Целта на успокояването на тревожно дете е да предусетим събитието преди да се стигне до фазата на хипервентилация. Въпреки че ние не винаги ще можем да го предотвратим, можем да използваме някои упражнения и методи, за да избегнете пристъп или да ги използвате за по-бързи резултати, когато установите, че детето навлиза в такава фаза. Също много важно нещо е да поощрите саморегулацията, защото не винаги ще бъдете наблизо, когато преживява хипервентилация или тревожност. Лесни упражнения, които могат да се правят вкъщи също ще го стимулират да започне да ги практикува самостоятелно, когато е в училище или на място, където ви няма, за да помогнете. Ето няколко:
„Успокояващи“ бутилки
Успокояващите бутилки са един от най-ефективните инструменти за предотвратяване и хипервентилация, когато детето ви стане силно разтревожено у дома или на училище. Лесно можете да направите такава бутилка с подръчни материали като брокат, играчки или други малки предмети. Успокояващите бутилки предоставят визуална стимулация, която може да успокои пулса, да регулира нервната система и да контролира дишането. Разклащането на бутилката подобрява самостоятелното движение и положение на тялото, неговата проприоцепция, което извършва „тежката работа“, от която тялото има нужда за успокоение. Наблюдаването на падането на броката или блясъка пък помага на детето визуално да проследи нещата в бутилката, като това бавно и равномерно движение води до успокояване на нервната система, сърдечния ритъм и плитките вдишвания.
Помириши цветята, духни свещичките
Упражненията, свързани с дишане са едни от най-добрите физически методи за успокояване на тревожно дете. Щом забележите, че дишането се ускорява или назрява паник атака, накарайте го да си затвори очите (стига това да не го плаши) и да си представи, че мирише цвете. Кажете му да вдиша дълбоко, сякаш мирише цветето, за три секунди. Когато детето е готово да издиша, изпънете три пръста пред него и му кажете да духне свещичките. Насърчавайте го да диша по този начин, колкото му е необходимо, и да издишва бавно. Можете дори да го накарате да духне всяка свещичка отделно, за да уравновеси дишането си. Не забравяйте, че издишването е също толкова важно, колкото дълбокото вдишване.
Лепкави пръсти
Накарайте детето ви да се престори, че са му лепкави ръцете или, ако имат нужда от сензорна стимулация, за да се успокоят, сложете малко мед или самозалепваща се гума върху ръцете им. Ако само се преструвате, че са ви лепкави ръцете, накарайте детето да „залепи“ ръцете и пръстите си и да задържи 20 секунди. След това го инструктирайте да отлепи ръцете си една от друга бавно (напомнете им, че ръцете им са лепкави и не могат толкова лесно да се отлепят). Можете да повторите това упражнение няколко пъти, за да освободите напрежението, емоционалния стрес и тревожното поведение от тялото.
Дишане с коремчето
Ако сте забелязали, че детето ви често диша, използвайки горната част на гръдния кош, а не долната коремна част, това ще бъде добро упражнение за насърчаване на по-дълбоко дишане с диафрагмата. Накарайте го да седне на стол и да си кръстоса краката. После помолете да си сложи ръката върху коремчето, над пъпа. Инструктирайте го да диша бавно и дълбоко, така че да усети как се движи ръката му. То трябва да почувства как се мърда ръката му върху корема, за да изпълни упражнението правилно. Накарайте детето да гледа как се движи ръчичката нагоре и надолу, навътре и навън, докато диша, за да успокои пулса си.
В допълнение – говоренето с детето е важно, за да можете да разберете неговите емоции, страхове, предизвикателства. Това също ще го насърчи да общува с вас и да изразява това, което може би се случва с тялото и емоциите му.
Връзки към статии по темата:
Как се променя мозъкът на детето ви при медитация на осъзнаването
4 важни емоции, за които да говорим с малките деца
Дихателни упражнения за деца с нарушения в сензорната преработка
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Петя Петкова-Пенчева
Източник:ilslearningcorner.com