от Рини Джейн
Независимо дали има спокоен или взривоопасен темперамент, който се възпламенява при най-малката провокация, за всяко дете е полезно да се научи да контролира гнева си. Като родители, ние поставяме основите на тези умения, като управляваме собствените си емоции, когато сме изправени пред яростни изблици. Така че, следващият път, когато трябва да се справите с избухване на малкото ви дете, или пък с пренебрежителното отношение на вашия тийнейджър, пробвайте една от тези 26 фрази:
1. Вместо „Спри да хвърляш неща!“
Опитайте:„Когато хвърляш играчките си, мисля, че не искаш да си играеш с тях. Така ли е?“
Тази техника на говорител/слушател се стреми да помогне да говорим за чувствата си по начин, който не търси конфликт. Този изказ, не само оставя вратите за комуникация отворени, но вие представяте ситуацията от вашата гледна точка, което от своя страна, дава възможност на детето да перифразира събитията от собствената си гледна точка.
2. Вместо „Порасналите деца не се държат така!“
Опитайте: „Порасналите деца, и дори възрастните, понякога изпитват силни емоции. Това е нормално – тези чувства ще преминат.“
Нека бъдем честни – колкото повече порастват децата, с толкова по-големи проблеми се сблъскват и толкова повече емоции изпитват. Да им кажете, че големите деца не чувстват гняв, или тревожност, просто не отговаря на истината. Освен това окуражава децата да потискат емоциите си и не им позволява да се справят с тях по здравословен начин.
3. Вместо „Не смей да посягаш!“
Опитайте: „Можеш да си ядосан, но няма да ти позволя да удряш. Трябва да се грижим за всички.“
Това ясно изразява посланието, че емоцията е приемлива, но действието не е. Разграничаването на двете ще помогне и на детето да се научи да го прави.
4. Вместо „Държиш се ужасно!“
Опитайте:„Това е трудно, нали? Ще се справим заедно.“
Когато децата се заинатят, е важно да разберем защо. Тази фраза утвърждава идеята, че сте от един отбор и работите за постигането на една и съща цел.
5. Вместо „Това е, наказан си!“
Опитайте:„Нека заедно да се успокоим.“
Това променя сценария от изключване (наказание) към включване (да се справим заедно) и позволява да се изгради връзка, вместо чувство на изолация.
6. Вместо „Измий си зъбите веднага!“
Опитайте: „Искаш ли да измиеш първо зъбите на Елмо или първо твоите?“
Чрез яростните изблици, малките деца управляват контрол върху средата си. По този начин предлагате на малкото си дете избор, и съответно някакъв контрол.
7. Вместо „Изяж си храната или ще си легнеш гладен!“
Опитайте: „Какво можем да направим, за да ти е вкусна храната?“
Това поставя отговорността върху детето да намери решение.
8. Вместо „Стаята ти е отвратителна! Наказан си докато не я почистиш.“
Опитайте: „Какво ще кажеш да започнем с почистването на този малък ъгъл от стаята ти? Ще ти помогна.“
Вместо да се съсредоточавате в стресиращата задача детето да почисти цялата стая, преместете целта към това просто да започне с нещо малко. Започването на неприятна задача може да ни даде тласък да продължим.
9. Вместо „Тръгваме веднага!“
Опитайте: „От какво имаш нужда, за да си готов да тръгнем?“
Позволете на децата да обмислят процесите относно преходите в живота им. Това помага да избегнете борбата за надмощие и им дава възможност да изпратят сигнал до ума си, че преминават към друга дейност. А и това е чудесна рутина, която да разигравате и упражнявате и в много други ежедневни дейности.
10. Вместо „Стига хленчи!“
Опитайте: „Какво ще кажеш да пробваш пак, с нормална интонация?“
Понякога децата хленчат и дори не го осъзнават. Като ги помолите да перифразират с нормална интонация, ги учите, че начинът, по който казват нещата, има значение.
11. Вместо „Спри да се оплакваш!“
Опитайте: „Чувам те. Можеш ли да намериш решение?“
Отново, това поставя отговорността върху детето. Следващият път, когато детето ви се оплаква непрекъснато от училище/вечерята/братята и сестрите си, помолете ги да помислят за решения. Напомнете им, че няма грешни отговори, и колкото по-глупаво е предложението, толкова по-добре.
12. Вместо „Колко пъти трябва да ти казвам едно и също?“
Опитайте: „Виждам, че не си ме чул първият път. Нека да пробваме аз да ти го кажа, а ти да ми го прошепнеш обратно?“
Като накарате детето да повтори какво е чуло, това помага да затвърди посланието. Шепненето прибавя забавен елемент към молбата.
13. Вместо „Спри да се изнервяш!“
Опитайте: „…………… твърде трудно ли ти е в момента? Хайде да направим малка почивка и да продължим след 17 минути.“
Звучи произволно, но базирана на проучвания формула за продуктивност, казва да работим 52 минути и да почиваме 17. Като си вземем почивка от стреса, свързан с определена дейност, след това се връщаме към нея готови да започнем отново, фокусирани и по-продуктивни от преди. Същото важи за домашни, упражнения по пиано или практикуване на спортове.
14. Вместо „Отивай си в стаята!“
Опитайте: „Ще постоя до теб, докато си готов за прегръдка.“
Отново, изолацията изпраща послание, че нещо не е наред с детето ви. Като му дадете пространство, докато не е готово отново да общува, го уверявате, че винаги ще бъдете до него.
15. Вместо „Излагаш ме!“
Опитайте: „Нека да идем някъде сами, за да разрешим това.“
Запомнете, не става въпрос за вас. Става въпрос за тях и за чувствата им. Като излезете от ситуацията, подчертавате отборното усилие, без да привличате внимание върху поведението.
16. Вместо да въздишате и да въртите очи
Опитайте да го гледате в очите, да си спомняте най-силните страни на детето си и да се усмихнете със съчувствие.
Упражнявайте се да гледате нещата в перспектива като виждате силните страни в детето си.
17. Вместо „Невъзможен си!“
Опитайте: „Трудно ти е. Нека да се справим заедно.“
Винаги, винаги отделяйте поведението от детето, подчертайте емоцията и работете заедно, за да намерите решение.
18. Вместо „Спри да крещиш!“
Опитайте: „Ще се престоря, че духам свещички на торта за рожден ден. Ще ми помогнеш ли?“
Дълбокото вдишване помага на тялото да се върне в спокойно състояние. Като намерите игрови начин да стимулирате вдишването и издишването, улеснявате съдействието. За по-големи деца, ги помолете да дишат с вас като Дарт Вейдър.
19. Вместо „Не мога да се оправям с теб в момента!“
Опитайте: „Започвам да се ядосвам и ще постоя тук докато се успокоя.“
Научете децата как да слагат етикети на емоциите си и да ги управляват като им го показвате с действия.
20. Вместо „Край на темата!“
Опитайте: „Обичам те. Имам нужда да разбереш, че не е окей да …………. Имаш ли нужда аз да разбера нещо?
Това поддържа комуникационния канал отворен, като в същото време изразява емоция по един здравословен начин.
21. Вместо „Не издържам повече!“
Опитайте: „Ако зелено е спокойствие, жълто е фрустрация, а червено е гняв, аз съм в жълтата зона, на път към червено. Какъв цвят си ти? Какво можем да направим, за да се върнем към зелено?“
Дайте на децата визуална помощ, за да изразят как се чувстват. Може да ви изненада какво ще кажат и какви решения ще им хрумнат, за да променят посоката.
22. Вместо „Няма да го променям!“
Опитайте: „Съжалявам, че не ти харесва как ……………………….. Какво можем да направим по-добре следващия път?“
Като изместите фокуса от събитието на решението, премахвате борбата за надмощие, свързана с това да се заинатиш относно някакво събитие.
23. Вместо „Спри да казваш Не!“
Опитайте: „Чувам твоето Не. Разбирам, че не искаш да правиш това. Нека да помислим какво можем да променим.
Като отчетете „не“-то на детето си, деескалирате ситуацията. Вместо да спорите за да/не, променете сценария, за да се фокусирате върху бъдещето и възможността за решение.
24. Вместо „Не се ядосвай!“
Опитайте: „И аз понякога се ядосвам. Нека да пробваме “бойния” си вик, за да се опитаме да се справим с тези чувства.“
Скорошно проучване разкрива, че викането, когато сме физически наранени, може да спре сигналите за болка, които биват изпращани към мозъка ни. Макар детето ви да не изпитва точно болка, един боен вик може да освободи енергията по игрив начин. Изберете боен вик или мантра заедно с детето си (например като Уилям Уолъс във филма „Смело сърце“, викайте „Свободааааааааааааа!“).
25. Вместо „Спри да преиграваш!“
Опитайте: „Имаш голяма реакция на голяма емоция. Ако емоцията ти имаше лице на чудовище, какво би било то?“
Когато децата са уморени, гладни или изложени на твърде много стимули, те реагират прекомерно. Слагайки лице на емоцията, правите проблема външен и позволявате на детето да отговори на вътрешния си гневен монолог. Това им помага да контролират емоцията.
26. Вместо „Просто спри!“
Опитайте: „Подкрепям те. Обичам те. В безопасност си.“ След това стойте до детето си и позволете на емоцията да се надигне и да премине.
Когато децата са обзети от гняв или паника, телата им често реагират на стреса и те буквално се чувстват застрашени. Като ги уверим, че са в безопасност, ги подкрепяме, докато дискомфорта премине. Това е основно умение за издръжливост.
Източник: https://www.scarymommy.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Стефи Савова