Момента, в който разбрах , че ще съм баща на дете със специални потребности

Момента, в който разбрах , че ще съм баща на дете със специални потребности

Не пускахме фойерверки на 4-и юли.

Дори и не гледахме фойерверките на останалите. Дори не присъствахме на голямото шоу с фойерверки в града ни. Моят син със специални потребности вече е в леглото в 20.30 ч, когато навън едва се е стъмнило.

Не прекарваме време на басейна или на езерото.

Няма игри или други занимания в задния двор .

Няма дейности и празненства в Деня на независимостта.

Ваканциите са всичко друго, но не и типични такива, когато имаш син с когнитивни и физически затруднения. Понякога те ни напомнят колко различен може да бъде живота ни.

Без летните пътувания до плажа или до Disney World. Без влакчета и водни пързалки. Без публикации във Facebook за нашите пътешествия и преживявания.

Мисля много за това, какъв баща щях да бъда за сина ми, ако той беше нормално дете.

Бихме правили толкова много неща заедно като баща и син. Игри с топка, къмпинг, забавления на двора, риболов, гледане на различни спортове. Аз бях готов да бъда типичният баща на типичния син.

Но сега? Аз не бях готов за това.

Никой не е наистина готов да бъде баща на дете със специални потребности. Понякога скърбя за живота, който можеше да имам и за бащата, който щях да бъда. Но миналата вечер моя вече 17-годишен невербален син и аз седяхме на люлката на задната веранда, когато падна здрач.

Никой не казваше и дума. Единствените звуци бяха тези на птиците, които пееха на дърветата и на краката ни, които периодично простъргваха по пода.

Полюлявахме се напред–назад в тишината.

Напред–назад.

И тогава се случи.

Джон Алекс наведе глава и я отпусна на рамото ми. Погледна нагоре към мен и се ухили.

Докато се люлеехме, аз го прегърнах и му казах, че ще го обичам завинаги. Казах му да помни винаги колко много го обичам такъв, какъвто е. Напомних му, че това никога няма да се промени.

Продължихме така още известно време в тишина.

Баща и син.

Любовта не изисква думи.

Тогава разбрах, че ние все пак сме имали фойерверки. Те се изстрелват в сърцето ми.

Аз не съм бащата, който някога се надявах да стана. Вместо това вярвам, че се превръщам в бащата, в който Бог се надяваше да се превърна.

Аз вярвам, че Бог не ми даде Джон Алекс, защото е мислел, че Джон Алекс се нуждае от мен. Аз вярвам, че Бог ми даде Джон Алекс, защото е знаел, че аз съм имал нужда от Джон Алекс.

Не, не бях готов за това.

Но не бих се отказал за нищо на света.

Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Таня Пимпилова
Photo credit: Freepik