Винаги съм се описвала като човек, който реагира със закъснение. Моята реакция идва, след като ситуацията вече се е случила. Умът ми „обработва“ случващото се (независимо дали се касае за лоша новина, непосилна задача или тежък момент), но трудността за мен се състои в това „да ПОЧУВСТВАМ“ ситуацията.
Не мога да лъжа, това ми служи добре. Мога да се справя страхотно в стресови ситуации. Успявам временно да разделя чувствата, които смятам за безполезни, с тези, които са ми нужни. Лесно ми е да оставя проблемите си вкъщи, когато отида на работа, защото не можеш да се разсейваш с неща, за които не мислиш, нали? Ето така се справях в гимназията. Ето така жонглирах в колежа. Все още решавам проблемите по този начин. Избягвайки лошите чувства. Потискам и продължавам напред. Емоциите не могат да ви навредят, когато ги избягвате…
Не ви трябва психолог, за да познаете до къде ме доведе това.
Защото, разбира се, чувства, които не чувстваш, не си отиват. Не потъват в земята, така че никога повече да не се върнат. Всъщност прилича повече на цикъла на водата. Каквото земята абсорбира, в крайна сметка се връща като дъжд. В моята версия на водния цикъл, колкото повече вода остава неизползвана и необработена, толкова по-голяма е бурята. Водата, която пренебрегвате, се връща с ярост, изисква вашето внимание, валят големи, гневни капки по главата ви.
За мен този дъжд може да се прояви физически чрез болки в стомаха и болки в гърба, за които разтягането не помага. Изразява се в лоши мисли, като „Искам да умра“… изречение, което понякога минава през ума ми (за щастие скоро не се е случвало), като заместител на всички негативни емоции, които не съм обработила през деня.
Проявява се в изблици на емоции, предизвикани от, на пръв поглед, „малки“ неща. Промяната в плановете за вечеря ме оставя да плача в леглото си. Един коментар между другото от приятел (комбиниран с твърде много напитки) ми причинява желание за самонараняване в обществената тоалетна. Нещо се случва в телевизионно предаване и аз плача, сякаш се случва на мен, изведнъж не мога да дишам, заради измислен сюжет, който е неясно свързан с нещо лично преживяно.
Нещата се случват наистина, но на мен все пак ми е трудно да ги почувствам. Сякаш мозъкът ми се опитва да се защити, работейки твърде забързано, за да мога все пак да функционирам. Трудно ми е да определя какво изпитвам в действителност за нещата, които ми се случват. Трудно ми е да обработвам емоциите си в реално време.
По време на свада с приятеля ми, той ме помоли да му кажа как се чувствам.“Нищо“ – отвърнах аз. И имах предвид това. „Не чувствам нищо.“По-късно, докато бяхме в колата, крещях.
Говоря за това по време на терапия, но едва след като терапевтът ме попита. Дори в неговия кабинет съм склонна да разказвам истории, които сякаш не са ми се случвали, анализирайки интелектуално събития и избягвайки да коментирам как всъщност са ме накарали да се почувствам.
Моят терапевт не си пада по работни листове или домашни работи, така че бях изненадана, когато след една сесия се извини, че има нещо за мен. Това, което ми подаде, беше лист хартия, от който не знаех, че имам нужда: колело на емоциите. Това е проста диаграма, с различни нива на цветно кодирани емоции, предназначена да помогне на тези, които я притежават, да идентифицира как се чувстват. Гледах го и ми стана интересно.
Може би е защото съм писател или защото цветовете са хубави, но открих, че това е един от най-полезните инструменти, които имам, свързани с психичното ми здраве. За мен това, което прави Колелото на емоциите толкова полезно е, че то започва сравнително неясно и след това преминава към по-специфични, интензивни емоции. Когато говоря с приятеля си, понякога използвам този инструмент (да, случвало се е), започвам, гледайки емоциите, които са в средата на колелото. Дори да мисля, че не чувствам нищо за това, за което говорим, обикновено, мога поне да избера емоция, от която да започна. Първоначалните емоции са щастлив, тъжен, отвратен, ядосан, страхлив, лош, изненадан.
Ако не мога да определя точно как се чувствам, но знам, че най-малкото се чувствам „зле”, след това мога да премина към следващия цвят. Чувствам ли се отегчена, заета, напрегната или изморена? Тогава дори мога да отида една стъпка по-дълбоко. Ако се чувствам стресирана, чувствам ли се също претоварена или извън контрол? Чувствам ли и двете? Дори да няма един „перфектен“ етикет, който да обобщава как се чувствам, това ме насочва в правилната посока. Дава ми начин, чрез който да опиша чувствата си. По-добре е от „нищо“.
Според американския психолог д-р Робърт Плутчик, хората могат да изпитат 34 000 различими емоции.
Той разработва колело от емоции, което изглежда малко по-различно от моето, което можете да намерите тук. Както е посочено в ресурса за придвижването на Колелото на емоциите на Плутчик, колкото по-дълбоко изследваш колелото, толкова по-интензивен е емоционалният отговор. Без значение как изглежда вашето Колело на емоциите, концепцията е същата – хората са способни на толкова много и сложни емоции. Идентифицирането им е практика. Справянето с тях може да бъде сила.
Дори преди да ми дадат новия любим лист хартия, бавно, но сигурно ставах все по-добра в усещането си. Гневът стана малко по-лесен за обработка. Опитвам се да отстраня срама от чувства, които смятам за „нелогични“ или „грешни“. Опитвам се да гледам на себе си като на емоционален човек и да си припомням, че макар да е изкушаващо да „заравям“ лошите емоции и дори това да ми помага в краткосрочен план, в крайна сметка е вредно за мен. Всичко това потиска израстването ми, вместо да ми помага. И само защото мога да отблъсна лошите чувства, не означава, че трябва да го правя.
Магичното при обработката и идентифицирането на емоциите, докато се случват, е, че след това често се чувствам по-лека. Мога да се справя с това, което преживявам, без да подклаждам огъня, който бушува в мен.
Определянето на емоциите с помощта на моето скъпо колело беше голяма помощ в пътуването към собственото ми психично здраве. Ако и вие се борите с идентифицирането на емоциите, надявам се, че това е инструмент, който също може да ви помогне.
Източник: The Mighty| Адаптация на български: Център за детско развитие „Малки чудеса“