Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията и Американската академия по педиатрия, към края на ранното детство, на около 5-годишна възраст, може да се очаква децата да проявят повечето от следните социални и когнитивни умения:
Социално развитие
- Предпочита да си играе с други деца, отколкото да си играе само;
- Иска да угажда на приятелите си и да бъде като тях;
- По-склонно е да разбира и следва правила;
- Харесва му да пее, да танцува и да играе;
- Наясно е със съществуването на двата пола;
- Може да разграничава истината от приказката;
- Проявява и иска повече независимост в и извън дома;
- На моменти проявява взискателност, но и кооперативност.
Когнитивно развитие и комуникативни умения
- Говори ясно;
- Разказва кратка история с пълни изречения;
- Използва бъдеще време, например “баба ще дойде”;
- Може да каже собственото си име и адрес;
- Може да изброи 10 и повече неща;
- Може да нарисува човек с поне 6 части на тялото;
- Може да пише букви и цифри, както и да пресъздава геометрични фигури;
- Осъзнава съществуването на неща като пари и храна.
Окончателно ли се оформя характера на детето през ранното детство?
Не. Ранното детство е решаващ етап от развитието, но идеята, че личността се формира окончателно на тази възраст, лесно се опровергава. Децата, отглеждани в домове с насилие, например, могат да се възстановят напълно емоционално. А възрастните, които отдавна се борят с тревожността, могат да се научат да се променят чрез психотерапия, която е базирана върху идеята, че можем да се променим, ако наистина желаем да го направим. Родителите трябва да направят всичко възможно, за да създадат стабилна емоционална среда и да развият интелигенцията и социалните умения на децата си, които да им бъдат от полза през целия им живот. Но, биологичните и фактори от околната среда извън контрола на родителите, могат да повлияят отрицателно на детето и затова родителите също не трябва да си представят, че всеки проблем, с който се сблъсква тяхното дете, може да бъде следствие от грешките, допуснати в ранното детство.
Как да научим малките деца да споделят?
Децата в предучилищна възраст често са егоисти, настояват за своите желания винаги, когато имат възможност. Противопоставят се на молбите да споделят, въпреки че знаят, че това е правилното нещо. Това не означава, че децата са глупаци! Изследвания показват, че децата са силно съпричастни и бързо предлагат помощ на някой, който е в беда. Споделянето на играчки или разбирането на концепцията за даване на нещо, за да бъдем в помощ на други нуждаещи се, може да изисква родителски напътствия. За щастие изследванията сочат, че децата могат да се научат да споделят и че, подобно на възрастните, помагането на другите ги кара да се чувстват добре. Родителите, които могат да обяснят ползите от споделянето, да моделират успешно поведението си и да предадат чувството на щедрост, имат по-голям шанс да помогнат на децата си да придобият навика за споделяне.
От колко време за игра се нуждаят децата?
Децата се нуждаят от много повече игра, отколкото обикновено получават. Изследванията показват, че децата отделят малко време на творческа или свободна игра, особено навън, защото повече от времето прекарват в дигитални медии, родителски или домакински задачи, които не позволяват свободна игра. Освен това, засилена загриженост от страната на родителите относно безопасността и намалена готовност да се оставят децата да играят без надзор също оказва влияние. В резултат на това редица изследователи твърдят, че децата може да са по-пасивни, по-малко креативни и по-малко независими, отколкото биха могли да бъдат.
Защо малките деца понякога могат да бъдат агресивни и дори лоши?
Децата проявяват агресивност в ранна възраст: Те могат да удрят, хапят, бутат или ритат, преди да навършат 18 месеца. В ранното детство словесната агресия, като закачки, са често срещани. Малките деца обикновено стават агресивни, защото са ядосани или се страхуват, но в по-напреднала възраст, когато те вече разбират как действията им могат да повлияят на другите, проявата на агресия става по-притеснителна. На тази възраст всъщност започва поведението на тормоз. Много побойници, имат трудности с емоционалното разбиране. Може да са научили от други преживявания, че хората обикновено са враждебни и че агресията е единствения разумен отговор. Родителите и учителите, които могат да предприемат стъпки за насърчаване на съпричастността, могат да помогнат на малките деца да се научат да бъдат по-разбиращи за другите и да подхождат по-уравновесено към социалните взаимодействия.
Защо някои гневни истерии продължават толкова дълго?
Детските гневни истерии могат да бъдат изключително притеснителни за родителите, особено поради очевидната липса на вътрешна логика: малките проблеми могат да предизвикат експлозии на гняв, които често продължават дълго след решаването на първоначалния проблем. Важно е да разберете разликата между първоизточника на изблика и факторите, които го съпровождат. Случващото се наоколо може да играе съществена роля – претъпканото пространство, например, особено в това, в което детето се чувства изложено и на показ, може да увеличи нивото на стрес драстично.
Реакцията на родителя също е изключително важна. Когато детето се държи лошо и родителят вика, детето може да се стресира още повече и така се формира омагьосан кръг. Когато родителите разпознават този цикъл, те могат да излязат от него, като помогнат на детето да се успокои по-бързо и, ако е необходимо, могат да повдигнат въпроса за поведението по-късно.
Какво кара някои деца да се срамуват?
Някои изследвания показват признаци на срамежливост при деца на възраст от четири месеца: Тези, които са показали най-емоционален дистрес, са склонни да развият социална тревожност по-късно. Но, нормалната срамежливост при дете не е непременно знак за безпокойство. Темпераментите често се променят с възрастта на децата и освен това, на някои хора им трябва повече време, за да се отпуснат пред нови хора и ситуации. Междувременно родителите могат да помогнат на силно чувствителните или тревожни деца, като им позволяват да се приспособяват към новите неща със собствено темпо и разбирането на тяхната вътрешна тревожност, която често е тясно свързана със склонността да се чувстват виновни, като внимателно ги порицават, когато нарушат дадено правило.
Какво научават децата от книжки с картинки?
Над 60% от родителите четат ежедневно на децата си, а сред предимствата на това са създаването на бъдещ интерес на детето към четенето и шанс за високи академични постижения. Когато родителите четат на глас, те предоставят на детето интересни словосъчетания и изречения, каквито детето не чува в ежедневното общуване. Децата могат да научат сложно съдържание на книгата, запомняйки ключови концепции. Преди всичко – децата обичат да слушат гласа на родителите си, в него намират комфорт и спокойствие, а връзката дете-родител се затвърждава.
Как разговорите помагат на развитието на детския мозък?
Ранното включване на детето в общуване на даден език е в основата на неговото развитие, езикови умения, когнитивни способности и академични постижения. Последните изследвания подчертават значението на ранния разговор за развитието на езиковите структури в мозъка: В колкото повече разговори участват децата, толкова по-силни са връзките между центровете на мозъка, отговорни за производството и разбирането на речта. Тези констатации са част от набор от изследвания, които предполагат, че разговорите с децата са важни за езиковото развитие, както и суровият брой думи, които детето чува, създавайки стабилен пасивен речник.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: София Павлова
Източник: https://www.psychologytoday.com