Всеки път, когато пътуваме до ново място, изваждаме смартфоните си, отваряме GPS-а и въвеждаме локацията, до която искаме да стигнем. Почти моментално, чуваме онзи мъжки или женски глас, който е готов да ни помогне и да ни насочи към желаната от нас дестинация. Предполагам, че много от нас нямат идея как днес, бихме се справили без GPS. Ще можем разбира се, но със сигурност ще ни отнеме повече време и лутане из непознати места.
Следващият път, когато използвате GPS, обърнете внимание на гласа, който ни напътства стъпка по стъпка как да избегнем трафика, в кои улички да се мушнем за по-пряк и бърз маршрут. Системата става все по-добра и е чудесен помощник дори за неопитните шофьори. Докато гласът ни води, той ни казва колко километра ни остават до крайната точка, кой изход на магистралата да вземем, къде да завием и колко метра ни остават до завоя, променя автоматично маршрута ни, ако сме поели по грешен път, и ни казва колко време ще отнеме да достигнем до крайната дестинация. Как сме живяли без GPS?
Сега, да си представим нашето тяло като превозно средство, в което се съхранява информация. А вътре във вътрешното ни ухо се крие нашата собствена GPS система, нашата вестибуларна система. Тя е нашият GPS глас, който казва на тялото ни къде се намираме и къде трябва да отидем, и работи в синхрон със зрителната и проприоцептивна система. Насочва тялото ни стъпка по стъпка, точно като GPS система, и изпраща съобщения до мозъка и други части на тялото, за да им каже как да реагираме на сензорната информация, на която сме изложени ежедневно.
Защо нашият вестибуларен GPS е толкова важен?
Вярвате или не, вестибуларната система при децата е много важна в процеса на учене. Ако при нея се наблюдава някакъв дефицит, ще забележите, че детето проявява затруднения с четенето, писането, вниманието и фокусът, поведението и паметта. Ето как работи тя.
Вестибуларната система е гласът, който изпраща съобщение до мозъка (колата), който пък сигнализира до всички различни пътища в нашето тяло (зрение, слух, координация на ръцете и очите, мускули, стави, проприоцепция) и им казва какво да правят. Например, нека си представим, че мозъкът на детето му изпраща сигнали да завърже връзките на обувката си. Детето трябва да има добър мускулен тонус, фини двигателни умения, координация между ръцете и очите, за да изпълни тази, уж, проста задача. Това важи и за повечето задачи, изпълнявани в училище, особено, когато става въпрос за внимание и фокус.
Ако вестибуларната система на вашето дете не се е развила правилно, може да забележите, че то не може да стои мирно дълго време на едно място, не слуша внимателно учителя и му е трудно да си води записки от дъската. Сякаш детето не използва своята GPS система. А това означава, че трябва да работи в пъти по-усилено от другите деца, за да контролира движенията на тялото си, за да може да се съсредоточи, да запомни, да реши проблемите си, да бъде организирано, да пише правилно, да проследява думите изписани на страницата. Това, което повечето деца правят автоматично, не важи за тези, които имат непълно функционираща вестибуларна система.
Признаци за непълно функционираща вестибуларна система
Ако вестибуларната система на вашето дете не работи правилно, ето някои признаци, които може да забележите:
- Замайване или гадене
- Неправилна стойка на тялото
- Проблеми с баланса и координацията
- Проблеми с ходенето в права линия; често блъскане в мебели или други хора; трудност при спортуване
- Изглежда тромаво
Тъй като вестибуларната система, зрителната система и проприоцептивната система са свързани, ето някои други признаци, които може да забележите в процеса на учене:
Зрителна система
- Двойно виждане
- Проблем с фокусирането или проследяването на обекти с очите
- Думите сякаш скачат или плуват в тетрадката
- Детето избягва места с много хора
- Напряга се от ярка светлина, компютърни монитори и екрани
- Лошо възприятие за дълбочина
Проприоцептивна система (мускули, стави, кожа)
- Болки в мускулите или ставите
- Има проблеми с хвърлянето на топка
- Не може да чете или пише, затруднява се да следи текст с пръст
- Не обича да обува обувки
- Затруднява се да води записки от дъската
- Не спазва личните граници
Вестибуларната система: различна от другите сетива
Малки и сложно оформени, вестибуларните органи са заключени вътре в черепа, защитени така, че да могат да изпълняват важните си задължения. Вестибуларната система се състои от рецептори и апарати, разположени във вътрешното ухо, зрителната система, слуховата система и проприоцептивната система, всички заедно. Апаратите във вътрешното ухо включват утрикул, сакул и три полукръгли канала. Точно, както GPS устройството на вашия автомобил разпознава вашето положение и сигнали от спътници, вестибуларната система отговаря за възприемането на гравитацията, движението и други усещания, за да помогне на тялото да балансира.
За разлика от другите сетива, вестибуларната система непрекъснато бомбардира мозъка със съобщения. Тези съобщения включват неща като колко бързо се движи тялото, какъв натиск е указан върху възглавничките на краката, осигурява визуални сигнали за обектите около нас (например колко близо е детето до дъската). Те не могат да бъдат изключени. Дори, когато сме неподвижни, те сигнализират за гравитацията.
Вестибуларната система е различна от другите сетива. В книгата „Добре балансирано дете“, написана от Сали Годард Блайт, тя обсъжда факта, че не осъзнаваме реално какво е равновесието, особено, когато вестибуларната ни система функционира правилно. Забелязваме го само, когато получаваме сензорни данни от други сетивни системи, че нещо не е наред с тялото ни. Когато сме изложени на прекалено много стимули, очите ни не могат да се съсредоточат и може да почувстваме гадене или дори да изгубим “почва под краката си”. Вестибуларната система е уникална по това, че няма собствено специфично усещане.
Как се постига баланс?
Чрез сензорно въвеждане (текстура, светлина, звук, докосване), интеграция и движения се постига комплексното управление на баланса. Балансът зависи от сетивната информация, която получаваме от зрителната система, проприоцептивната система и вестибуларните органи. Тези източници изпращат информация до мозъка под формата на нервни импулси.
След като информацията бъде изпратена, интеграцията започва. Входната информация се изпраща до мозъчния ствол. Там тя се подрежда и интегрира с вече научената информация. Добър пример за това как обясняваме баланса, е, когато заледената улица ни принуждава да използваме малко по-различни движения, когато ходим по нея, за разлика от тази когато ходим, когато е суха.
Всеки ден детето също е изложено на противоречива сетивна информация. То може да се дезориентира или да загуби равновесие, ако данните, които идват към мозъка му са в конфликт с други сензорни системи. Например, ако детето стои неподвижно на бордюра, но точно в този момент една кола потегля по пътя, визуалният вход може да каже на детето, че не колата се движи, а самото то. Това създава ситуация, в която мозъкът трябва бързо да обработва конфликтната информация, за да избегне пълна загуба на равновесие. Повечето хора могат да се възстановят бързо от подобна ситуация, но ако вестибуларната система на детето е слабо развита, то ще изпита несигурност.
Докато се осъществява сензорната интеграция, мозъчният ствол предава импулси към мускулите, които контролират движенията на краката, ръцете, главата, шията, очите и ставите, като по този начин позволяват на детето да поддържа баланс и ориентация. Необходимо е повторение на движенията, за да се научи то да ходи, да бяга и да се катери, като същевременно балансира. Всички тези преживявания създават мускулна памет и позволяват на нервните импулси от мозъка да пътуват по-лесно по нервните пътища към мускулите.
Вестибуларният апарат изпраща нервни импулси и към очите. Ето защо вестибуларът е толкова важен, когато детето се учи на координация между ръцете и очите за четене, писане, захващане на молив и правопис. Разликата в импулсите, които се изпращат от вестибуларните органи от всяка страна на главата, контролира движенията на очите и стабилизира погледа, особено по време на дейности като гледане на баскетболна игра или бягане.
Балансът и ориентацията се постигат и поддържат чрез сложен набор от сензомоторни системи за управление. Вестибуларната система е сензорната система, която осигурява доминиращ принос на нашите мускули по отношение на движението. Вестибуларният GPS е отговорен за развитието на баланса и координацията.
Източник: https://ilslearningcorner.com/