Днес е световният ден за повишаване на информираността относно аутизма. Нека поговорим за това как да обясним нещата, които се случват по време на пандемията, на едно дете със специални образователни потребности?
Всеки младеж или дете от аутистичния спектър има навици и рутина, които са част от ежедневието му. Разбира се, повечето от тях обичат да прекарват времето си навън и това е една задължителна част от ежедневието – разходки, колоездене, разхождане на кучето, покупки в магазина, игра на площадката. Тези занимания ги ангажират и изразходват енергията, която имат в повече. Но, забраната за излизане навън поради коронавируса, напълно променя „графика“ и частта от ежедневието, свързана със занимания на открито.
Структурата и рутината обикновено са нещо „свещено“ за хората с аутизъм. Със затварянето на на училищата, терапевтичните центрове и всички публични места, обичайното усещане за „уют“ се губи. Затова е задължително да се говори с децата за това, което може да се очаква през този период, за да се намали объркването и безпокойството им.
За хората с разстройство от аутистичния спектър всяко събитие, което е необичайно за тях, може да се превърне в огромно предизвикателство, както за тях самите, така и за семейството им. Заместване на графиците с дейности, възможно най-сходни с тези, които са съществували по-рано, винаги помага. Също така е много важно да се постави в контекст какво се случва, какво причинява настоящите смущения и промени.
Може да се окаже доста предизвикателно обясняването на случващото се навън на едно дете с аутизъм. Една идея, която почти винаги е ефективна са социалните истории – техника които представят информацията по по-достъпен и конкретен начин. Това може да подобри разбирането на детето за трудната и противоречива ситуация, която засяга целия свят. Социалната история може да представлява поредица от снимки с надписи, които обясняват каква е ситуацията, какво ще се случи, какво се очаква от децата и какъв ще бъде резултатът. Родителите могат самостоятелно да създадат собствена версия на социална история, обяснявайки какво се случва в семейството и общността им. Идеята е децата да разглеждат тези картинки, когато имат нужда от това, за да намерят успокоение и насоки за това как трябва да се държат и какво могат да очакват.
Повечето от децата с аутизъм имат затруднения с екзекутивните функции, което включваа планиране, саморегулация, адаптивност и работна дейност. Това затруднява децата да се съсредоточават, да следват указанията и да контролират собствените си импулси или поведение.
Осигуряването на структура, която да следват, може да ги подкрепи за изпълнение на ежедневни задачи. Също така е полезно, когато всички промени в графика им се съобщават многократно и обстоятелствено. Голяма част от терапевтите и преподавателите работят с децата онлайн, за да помогнат на семействата. Рутините са от съществено значение и трябва да бъдат ефективно адаптирани според настоящия сценарий, при дистанционно обучение да се организират графиците и режимите според нуждите на детето и родителите. На родителите също така се налага да участват активно в процеса на обучението и на терапията, така че да помогнат на детето да се адаптира към тези по-различни условия. Това е от решаващо значение, тъй като повторяемостта в усвояването на умения е от ключово значение за децата с аутизъм, а невъзможност за провеждане на обучение и терапия няколко седмици може да окаже негативен ефект.
Това, което може да помогне на детето със справянето с новите дневни рутини е създаване на визуален график – цветен график с нарисувани дейности, които ще се извършват през деня, заедно с времето, в което ще се случват. За малки деца това може да включва снимки за представяне на дейности, докато за по-големите може да се направи подобен график с учебни занимания.
Настоящият момент е подходящ за включването на децата в домакинските дейности, както с цел помощ, така и с цел по-пълноценно усвояване на полезни навици за самостоятелност. Важно е да имаме предвид, че напредъкът отнема време и е не трябва да бъдем прекалено амбициозни, опитвайки се да научим детето на твърде много нови неща за твърде кратко време. Важно е да поддържаме напредъка в работата на детето и то да бъде заето в смислени дейности.