Да бъдеш удрян от собственото ти дете, може да бъде доста изнервящо, смущаващо и вбесяващо. За някои родители това носи чувство на срам и отчаяние. Много хора се притесняват, че агресията на детето им, насочена към тях, е знак, че са се провалили като родители. Но повечето деца в един или друг момент удрят. Начинът, по който реагирате на удрянето, е ключът към изкореняването на това поведение в зародиш.
Защо децата удрят?
Има няколко причини, поради които децата удрят родителите си. Понякога те нападат, защото не могат да контролират своите чувства и да ги изразяват по по-приемлив начин. Може да им липсват думи или да не могат да се сдържат и да се справят със своите чувства. Те посягат, без да мислят за последствията или за други начини, по които да задоволят нуждите си.
Удрянето може също да бъде използвано като средство за манипулация. Понякога децата удрят в опит да постигнат своето. Дете, което посяга на майка си, когато тя казва не, вероятно се надява, че агресията му ще промени решението ѝ.
Какво да правите, когато детето ви удари?
Начинът, по който реагирате на удара, ще повлияе на това колко е вероятно детето да ви удари отново. Долу са изброени някои стратегии за възпитание, които може да приложите, докато го научите на по-приемливи начини да се справя със своите чувства и да контролира поведението си.
Установете правила
Създайте у дома правила, насърчаващи уважителното отношение. Изяснете, че удряне, ритане, хапане и други прояви на физическа агресия са недопустими във вашия дом.
Всеки път когато е възможно, формулирайте правилата без отрицателни думи.
Вместо да кажете: “Не удряй!”, кажете “Дръж се прилично!”
Говорете с децата си за правилата, за да се уверите, че те разбират последствията от нарушаването им.
Когато детето ви посегне, уверено кажете: “Без удряне. Удрянето боли.” Бъдете последователни в посланията си, за да може детето ви да разбере, че удрянето не е позволено и няма да толерирате това поведение.
Използвайте последствия, за да наложите правила
Ако детето ви знае правилата, но продължава да удря, използвайте някои от тези последствия, за да го убедите да не посяга отново.
- Тайм-аут (детето да отиде самò в друга стая) или тайм-ин (да седнете заедно с детето си или т.нар. позитивен тайм-аут): За някои деца тези две техники може да са най-ефективният начин за изкореняване на удрянето. Те учат децата как да се успокояват сами и ги отделят от обкръжението. Важно е да им е показано как да се самоконтролират, докато се успокоят.
- Загуба на привилегии: Други деца може да се нуждаят от допълнителни последствия. Лишаването от привилегии може да бъде работеща стратегия за възпитание. Ограничете достъпа на своето дете до електронни устройства или определени играчки за 24 часа или по-малко, в зависимост от възрастта на детето. Колкото е по-малко, толкова по-малко време трябва да стои настрана от предмета.
- Компенсация: Възложете на детето допълнителна домакинска работа или го накарайте да ви нарисува картина, като компенсация за своето поведение.
Поощряването на доброто поведение с нещо положително може да насърчи вашето дете да не удря. Например възнаградете своите деца, когато получите ласки от тях. Разделете деня на няколко периода, през които детето може да си спечели стикери или жетони за добро държание.
Също можете да правите похвали на своето дете. Когато ви прегърне, задължително кажете колко са ви приятни неговите прегръдки. Хвалете ги, когато ви послушат и не удрят.
Научете детето на правилно поведение
Не е достатъчно просто да кажете на децата: “Не удряй”. Развийте в тях умения да контролират своя гняв. Насърчавайте детето си, когато е ядосано да почете книга, да нарисува картина, да си поеме дълбоко въздух или да отиде в стаята си.
Обяснете на детето си чувства, като тъга и недоволство. Обсъдете важността да се справят с тези чувства по подходящ начин и помогнете на детето да намери стратегии, които да му помагат безопасно да овладява емоциите си.
Избягвайте телесни наказания
Ако използвате напляскване като наказание, вашето дете ще се обърка защо на вас е позволено да удряте, а на него не. Вместо да научи детето на самоконтрол, този подход може само да засили агресията му.
Децата научават повече за поведението от това, което виждат да правите, отколкото от това, което чуват от вас. Бъдете пример за поведението, което искате да виждате и от детето си. Покажете му как по приемлив начин да се справя с гнева, тъгата и разочарованието.
Потърсете помощ на специалист
Ако имате по-голямо дете, което ви удря, или дете в предучилищна възраст, което проявява особена агресия, потърсете професионална помощ. Обсъдете своите притеснения с педиатъра на детето. На база на оценката на психичното развитие той може да определи причината за агресивността и план за справяне с нея.
Понякога съществени проблеми може да допринасят за агресията в децата. Например децата с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност) или с ODD (Опозиционно предизвикателно разстройство) са по-склонни да удрят. Същевременно децата със забавяне в развитието и когнитивните (познавателните) способности може да посягат, защото нямат възможност да използват думи или да контролират своите импулси.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Виола Родионова
Редактор: Паулина Борисова