Забележка: Това не е моя теория, първоначално е измислена от Christine Mesrandino, аз просто я използвам, за да обясня моята лична ситуация, в която мисля, че се намират и много други хора.
Едно от нещата, които най-много ме засяга по отношение на борбата ми с депресията, е постоянната липса на енергия. В някакъв етап от живота ми стигнах до период, в който не можех повече да живея сама, тъй като не можех да се грижа за себе си и трябваше да се преместя отново при родителите си.
Наскоро чух за нещо, наречено „ Теория на лъжицата“, което много добре обяснява липсата ми на енергия за останалите.
Теорията се обяснява така: всеки човек на света има определен запас от лъжици, с които разполага до края на деня. Искаш да станеш сутрин от леглото? Това ти струва една лъжица. Миеш си зъбите? Още една лъжица. Правиш си закуска? Това ще са още няколко.
Здравите хора изглежда имат повече лъжици от някой, който има заболяване. Всеки ден имаш нов запас от лъжици, но броят им не зависи от теб. За някой болен би могло да изглежда сякаш здравите хора имат неограничен брой лъжици. Така например, както аз имам тъмна коса и кожа, така явно имам и определен брой лъжици.
Когато стигнах до момента, в който вече не можех да живея сама, то беше, защото нямах повече лъжици и по някаква причина не можех да получа още. Минаваха дни и седмици, но нови лъжици не се появяваха. От време на време събирах няколко – много малко – и успявах да стана, да измия зъбите си и да се облека, преди отново да се разпадна и да чакам да се заредя с нови лъжици.
Само че, те така и не идваха.
Чувствах се сякаш не си струваше да живея, защото да живееш с такъв ограничен брой лъжици изглежда почти невъзможно. Но наскоро осъзнах, че мога да получавам лъжици и от външни източници.
Някой ми казва, че вярва в мен: получавам 5 лъжици за деня.
Някой ми казва, че ме обича: 15 лъжици!
И един ден някой ме прегърна и ми каза, че го е грижа: резервът ми от лъжици скочи до небето! Имах достатъчно, за да изкарам целия ден, както и следващият!
Но също така, това може да има и обратен ефект. Някой може да каже нещо, което да ме нарани и една лъжица изчезва. Все едно са ми я откраднали, въпреки че те имат толкова много и знаят, че при мен не е така, но все пак взимат една или две.
Толкова съм наранена, че започвам да плача, забравяйки напълно, че това също ще ми струва няколко лъжици. Започва кръговрат, в който губя всичките си лъжици, защото ги хабя за сълзи.
Посягам за помощ или окуражаващи думи от останалите, защото знам, че това е най-доброто място, от което да получа още лъжици, но в действителност, хората са заети и не схващат малките намеци, които правя. А и не мога точно да кажа, ”Извинявай, човече, трябват ми няколко лъжици, ще ми дадеш ли от твоите?“, защото ще ме погледнат странно и ще си помислят, че съм полудяла. Може би, ако са много мили, ще ми купят пакет пластмасови лъжици от супермаркета, но този вид не помага особено.
Така че, ако ви изпращам това, значи лъжиците ми са свършили и ви моля по моя малко странен начин да ми заемете малко. Също се надявам, това малко да е помогнало да разберете как точно работи мозъкът ми.
Автор Карън Розентал
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Жоржета Маджарова