случай на нещастие. Кажете му, че чувствата му са нормални при тези обстоятелства и го уверете, че постепенно ще се почувства по-добре.
Вашата реакция на травматичното събитие е важна за детето
Начинът, по който кризата се отразява на вас и какви са вашите реакции към чувствата и поведението на детето оказва огромно влияние върху способността му да се справи и да се възстанови. Ето някои съвети за действие:
- Отнасяйте се с разбиране. Приемете, че промени в поведението, като тръшкане и напикаване в леглото, вероятно са начини, по които детето реагира на стресиращи и плашещи събития.
- Обръщайте допълнително внимание на детето, особено преди сън или в други моменти на раздяла, ако това е проблем за него.
- Децата гледат своите родители или хората, които се грижат за тях, за да разберат кризисната ситуация и да намерят начини да отвърнат и да се справят. Те се нуждаят възрастните около тях да се „настроят“ към техните страхове и стрес, и да ги успокоят и подкрепят. Ако сте разстроени и срещате трудности със собствените си чувства, реакции или взаимоотношения, е важно да потърсите подкрепа и помощ за себе си. Ако не го направите, страданията и страхът на детето ще се усилят.
- Говорете с детето за собствените си чувства по подходящ начин и му позволете да говори за своите.
- Помнете, че всеки човек е различен и може да изпитва различни емоции. Не очаквайте детето да се чувства по същия начин като вас.
- Дайте на детето усещане за контрол над собствения му живот. Дори дребните решения, като това да избере какъв сандвич иска за обяд, ще го накара да почувства, че има контрол. Това е особено важно след хаоса, свързан с криза. Децата, които се чувстват безпомощни, изпитват по-остри симптоми на стреса.
- Опитайте да не се държите твърде закрилящо към детето. Естествено е да искате членовете на семейството близо до себе си след криза, но също така искате да чувстват, че техният свят е безопасно място.
Семейна рутина след травматично събитие
Предложенията включват:
- Придържайте се към нормално установения ред у дома. Предвидимостта в ежедневния график на семейството е успокояваща за децата.
- Уверете детето, че ще се върне към нормалното си ежедневие възможно най-скоро. То може да не успява да се справя с обичайния си график известно време – това включва ходенето на училище или изпълнение на домакинските задължения. Не го притискайте.
- Не правете промени, като промяна в рутината (навиците) или по-строги правила за поведение. Оставете го за друг път.
- Поддържайте семейните роли, ако можете. Не настоявайте детето да поеме повече отговорности вкъщи от обикновено или не очаквайте от него да отговаря за емоционалните нужди на стресиран родител.
Практически стратегии, с които да помогнете на детето си да се възстанови от травма:
- Дайте на детето си достатъчно време да играе и да се наслаждава на любимите си развлекателни дейности, като спорт, особено на любимите с игри с „най-добрите“ или познати приятели.
- Оставете време за забавление. Смехът, хубавите моменти и споделеното чувство на удоволствие могат да помогнат на всички членове на семейството да се почувстват по-добре.
- Ако апетитът на детето ви е засегнат, не настоявайте да се храни стриктно по три пъти дневно. Ако не му се яде, докато сте на масата, предлагайте му малки закуски през целия ден.
- Уверете се, че детето си отпочива и се наспива добре.
- Включете го в някакъв вид спорт или физическа активност. Това ще помогне на детето да изгори химикалите, които тялото отделя, когато е под стрес, и ще подобри съня.
- Ограничете стимуланти, като захар, шоколад и храни, в които са използвани бои.
- Помогнете на детето да се отпусне физически – топла баня, масажи, истории и много прегръдки ще помогнат да се облекчи напрежението в мускулите.
- Намесете се, ако определена дейност разстройва или изнервя детето. Например телевизионно предаване, което му напомня за травмата или набляга на чувства като притеснение, тревожност или страх. Не се страхувайте да смените канала, ако съдържанието няма да помогне на възстановяването на детето.
Не забравяйте да потърсите помощ от лекар или психолог, ако смятате, че не можете да се справите сами.
Източник:https://www.betterhealth.vic.gov.au
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Радослава Михайлова
Редакция: Диана Стойкова
Photo credit: Freepik