Когато сме загрижени от факта, че децата са неорганизирани – в такава степен, че имат затруднения с намирането на личните си вещи и дори приготвянето за училище – първото нещо, което искаме да направим е да разберем какво се случва.
Има различни тестове, които хвърлят светлина върху видовете организационни умения, които може да се окаже, че липсват у малчугана. Но първо, винаги трябва да се започне с установяване на това, кога и по какъв начин той не успява да се организира.
Именно тук, е важна ролята на детските учители, защото те са хората, които можем да попитаме в какво точно изпитва затруднение детето ни. Може също така да потърсим помощта на училищния психолог, който на свой ред да наблюдава детето в час и да опише с какво смята, че то не успява да се справи.
Дали се затруднява с представянето на домашното си? Или пък с усилие преминава от изпълнението на една задача към друга? А вероятно изпитва трудности и при писмените си задания? Или проблемът е в неуспеха му да върне различните предмети на правилните места?
Какви всъщност са проблемите на детето? Отговорите на тези въпроси могат да помогнат при вземането на решение дали тестването на детето за по-специфични проблеми в неговото развитие е добра идея.
И преди да се концентрираме върху организационните умения на малчугана, няма да е зле да сме изключили всички останали елементи, които могат да са причината за липсата на добра организация при него. Ето и един пример:
„Ако детето редовно забравя да предаде своите домашни за проверка и си губи учебниците, то причината може да се крие в затруднение с усвояването на учебния материал и заради това то да се чувства неловко да покаже домашната си работа на преподавателя. А може и вместо организационни проблеми, хлапето просто да изпитва трудност със справянето с материала по математика.“ – отбелязва д-р Майкъл Розентал, детски невропсихолог.
Детето може да губи вещи или да забравя неща, защото се разсейва от връхлетялото го безпокойство. Това безпокойство може да е нещо, което детето не е споделило с никой и затова нито учителите, нито родителите да са наясно с проблема.
„Едно дете може да е и неорганизирано, защото е депресирано. Това неминуемо би довело до усещането за липса на връзка със света и безразличие към онези неща, от които обичайно се интересува. Проблемът тук може да е в мотивацията, или по-скоро липсата на такава, и настроението.“ – споделя д-р Розентал.
Също така, децата които са имали травматизиращо преживяване, може да са разхвърляни и неорганизирани, защото съзнателно и подсъзнателно мислят как да се отърват от натрупания в последствие стрес.
Ако обаче, всяка една от гореспоменатите причини за лошите организационни умения на детето е отхвърлена, то тогава съществува вероятност то да страда от т.нар. нарушение на изпълнителната функция.
Изпълнителните функции са онези мисловни умения, които всеки един от нас използва всеки ден, за да свърши определени задачи. Използваме ги, за да си поставяме различни цели, които да следваме; да приоритизираме; да помним; да разпределяме оптимално времето си и да се разпореждаме с личните си вещи; както и да завършваме всичко онова, което сме започнали.
Някои деца изпитват проблеми с тези изпълнителни функции и въпреки факта, че са изключително умни, те все пак се мъчат с писането на домашни и яснотата около нещата, за които носят лична отговорност.
Някои от тези функции са по-очевидни от други, защото те засягат поведението на детето в обкръжаващия го свят – губенето на яке, забравянето на домашните, не следенето на подадените от възрастните насоки. Други не са чак толкова обозрими, но не са и по-малко значителни – като запомнянето на различни факти, решаването на сложни проблеми, отсяването на най-важното в различните ситуации от живота, следването на определен ред на мисли, когато пише.
Има няколко различни вида тестове, които могат да се използват, за да се установи с кои изпълнителни функции детето може да среща затруднение.
Невропсихологична оценка
Най-точният начин за адресиране на организационните проблеми на едно дете и определянето на тяхната причина е чрез невропсихологична оценка.
Тя се състои в набор от тестове, въпросници, интервюта и наблюдения, които медицинските специалисти използват, за да добият добра представа за силните и слабите страни на всяко дете. Тестът показва как децата се справят с извършването на различни задачи и как усвояват различни видове информация.
„Повечето родители, които идват да търсят решение на проблема с липсата на каквато и да е организация у детето, обикновено имат и други проблеми.”– обяснява д-р Рзозентал.
„Организираността обикновено е само едната страна на монетата. Но е изключително важно да сме всеобхватни в невропсихологичната оценка, за да оценим и другите неща от картината – за да сме сигурни дали е точно нарушение на изпълнителната функция или нещо по-мащабно и по-притеснително.“
Като резултат, невропсихологичните оценки включват няколко срещи и изискват време и работа от страна на детето, родителите, учителите и ангажираните специалисти.
Оценката включва:
- Тестване, което да измери начина, по който детето подхожда към задача, която няма кой знае каква структурираност.
Например: Каква е реакцията на детето, когато получи непозната за него задача и как се справя със ситуацията? Дали на детето му идват наум добри, организирани стратегии, или пък стреля напосоки с импулсивни и неефективни стратегии? - Въпросници за учители и родители, които те попълват, за да споделят своите наблюдения от организационните проблеми на малчугана.
Те са всеобхватни, т.е. имат за цел да обхванат всички аспекти от живота на детето – училище, дом, дори ваканцията. Например, ако родителите се оплакват, че детето постоянно губи своята екипировка при спортуване или нещата, за които го е грижа.
Клиничните въпросници са често пъти използвани, за да сравнят отговорите на малкия пациент с тези на хиляди други деца, за да се види кое е проблем и кое е нещо съвсем обикновено.
Доктор Розентал споделя, че прекарва по 8-9 часа лице в лице с децата, които подлага на тест; около час и половина отделя за събеседване с родителите и допълнително време за телефонни разговори с учителите. Едва след това, събраната информация подлежи на оценка и интерпретиране.
Други тестове, които се фокусират върху нарушенията на изпълнителната функция на децата
Има два теста, които измерват нарушенията на изпълнителната функция, без да се налага правенето на невропсихологична оценка – всъщност, и двата са част от тази оценка.
Първият представлява набор от въпросници, които имат за цел да накарат родители, учители и дори училищния психолог да наблюдават поведението на детето отблизо и след това да отговорят спрямо поместената скала на оценяване.
Друг вид тест е този, в който детето се наблюдава отблизо от психолог, който следи начина, по който то изпълнява серия от задачи и какво точно прави за всяка една от тях.
Според д-р Розентал, първата група тестове е изключително точна при идентифициране на това, какво точно се случва с детето. Това е така, защото децата обикновено се държат и справят много добре с дадените им задачи в контролирана среда – като лекарския кабинет. В реалния свят, обаче, има прекалено много разсейващи фактори, и затоваи затова педантичното изпълнение на дадена задача е почти немислимо.
Как да помогнем на дете с такъв проблем?
След като вече имаме добра представа относно това какви са проблемите на детето, учителите и училищния психолог могат да работят заедно. Така е възможно да се намери начин за подпомагане на детето в класната стая, както и да се насочи фокуса върху неговите силни и слаби страни.
Може да потърсим помощта на ресурсен учител, който да работи с деца с подобни проблеми – като запомнянето на факти, усвояването на важна информация, организиране на мисловния поток при писане и решаване на сложни проблеми.
Колкото по-голямо става детето, толкова по-ясни ще са ефектите от нарушенията на изпълнителните функции върху способността му да учи, както и да следи възложените му задачи.
Помагането на справянето с организацията не само, че ще направи тези проблеми по-леки (за детето и за родителите), но ще му помогне и да бъде успешно и съвършено във всичко, което прави.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Илиева
Източник: https://childmind.org