Ако имате дете със сензорни проблеми, аутизъм, ADHD (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието) или разстройство на сензорната обработка, вие много добре разбирате другите родители. Съчувствате на майката в магазина, чието дете е изпаднало в срив, или на детето на съседната маса, което твърде шумно реагира колко отвратителна е храната и отказва да яде, или на детето, което се люлее наоколо като маймуна. Познато ви е много добре, защото се е случвало и на вас.
По някакво чудо (и с много упорита екипна работа от вас и вашето дете със сензорно разстройство), този път това не е вашият наследник. Съчувствате на бедния родител, но в същото време и се чувствате доста добре. Тогава някой от вашите приятели поклаща глава и измърморва нещо за липса на дисциплина. И сърцето ви потъва. Безпомощност. Фрустрация. Отчаяние. Страх. Все емоции, с които вероятно сте по-запознати, отколкото ви се иска да си мислите.
А още по-трудно става, когато близък роднина или приятел изпитва трудност да разбере какво преживявате. Много хора не знаят, че колкото и да се опитвате, поведението на детето ви не винаги може да бъде контролирано. Едно е, ако става въпрос за непознат в магазина, но когато е някой ваш близък, от подобни коментари наистина може да ви заболи.
Прочели сте всички възможни книги за родители. Изпробвали сте всичко познато под слънцето. Мога да се обзаложа, че дори сте постигнали голям напредък, след като сте разбрали, че детето ви е със сензорно разстройство или друга специална образователна потребност, но това не винаги омекотява удара от коментар, намекващ, че не сте напълно посветени на мисията да му помогнете да функционира правилно в ежедневни ситуации.
И така, всъщност истинският въпрос е – какво можем да направим, за да помогнем на нашите близки и приятели да опознаят и разберат сензорните разстройства, специалните образователни потребности и поведенческите изблици, когато се случат по време на семейни събирания, рождени дни, по време на хранене, оставания с преспиване и особено по време на празници?
Децата и семействата, които се справят със специалните образователни потребности и сензорни разстройства, се сблъскват със съвсем реалната стигма на неразбирането. ADHD, наред с дългия списък с поведенчески черти, които често биват бъркани с лошо възпитание, са в центъра на събитията в социалните мрежи и новините, а много от тези типове поведение са резултат от разстройство на сензорната преработка.
Въпросният приятел или роднина не е искал да ви накара да се чувствате зле, той просто не знае нещата, на което вашето специално дете ви е научило. Така че вместо да се измъкваме, чувствайки се ужасно и да избягваме ситуации, които биха предизвикали такива недоразумения, можем просто любезно да говорим за това съвсем открито и да споделим нашия опит.
Разпространете информацията
Хубавото на стигмата на неразбирането е, че тя лесно се разсейва с внасянето на повече информация. Ето няколко съвета какво можете да разпространите, за да помогнете на хората около вас да разберат в детайли сензорното разстройство което има детето ви.
Какво НЕ е:
Тъй като сензорното разстройство често се бърка с други неща, може да е полезно да започнете с разяснението какво не представлява то.
- Това не е ADHD, нито аутизъм.Въпреки че често се диагностицира като такова, всъщност не е. И изисква много различна терапия. Въпреки това, децата с ADHD, дислексия и аутизъм могат да проявят признаци на сензорна чувствителност.
- Това не е лошо родителство.Както споменахме, родители на деца със сензорни разстройства, аутизъм, ADHD и дислексия работят много усилено и въпреки това могат да настъпят сривове.
- Това не е нещо, което може да се поправи с малко по-строга дисциплина.Твърде лесно е да видиш нечие дете и да си помислиш: „Никога не бих позволил на моето да прави така!”. Може и да се изисква дисциплина, но в случая става въпрос по-скоро за дисциплина да планираш добре и за дисциплина на терапията. Дори и детето ви да е научено, че определено поведение е грешно, то пак може да изпадне в някакъв срив, предизвикан от сензорно претоварване.
Какво Е:
След като сме установили какво не е, тогава можем да помогнем на нашите близки и приятели да разберат какво всъщност представлява сензорното разстройство.
- То е като задръстване.Помогнете на близките и приятелите си да разберат, че децата със сензорни разстройства приемат сензорната информация като всички останали, но тъй като начинът, по който са устроени, е малко по-различен, тази информация „засяда“, както колите засядат в трафика в час пик. А всички знаем колко фрустриращо може да бъде едно задръстване.
- Това е разстройство, което засяга поведението.Повечето хора възприемат определена сензорна информация, след което техният мозък възпроизвежда подходяща реакция или действие. Докато мозъкът, попаднал в „задръстване“ или изпада в паника и изплюва неподходяща реакция, защото знае, че трябва да реагира, или блокира и не дава почти никакъв отговор, защото не знае какво да прави. И в двата случая, това не изглежда добре в очите на околните.
- Това е разстройство с широк спектър от симптоми. Някои деца страдат от хиперсензитивност, други – от хипосензитивност. Всяка от тях може да засегне от едно до всички пет сетива на човек. Не забравяйте да споделите примери за иначе нормални неща, които стават непоносими за детето ви, като етикети на дрехи или текстура на храна.
- Това е огромен източник на стрес за родителя и детето. Сривове, хиперактивност, проблеми в училище, сензорно претоварване са само малка част от всичко, с което трябва да се справят семействата при разстройство на сензорната обработка. Тревожността и депресията са също често срещани странични ефекти. Това изисква много по-голяма допълнителна подготовка и изразходване на емоционална енергия, за да се справите с обикновени задачи, за които повечето хора не се и замислят.
- По-често срещано е, отколкото си мислите. Според Фондацията за сензорна обработка, сензорните разстройства засягат 1 на всеки 20 деца достатъчно силно, за да нарушат ежедневния му живот.
Как да им помогнем да разберат
Ето няколко идеи как можете да помогнете на вашите близки и приятели да разберат по-добре ситуацията ви, особено преди семейни събирания или специални поводи.
- Говорете
Не искате да спрете да ходите на семейни събирания, рождени дни и празници, само защото се притеснявате от коментари и неразбиране от страна на вашите близки, нали? Никой не иска да е изключен от забавленията. Ако вашето семейство или приятели не разбират специалните потребности на детето ви, седнете с тях и поговорете за това през какво преминава то. Помогнете им да разберат това разстройство, защо възникват тези проблеми с поведението и какви стъпки сте предприели, за да направите ситуацията по-комфортна за всички.
- Нека не се обиждат
Кажете на вашите близки и приятели да не се обиждат, ако сте нахранили детето си, преди да дойдете на гости или ако сте му донесли храна. Обяснете им, че това не означава, че тяхната е лоша, а просто така се налага, защото вашето дете проявява чувствителност към определени продукти или техни комбинации и физически не може да ги яде. Ако детето се държи или реагира по определен начин, помолете семейството ви да прояви разбиране, защото то най-вероятно не осъзнава, че поведението му е неподходящо.
- Как могат да помогнат
Когато семейството и приятелите ви започнат да разбират през какво минава детето ви, често искат да помогнат. Ако видят, че то изпада в срив по време на семейно събиране, може да ги помолите да ви помогнат да пренасочите вниманието му към нещо, което би могло да го успокои. Ако сте донесли подходящи сензорни предмети, помолете близките си да се уверят, че детето ви ще ги получи, в случай, че изпадне в състояние на силна тревожност или фрустрация.
Когато пристигнете, попитайте вашите близки и приятели, дали разполагат с тиха стая, в която може да заведете детето си, ако се пренасити от емоции и започне да дава признаци на сензорно претоварване. Понякога децата се нуждаят от тихо място, където да се възстановят и успокоят.
И накрая, помолете вашите близки, ако чуят други хора да правят негативни коментари за детето ви, да помогнат с разпространението на информация за това, през което преминава то и от какво има нужда.
Помнете! Най-добрата защита е доброто нападение.
- Защо трябва да си тръгнем
Ако на бързо трябва да излезете, защото детето ви просто не може да издържа повече, предварително уведомете домакините, че може да се наложи да си тръгнете по-рано. Не бихте искали да ги обидите, но все пак вашето дете е най-големият ви приоритет. Ако близките и приятелите ви са информирани за това преди въпросното събиране, може и да им липсва вашата компания, но ще проявят по-голямо разбиране, ако се наложи да си тръгнете по-рано, вместо да си мислят, че просто не ви се е стояло там.
- Не разрешавайте
Вашето дете може и да има сензорна чувствителност, която води до различни сривове и проблеми с поведението, но въпреки това е важно да направите така, че то да осъзнава кое е редно и кое – не. Уверете вашите близки и приятели, че ще направите всичко възможно да предотвратите сривовете и че има типове поведение, които няма да позволите или толерирате.
Например, ако детето ви прояви насилие и започне да удря други деца или възрастни, обещайте на близките и приятелите си, че няма да му позволите да продължи да се държи така. Ако ситуацията се влоши, може и да се наложи да си тръгнете, но ще направите всичко възможно да успокоите детето си или да насочите вниманието му в друга посока.
Споделянето на опита ви със сензорните разстройства и сензорната чувствителност във всеки удобен момент, е чудесен начин да допринесете за разпространението на информацията. Така не само, ще се разсее неразбирането, но точно това може да е информацията, която би помогнала на някой друг, който изпитва затруднения да разбере за какво става дума в случая.
Източник:Integrated Learning Strategies –https://ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирена Маркова
Редакция: Николай Пенчев
Photo credit: Freepik