Няколко незаменими умения, за да помогнете на ядосаното си дете да регулира емоциите си, а това от своя страна да донесе повече спокойствие вкъщи
Викане. Тропане. Тръшкане. Сриване.
Отглеждането на дете, което изпитва крайности в емоциите си и все още няма уменията да се справя с тях, води до непредвидимост и хаос за семейството.
Нерядко, родители идват в терапевтичната ми практика, и изливат тирада за това колко изтощени и неуверени се чувстват под постоянната тежест на негативното поведение на мъничето си.
„Изглежда сякаш не можем да имаме повече от 5 минути спокойствие вкъщи. Той не се разбира със сестра си, изблиците му напрягат всички. Опитах всичко – от това да прибирам играчките му, до това да му давам време и да изчаквам, но нищо не работи!“
Кой е най-добрият начин да помогнем на ядосано дете?
Помогнете на ядосаното дете, като идентифицирате своите източници на напрежение.
Прекалено силните шумове и разрушителното поведение могат да предизвикат собственото ви подсъзнание (независимо дали го осъзнавате или не) и могат много бързо да преобърнат представата ви за родителството.
Но какъв е ключът към това да оцелеете сред хаоса, който създава вашето емоционално дете и в същия момент да бъдете силният родител, от който то има нужда?
Промяна на фокуса към себе си
Не винаги се възприема добре, когато подканя родителите да обърнат внимание на тяхното вътрешно състояние по време на изблиците на детето им. И това е разбираемо, то е част от цялостната ни родителска култура, а именно – да се фокусираме върху детето и неговото поведение.
Макар да е полезно да се наблюдава поведението на детето, за да разберем какви са неговите нужди, много по-продуктивно и в полза на спокойствието вкъщи, е първо да се справим със собствените си емоции.
Вие, като родител, задавате тона на семейната среда
Децата са чувствителни, усещат енергията ни, наблюдават и копират всяко наше действие.
Но не се отчайвайте, въпреки че процесът по самопознание и овладяване на собствените емоции отнема време, като за начало има някои прости въпроси, които можете да си зададете:
- Помислете за собствените си реакции и поведение в моментите, в които детето ви има трудности с емоциите си
Децата са чувствителни по природа и изпитват много крайни емоции. Докато са малки и се учат да регулират собствените си емоции, вие трябва да проявите стабилност.
Спокойното, уверено и решително присъствие ще им покаже, че сте готови да се справите. Моделирането на собствените умения за емоционална регулация е ключово, когато става въпрос за менажиране на гневните изблици на вашето дете. - Кои фактори ви пречат да бъдете родителят, от който се нуждае вашето дете по време на стресови моменти?
Като родител на дете с прояви на гняв, вашите собствени подсъзнателни емоции се задействат постоянно. Те вероятно са свързани с детски преживявания или с нагласи/вярвания, които са били интернализирани с течение на времето. Ето няколко примера:
„Трябва да спра това на момента, защото иначе толерирам подобно поведение“
„Детето ми трябва да се контролира“
„Хората ще си помислят, че съм лош родител, ако детето ми избухне в истерия“
„Ако се държи така, никога няма да има приятели“ - Когато разберете собствените си ограничения, ще можете по-добре да отговорите на нуждите, които са в основата на поведението на детето и да останете емоционално неутрални и подкрепящи.
Как мога да се подкрепя в разгара на момента, докато помагам на детето си да се справи с гнева?
Предварително планирайте как да увеличите шансовете си за успех по време на стресови ситуации. Това ще ви помогне много, когато центърът на стрес в мозъка ви е под обсада (това е точно същото, което се случва с мозъка на детето ви по време на криза).
Ето няколко идеи:
– създайте си мантра, която да си повтаряте, когато нещата станат стресиращи
– стартирайте деня си с родителско намерение, което да държите на преден план в ума си
Поради факта, че в крайна сметка сте човек, не винаги ще можете да доминирате над хормоните на стреса и свръхактивираната ви амигдала в мозъка.Но негативните мисли няма да ви помогнат в мисията ви да бъдете силен и стабилен родител. Затова се пригответе да практикувате състрадание към себе си и да отделите време за възстановяване и връзка с детето си.
Когато преосмислите как да помогнете на гневното си дете, нещата ще започнат да се получават.
В рамките на няколко седмици с размисъл, целенасочено планиране и решаване на проблеми, родителите се връщат в кабинета ми, чувствайки се по-силни и уверени. Те осъзнават, че силата в това да помогнат на ядосаното си дете се крие в насочването на фокуса навътре, поемането на отговорност за собственото си поведение, а не фокусирането само върху контролирането на детето.
Насочването на фокуса ви навътре е първата стъпка към повече мир във вашия дом.
Или както е казал Махатма Ганди в единизвестен цитат: „Започнете да променяте себе си, ако искате да промените живота около себе си“.
Автор на статията е Анджела Пруес, детски психолог и фамилен и семеен консултант.
Източник:parentswithconfidence.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Иванова